Поп Сокол – историята на един мъченик на свободата
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
„Поп Сокол, е мъченик на свободата, но той ще живее навеки!”
Проф. д-р Йоно Митев пише: „След Априлското въстание за него знаеше от край до край измъчената българска земя… Чуждестранните дипломати го споменаваха в докладите си и го зовяха народен мъченик”
Никола Троянов е роден през 1824 година в Брацигово. Баща му Апостол Троянов е майстор от известен дюлгерски род. Малко известен факт е, че
брациговските майсторите са едни от най-добрите майстори в България. За всички
големи и сложни постройки винаги се е разчитало на тях. Свидетелство за тяхната
работа и усърдие е камбанарията в малкото Брацигово, която е най-високата на Балканите. Никола Троянов остава сирак, когато е едва на 5-6 години. Майка му се омъжва
повторно за даскал Иван Костадинов – Казанлаклията. Вторият му баща се привързва
бързо към него и го обиква като свое дете. Никола бил възпитаван в духа на родолюбието и трудолюбието. На шест годишна възраст
постъпил в килийно училище. Той се откроява като добър и отговорен ученик. Заедно с това помагал в полската работа, а в свободното време играел пламенно с другите деца. От тези му години се появило и прозвището му – Сокол (най-бързата птица в света).
По-късно Никола постъпил в Кричимския манастир „Св. Богородица”. След приключване
на обучението си бил ръкоположен за свещеник в брациговската църква „Св. Йоан
Предтеча” през 1849 година. От тогава всички започнали да го назовават поп Сокол.
Известно е, че младият свещеник, освен че обгрижвал църквата и хората, не спирал
да подпомага семейството си с работа на полето. Без да иска да му се заплаща се
грижел за просветата на децата и преподавал в началното и по-късно в класното
училище. На 23 ноември 1868 година Васил Левски пристигнал в къщата на Петър Джамбазов
в Брацигово. Там се провело и първото събрание, свързано с организацията на Априлското
въстание. На срещата присъствали малко хора, сред които бил и поп Сокол. Заради своята
мъдрост, авторитет сред хората и родолюбие поп Сокол бил избран за председател
на Брациговския революционен комитет. Той бил главният прокламатор в свещеното
дело да се възроди българската държава. Също така той привличал стотици хора към
делото, които заклел и ръководил от началото до края. Често поп Сокол говорил за святото дело и в църковния храм, където Левски предрешен произнасял
слово пред смълчаните селяни. Когато не е било удобно да използва църквата, Никола Троянов събирал юнаците
в къщата си. Там те обсъждали предстоящата борба, организацията, въоръжението
и подходите за приобщаване на нови хора. В останалото време поп Сокол обикалял съседните села и агитирал съмишленици.
Никола Троянов – поп Сокол не пожалил и семейството си в името на свободна България.
Той приобщил и собствените си дъщери, които положили клетва за вярност към отечеството.
Неговите качества станали широко известни на ръководителите на ІV революционен
окръг. Затова от тях дошла покана да вземе активно участие в разработването на
устава, станал задължителен за всички в окръга. Брациговските жени, тези смели дъщери на родна България, също помагали в организацията.
Част от тях взели и сериозно участие в битките по време на Априлското въстание. На 20 април 1876 година Васил Петлешков донесъл в Брацигово „Кървавото писмо”.
Тази вест стигнала първо до Поп Сокол. Двамата бързо се събрали комитета и се
отправили към малкото площадче в Брацигово с кладенец в средата, познат под името
„Синджирли бунар”. Въстанието е обявено! Брацигово е свободно! Поп Сокол дава нареждане камбаните на църквата да започнат да бият – тържествено,
като за Възкресение. Отецът запасал върху черното расо чифте пищови и изтеглил от бастуна си тънка, но остра сабя, останала в историята като „сабята на поп Сокол“. Брацигово записало своето име като град-герой на Априлското въстание. Няма друг
по-добре подготвен и ръководен комитет. Жителите на съседните села се вливали в Брацигово, пътищата се преграждали, постовете
са разпределяли. Поп Сокол бил навсякъде. Боевете започнали, башибозукът бил изненадан
и ужасен, въстаническата армия на Брацигово наброявала 1333 души, въоръжени с 1439
пищова, 867 пушки и 18 топа, подкрепени от конница, наброяваща 80 единици. Небето
се раздирало от гърмежите на брациговската топовна артилерия. Цели 18 топа от
черешово и брястово дърво с различни калибри започнали да обстрелват турците. Поп Сокол бил и там, на изпробването на топовната артилерия. Брациговци убили знаменосците на башибозуците, сразили ходжата и войводата им,
дори пленили конете им. Ахмед ага Барутанлията- “касапина от Батак” се опитал
да преговаря с Брацигово. За него Захари Стоянов пише: „Изпратил (Ахмед ага) на 26 априлий писмо до Брацигово, в което викал при себе
си някои по-първи брациговчени за спогодба. Понеже тия последните не били още
изпаднали в критическо положение, отказали на агата и наместо покорни раи изпратили
му един въстанически отряд да го поздрави с гърмежа на черешовите топове“. Башибозукът не спирал нападенията и непрестанно увеличавал своята численост.
