Се ла ви по селата: Километри през преспите до последните пазители на планината
Хората от селата в Родопите не се плашат от тежките зимни условия, защото са
свикнали да оцеляват в планината. Тях няма да ги чуете да се оплакват, да недоволстват
и да мрънкат.
„Ние сме виждали всичко. От лятото се снабдяваме. Нагодила съм си всичко – олио,
захар, свещи, леща, боб, брашно, дръвца. Всичко е наред", споделя с усмивка възрастна
жена от село Стража. Тя не се плаши от снега, защото е виждала много по-дебела
снежна покривка. Не се плаши, че селото беше вода. В помощ на възрастните хора
са и кметовете на населените места. Кметът на с. Могилица Милко Кисьов изминава
над 6 километра дневно в снега, за да стигне до възрастните хора в отдалечените,
обезлюдяващи села в кметството. Той е екипиран с алпийски снегоходки на обувките
си, с които да преминава по-лесно по заснежените пътища и калдъръми в родопските
селца. След продължаващия обилен снеговалеж в региона, кметът лично навестява
самотно живеещите жители на селата, за да се увери дали имат нужда от помощ или
доставка на продукти в студеното време.
Кисьов отговаря за 13 малки села в околностите на Могилица, след като кметските наместници в селищата бяха съкратени през миналата година. В Черешките са останали трима жители, в Потока живеят двама и в съседните селца обитателите също са малко. Да се стигне с автомобил до част от къщите на затрупаните от сняг села е невъзможно, затова обиколките в кметството включват и преходи през преспите. Повечето хора са се запасили с храна, съобразявайки се с прогнозите за много сняг и студове, заяви Милко Кисьов. Той държи да се увери сам, че жителите на кметството са добре.
Така работят и другите кметове по селата.
„В община Смолян има 86 населени места и няма как навсякъде да назначим кметове, още повече има села с по няколко души", коментира и кметът на областния град Николай Мелемов. Затова са снабдени и с автомобили кметовете на по-големите села, за да могат да обикалят и махалите, и по-малките населени места и да бъдат в помощ на хората.
„Тежката зима още повече обединява хората", споделят кметовете по селата.
Вечер се събират в кръчмата на свещи, има печка, топло е и дните без ток минават по-лесно. Пийват и по няколко ракии. Сутрин пък всички мъже се хващаха на работа разчистват пътищата, около домовете си, помагат и на съселяните си, особени на жени вдовици и болни. Хората са трудолюбиви и са свикнали със суровите условия на живот в планината. В Арда и Горна Арда по-младите носят хляб и продукти на възрастните по махалите. Там се радват и на пощальонката, която им носи пенсиите и изминава километри в преспите. „Целуват ме, прегръщат ме, плетат ми чорапки, черпят ме, посрещат ме с усмивка", споделя Екатерина. Тя обслужва Арда и още десет махали около селото. Носи на хората пенсии, вестници и писма. Възрастните хора са много мили, добри и сърцати и това че трябва да преминава през дълбокия сняг не плаши Катя, защото човещината стопля от студа.
Мугленци, на които всяка зима при снеговалеж се случва да бъде затворен пътят, са сред тези родопчани, които не се оплакват и не обвиняват никого. По време на снежното бедствие през 2015 г. поискаха само свещи, мая и яйца да им достави общината с ратрака. Администрацията им закара и хляб, и лекарства.
При родопчанина е вродено да помага на хората.
Условията на живот в планината са сурови и за да оцелеят те са задружни. Възрастна жена от смолянското село Градът казала на дъщеря си, че токът й липсвал само, за да гледа турски сериал. Бабата страдала, че като нямало ток са й отнели възможността да разбера как се е развил сюжетът на филма. Иначе за друго не се оплакала.
Масово по селата хората винаги са заредени с продукти от първа необходимост, а най-важното е, че си имат дърва и няма да измръзнат и да не могат да си сготвят. През лятото те си събират билки за чай и други болежки, сеят в градините картофи, които могат гледат и животни. Хората от селата са носители на ценности, които са отдавна загинали в днешното информационно общество, затова не могат да се приспособят към условията на града, където всичко се случва виртуално и където връзката със земята я няма. Тези хора са мъдри и усещат накъде върви този глобален свят, затова искат до последно да си живеят по родните места, където е кръвната им връзка със земята и природата. Те няма да могат да се приспособят в свят, където хората не си помагат, а се гледат като вълци, където се влюбват и разлюбват в интернет, където са един до друг и си общуват не като си говорят, а като си пишат съобщения по смартфоните. Затова хората по селата са последните пазители на планината.
Николай Михайлов
Какво четем:
🔴 Защо кучето е най-добрият приятел на човека?🔴 Вижте най-вредните храни и напитки, с които тровим организма си
🔴 Чановете на българката в конкурса "Мис Вселена" взривиха мрежата
Източник: rodopismolian
Коментари
