Джоко Росич, завещанието.


Велики филми, велики роли и велики думи. Горе долу така се обобщава онова, което ни остави Джоко Росич.

Нещо като есенцията на живота. Или какво разбра приживе един голям актьор и какво ни разказа. Припомнете си.

1. „Беше студена утрин, учителката ни събра и ни накара да погледнем навън през прозорците. Попита ни какво виждаме, някои отговориха висулки, други сняг, трети лед, покриви и т.н.
- Не, погледнете по-надолу...
И някой от тълпата погледна тротоара и каза – врабчета.
- Да, врабчета, за тях днес ще ви говоря. Когато стане у нас топло и ние се поразсъблечем и цъфнат дърветата, идват едни птици, които са били на топло в Африка или някъде по-далеч. И когато стане есен - те си отиват. А тези врабчета, те са се родили тук, те тук ще живеят. Вижте ги, те са посинели от студ, но те ще останат тук. Тук са и тук ще умрат.“

2. Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.

3. За какво му е на един мъж да прави, каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си“!

4. Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция“, питам „Що?“. Отговарят „Щото там е хубаво“. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво“.

5. Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват “този е никой”. Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават.

6. Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.

7. Светът главно е добър – и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е смрадлив? За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави.

8. Човек трябва да бъде отворен и готин, и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.

9. Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос – има една типична българска дума „Трябва да се…“, а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.

10. На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.


Какво четем:

🔴 Дивите разкази на Николай Хайтов

🔴 Бурни аплодисменти за Народния театър "Иван Вазов"

🔴 Да рисуваш българския дух - спомен за Майстора

Източник: Lentata



Коментари



горе