На 5-ти май примката около Брацигово се затегнала силно. Войводите се събират
в училището и обмислят как да постъпят. Избора на брациговчани бил лесен. В Брацигово има само свободни хора! Въстаниците
взели решение да се впуснат в безумна и самоубийствена атака срещу многочислен противник.
Башибозукът, колкото и да превъзхождал числено въстаниците, бил безсилен. Около Брацигово пристигнала и редовната турска армия, придружена от топовна артилерия
и ръководена от двама паши – Хасан и Хафуз. Турците влезли в преговори с брациговци. В разразилите се жестоки битки славните априлци геройски
удържали бойните позиции цели осемнадесет денонощия и Брацигово останало в историята
на Априлското въстание като населеното място с най-добрата организация, подготовка
и отбрана по време на боевете. Брацигово и неговото население е опазено чрез саможертвата
на главните си апостоли и чрез платен откуп. Поп Сокол решил да поеме цялата тежест върху себе си и предложил на Петлешков,
докато има възможност и време, да бяга в гората, за да се спаси, но гордият апостол
отказал категорично. Така двамата сподвижници направили последен величествен жест
за спасяване на брациговци, предавайки се на врага. На 7 май поп Сокол бил заловен.
Със стегнати в примки ръце и крака, завързан за два коня, влачен по улиците и
бит с вериги – така бил обругаван славният българин. Цели парчета плът се отделяли
от него, а след това бил откаран в затвора Татар Пазарджик, където допирали и
пробождали тялото му с нажежено желязо. Това било само началото на неговите нечовешки
страдания. Той бил преместен в най-страшния зандан – пловдивския Таш капия. Там садистичните мъчения взели
връх. Турците използвали цялата налична техника за изтезания на тогавашното време:
менгемета за чупене на крайници и кости, вериги за висене с главата надолу и бесене,
горене с нажежено желязо и много други. Въпреки нечуваните инквизиции, гордият брациговец не издал никого и не се признал
за виновен пред турския съд, който го съди за убийство на турци. Едва намерил сили, той промълвява: „Аз искам да умра за правото и за българския народ!” След жестоки изтезания, полумъртъв на 24 юни 1876 г., той бил обесен на моста
край река Марица в Пловдив. Турците възнамерявали да изхвърлят трупа му в реката, но поради пристигналата
европейска комисия за разследване на „зверствата по време на въстанието” променили
мнението си и предали тленните му останки на неговите близки. Гледката била потресаваща. Голяма
част от плътта му липсвала, белеели се натрошените му кости. До вечния му дом
го изпратило цяло Брацигово и много хора от съседните села. Всеки искал да се
прости със своя духовен наставник и водач в борбата. В последните минути един
брациговец изрекъл над гроба му: „Никола Апостолов Троянов – поп Сокол, е мъченик
на свободата, но той ще живее навеки!” Поп Сокол е гледал и отвъд смъртта. Негова е заслугата за спасяването на въстаническото
знаме на Брацигово, което скрива в църквата. С това знаме брациговци посрещат
руските освободителни войски през януари 1878 година. Пред това знаме може да
се поклоним и днес. Нека всеки който чете това да сведе глава и да запомни, че
свободата не е даром. Поклон пред паметта на загиналите за България!
Снимка 1878 година.
Какво четем:
🔴 Кой стои зад американците, говорещи на български в клип?
🔴 10 начина да отслабнете без диети или упражнения
🔴 Как виното крепи и българската вяра
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
