Първото вето на Радев - срещу вечните концесии



Според президента гласуваният в последните дни на

Народното събрание закон създава предпоставки за корупция

Юридически спор - може ли следващият парламент
да преразгледа текстовете, или трябват чисто нови

Първото си вето върху Закона за концесиите наложи в четвъртък президентът Румен Радев. Той упражни конституционното си правомощие да върне за преразглеждане в Народното събрание закон, който според него не отговаря на обществения интерес.

Законът за концесиите е приет в последните часове на 43-ото народно събрание с минимално мнозинство, заяви Радев. В него по думите му има разпоредби, които поставят под въпрос принципите на правовата държава и местното самоуправление.

Държавният глава смята, че

законът въвежда

широки граници

на субективизъм

и възможности за корупционни практики. Според Радев текстовете предпоставяли вземане на решения, ощетяващи обществения интерес. Като допълнителен аргумент президентът изтъкна факта, че Законът за концесиите предвижда промени в други 29 закона, с което “навлиза в дълбочина в икономическите отношения на държавата”.

Считам, че подобни ключови промени в нашето законодателство следва да се извършват след

широк обществен

дебат и най-вече

с грижа за

обществения

интерес

и националната сигурност, заяви Румен Радев.

Той е категоричен, че възможните санкции от необнародването на закона са несъизмерими с потенциалните рискове и щети от неговото прилагане.

Вярвам, че при бъдещото обсъждане на закона институциите ще подходят отговорно към обществото и бъдещите поколения, както и със спазване на eвропейското законодателство, заяви още държавният глава.

Това е първият случай на вето без действащ парламент, което предизвика юридически спор може ли следващият парламент да преразгледа текстовете.

Това, че в момента няма действащ парламент, не представлява никакъв проблем, коментира пред “24 часа” юристът и бивш конституционен съдия Георги Марков. Наложеното вето ще бъде разгледано от следващото Народно събрание, заяви той.

Новият закон за

концесиите умря.

С него е

приключено

Така коментира за “Вевести” проф. Георги Близнашки отлагателното вето на президента. Според него ветото се разглежда в двуседмичен срок от народните представители. Но в този случай следващото Народно събрание дори няма да разглежда ветото, а ще трябва да се внесе нов Закон за концесиите, който отново да извърви процедурата на две гласувания.

По-рано в четвъртък представители на КТ “Подкрепа” посетиха Радев и го призоваха да наложи вето върху Закона за концесиите.

Според президента на синдикалната организация Димитър Манолов законът е бил приет набързо, без обществен дебат в последните дни на парламента.

По-късно със същия призив към държавния глава се обърнаха от новоучредената “Нова република” на Радан Кънев и движение “Да, България” на Христо Иванов. Според “Нова република” “новият закон за концесиите е приет в услуга на тесни корпоративни интереси. Целта е да се “бетонират” за десетки години напред договори за почистване на големите градове с “правилните” фирми”.

Законът не

гарантира реално

публично участие

и адекватен публичен контрол върху концесиите, като в същото време унищожава конкуренцията и свободния пазар, твърдят от “Да, България”.

На 20 януари депутатите започнаха с окончателното приемане на Закона за концесиите. В същия ден 50 депутати от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, “БСП - лява България”, АБВ, “БДЦ - Народен съюз” и “Атака” внесоха в деловодството на НС искане за свикване на извънредно пленарно заседание на 24 януари. Тогава в програмата на парламента бе включено гласуването на останалите текстове от закона. Петър Славов от РБ поиска отлагане на гласуването.

“Това е около 300 страници законопроект, който аз лично не мога да си представя как ще го изгледаме”, каза той.

Текстовете обаче бяха окончателно приети.

Единственият депутат, който се изказа по примените, бе Христиан Митев от Патриотичния фронт.

Той коментира текстовете, според които концесионер на запазена концесия може да бъде само икономически оператор, при условие че най-малко 30% от неговите работници и служители са хора с увреждания или хора в неравностойно положение. Митев предложи прагът да е 70%, за да не се стига до злоупотреби.

“С начина, по който е въведен в закона този тип концесии, на практика се отваря вратата, и то особено в общините, да бъде използвано това от концесионери, които искат да спечелят и да получат едно предимство – на практика с наемане на определен брой лица, които са в неравностойно положение, както е записано, и които по този начин само с наемане на тези лица да спечелят едно предимство в процедурата по отдаване на концесия”, смята Митев.

Без никакви спорове текстовете минаха окончателно в пленарна зала.

Това предизвика недоволството на еколози, които на 30 януари излязоха на протест с искане за налагане на вето.

“Въвеждането на практика на вечни концесии противоречи на целите и смисъла на европейското законодателство.

Концесионерът получава неограничени права и върху прилежащите на концесията съседни територии и публични мрежи на техническата инфраструктура, което е в противовес с обществения интерес”, е тяхната позиция.

Срещу възможността за вечни концесии се обявиха и синдикатите.

“Концесия със

срок над 50 г.

по същество е

приватизация”,

твърдят от “Подкрепа”. Срокът, който възложителят трябва да промени обаче, става състезателен елемент и трябва да е финансово и икономически обоснован, смятат експерти.

Така например, ако един участник в конкурс за концесия заяви, че иска вечна концесия, а конкурентът му предложи модел с възвръщаемост 15 години например, вторият ще бъде с по-голям шанс да стане концесионер.

Преди дни и Данаил Кирилов, който бе председател на правната комисия, препотвърди тази теза, като

отхвърли

обвиненията за

вечни концесии

Гласуваните текстове въвеждат задължително одобрение от Народното събрание, в случай че срокът за концесия е 35 години.

Максималният срок не може да е по-дълъг от времето, необходимо на концесионера за възвръщане на направените инвестиции и на разходите по експлоатация на строежа или на услугите и за получаване на доход от вложения капитал при отчитане на прогнозирания икономически баланс и на цената на услугите, които ще се предоставят, гласи новият закон.

Чрез промените бяха транспонирани 4 европейски директиви. Срокът за съобразяване на българското законодателство с тях изтече на 14 април 2016 г. Данаил Кирилов, който беше председател на правната комисия в парламента, обясни, че ако транспонирането се беше забавило още малко, ефективните наказания за България щяха да дойдат още през март.

“Вече нямаше да са предупреждения и процедури, а

ще се плаща по

850 хил. евро на

месец за

неприето

законодателство”,

разясни той.

Според синдикатите вносителите “проправят път на провалената концепция за публично-частното партньорство. Законът за публично-частното партньорство така и не беше приложен, тъй като изрично указваше, че то не е концесия. С новия Закон за концесиите разликата между ПЧП и концесия се заличава.”

На второ четене промените минаха със 70 гласа от общо 76 присъстващи депутати.

Корнелия Нинова: Браво, г-н президент!

“Със Закона за концесиите се създаваха условия за корупция и обслужване на частни интереси. В текстовете се предвиждаше дори концесия върху пощенски услуги и изплащането на пенсиите. БСП се противопостави по време на неговото обсъждане, но управляващото мнозинство го прие.”

Това написа лидерът на БСП Корнелия Нинова във фейсбук по повод първото вето от Румен Раде в.

“Поздравявам ви за позицията в защита на държавната собственост и обществения интерес”, написа още лидерката на БСП. 


Какво четем:

🔴 Две успешни трансплантации в Александровска

🔴 Жадният за живот Благовест: Преборих парализата!

🔴 Проф. Пламен Павлов: Кръвен данък не се дава при съжителство, а в робство

Източник: 24 часа



Коментари



горе