Как виното крепи и българската вяра


Колкото повече пие, толкова повече жаднее. С тази философия е отбелязвал традиционния празник Трифон Зарезан българинът. Следвал неотлъчно и неписаното правило по време на лозарския празник да няма трезвеник. Тази и още много други любопитни истории разказва изложбата "Градус°-БГ", която се открива днес в 11 часа в Етнографския музей.

Експозицията включва всички символи на празника - от бъклиците и шишетата, през буретата и фуниите за разливане, съдинките и ритуалните хлябове, до веселите премени и лозовите клонки. На няколко табла е разкрита по сериозен, но и весел начин цялата цветност на празника. А за виното може да се говори много. Като се започне от над 650-те пъти, в които е споменато в Библията, и се стигне до множеството книги от края на 19-и век, написани за вредите от "спиртливите" питиета.

Виното и ракията са най-голямата награда, символ на плодородие и живот. Те са крепители на вярата и духа, неизменни спътници на българина в делник и в празник. Използвани са за разтуха и забава, за лек срещу за сърцебол, кожни и очни болести, бъбреци. С винената напитка старите българи са поливали сватби, погребения, черпели са бабата акушерка за раждането на нов живот, посрещали са гости. Въпреки активното участие на жените във всички ритуали Трифон Зарезан обаче се е почитал като мъжки празник.

Жената е домакинствала. Задължително е готвела пиле с булгур или ориз - да набъбват зърната за берекет. Целия ден не е миела ръцете си от тестото за обредната пита, за да бухва и то. Изпращала мъжа си до питомното пространство в края на селото. Оттам насетне - в дивото, господар е бил той. Отивал е на лозето, зарязвал три кютука с по три пръчки за берекет, а после е почвала веселбата, разказва главният уредник на Етнографския музей Лора Христозова. 

Тя допълва, че във фолклора образът на свети Трифон е различен от библейския. Старите българи разказвали как Трифон отрязал носа си, след като се подиграл на Богородица, че има незаконен син.

Българинът е палел свещ в храма, а после се е отдавал на почерпка. Пазел е ревниво рецептите за хубавото вино и парливата ракия, но не се е свидел да сипва на гостите, разказват още в музея. Точно това любопитно съчетание показва и изложбата "Градус°-БГ", където до иконата на светеца стои знамето на еснафа, а до тях - музикалните инструменти за веселбата и посудата за трапезата.

В знак на почит към традицията днес в Етнографския музей също ще зарязват лозе, ще се лее вино и ще има много настроение.


Какво четем:

🔴 18 невероятни забележителности в Северна България

🔴 Подкрепете българския участник в Европейско дърво на годината 2017

🔴 Домът на това българско семейство изгоря, но ето какво се случи после...

Източник: Марица



Коментари



горе