Жадният за живот Благовест: Преборих парализата!


Благовест е едва на 25 години, но отдавна се е научил как да се бори за живота си.
Неговата история е пример за непобедимия човешки дух и силната воля за съществуване, макар да му е много трудно.

Благовест Методиев живее и работи в София. Студент е в Техническия университет. Едва на 4 месеца, след задължителна ваксина, която се бие в кръста, родителите му разбират, че има възпаление на гръбначния мозък.

Според някои ваксината може да е причинила възпалението, тъй като не е държана в хладилник. Това мнение не е потвърдено, тъй като близначката му няма никакви усложнения.

Другото обяснение е, че като втори близнак е с по-слаба имунна система и затова се е влошил.

Първата диагноза, която му поставят лекарите, е детска церебрална парализа.

От там започва тежкото му детство.

„Бил съм на 4 години, когато е направена първата ми операция. През годините са ми направени общо 11. Проходил съм чак на 3 годинки. Болката стана неизменна част от моя живот. На всеки две години ми се правеше операция за удължаване на сухожилията.“, разказва пред „24 часа“ Благовест.  

Проблемът, който възниква при увреждане на сухожилията, е силно изкривяване на левия крак. Поредната диагноза, която му поставят, е трансверзален миелит. „Според тази диагноза, аз трябва да съм на легло.“, обяснява Благо. 

Младият мъж е с 95% инвалидност и получава месечна пенсия от 120 лв. През годините здравната каса е покрила единствено сумата за висококачествен имплант, който е поставен при изключително тежка операция.

„Чаках да навърша 20 г., за да ми бъде направена най-тежката операция. Срязаха цялата ми кост на левия крак, за да я фиксират и поставиха имплант. След това не съм излизал 6 месеца от вкъщи, но все пак преборих парализата!“, споделя още изстрадалото момче. 

През годините Благовест търпи всякакви обиди и подигравки по негов адрес, както в училище така и по улицата. „Хората се питаха какво ми е, обръщаха се след мен и казваха: Гледай го този как ходи, отбягваха ме. В училище в началото беше много трудно, със сестра ми винаги сме учили заедно и това ме крепеше. Радвам се, че съучениците ми ме допуснаха до себе си и осъзнаха всъщност какъв човек съм. Така спряха да обръщат внимание на моя проблем.“ 

Благо не се отчайва от състоянието си, мотивиран е, че въпреки всичко ще се възстанови. Обича спорта и започва да тренира всеки ден, макар и само с горната част на тялото си.

„Обичам да ходя на фитнес и да тренирам, със сигурност това нещо помогна много за подобряването ми. Не трябва човек да се отказва, когато има проблем, трябва да продължава напред. Най-лошият вариант е да седнеш, да се депресираш и животът ти да мине ей така.“, категоричен е студентът.

"Няма невъзможни неща, просто някои са по-трудни и стават по-бавно." СНИМКА: Facebook

Днес Благовест има работа, приятелка и дори е започнал да ходи на шофьорски курсове. Предимно се занимава с поддръжка на софтуерни системи. По време на интервюто той питал своя настоящ работодател дали има някакви притеснения свързани с увреждането му, отговорът, който получил бил: „Разбира се, че не. Ние работим със софтуери, не местим кашони!“. Така той започва желаната работа и повече от една година доказва себе си като софтуерен специалист.

„Какво ми даваше сили? Честният отговор е нищо! Сам си даваш сили, сам избираш дали да се предадеш или да продължаваш напред. Ако нямаш желанието и волята, колкото и да те „бутат“ – няма да стане! Няма невъзможни неща, просто някои са по-трудни и стават по-бавно. Това си ти, това се е случило на теб, имаш два варианта – да се откажеш или да си силен и за нищо на света да не спираш да полагаш усилия!“, съветва всички хора с увреждания младият Благовест.


Какво четем:

🔴 Проф. Пламен Павлов: Кръвен данък не се дава при съжителство, а в робство

🔴 Празник! На 3 февруари имен ден празнуват...

🔴 Бедните или богатите крадат повече? Българи с уникален експеримент в Испания (видео)

Източник: 24 часа



Коментари



горе