Сравняват Апостол Карамитев с Жерар Филип


След като "Любимец 13" тръгва по екраните, актьорът в главната роля Апостол Карамитев бързо става любимец номер 1 на зрителите.

Той дебютира още в третия филм на социалистическата кинематография - "Утро над родината" - при това със силно отрицателна роля. Играе младежа Велизаров, който саботира новия строй и иска да взриви язовирна стена. В последния момент, разбира се, той е разкрит и победен от прогресивния герой Иван Бобчев (Любомир Кабакчиев).

После Апостол се снима в почти всички следващи филми - "Под игото" (отец Викенти), "Наша земя" (капитан Велков), "Песен за човека" (Будинов), "Героите на Шипка" (Петко)... Днес може би почти никой не си спомня романтичните му герои Ферхад в "Легенда за любовта" и Страхил в "Хайдушка клетва", снимани малко преди "Любимец 13", но образът му в тях разтуптява сърцата на ученичките.

Апостол Карамитев играе две роли в "Любимец 13" - на близнаците Радослав и Радосвет

"Те бяха луди по него. Луди, лууди. И не само ученичките...", споделя Гинка Станчева, снимала се в няколко филма с него.
"Любимец 13" е осмият в кариерата на Апостол, но
първият, който му носи истинска популярност "Обичта на публиката, ще каже по-късно актьорът, е нещо, от което имаш нужда като от хляб. Днес можеш да се нахраниш до пресищане, но утре сутринта пак ще огладнееш... "

В "Рицар без броня" с Мария Русалиева и Олег Ковачев

"Любимец 13" е първият спортен филм в игралното ни кино и улавя тиковете на зараждащата се и по нашите земи футболомания. Той е режисьорски дебют на родения в българо-руско семейство в Москва Владимир Янчев, възпитаник на ВГИК.

Последният фотос на актьора, направен по време на снимките на "Сватбите на Йоан Асен"

"Този дебют е не само личен успех на Янчев, а и светъл лъч в социалистическото ни кино, защото в него навлиза автор с подчертан афинитет към комедията." Така пише в един от първите отзиви на филмовата ни критика, след като филмът излиза на екран на 15 декември 1958 г.

Филмът бързо става любим на зрителите, защото в него се разказва за футболни страсти, а футболът е подвластен на всички времена и поколения, след измислянето му от англичаните. И сега някои от посланията и проблемите в него изглеждат като току-що извадени от заседание на Българския футболен съюз.

Филмът проследява титаничната битка на три футболни отбора - "Витоша" (София), "Воля" (Пловдив) и "Агрегат" (Русе), за варненския голмайстор от "Черно море" Гълъбов. Само че Гълъбови са двама и си приличат като две капки вода, защото са близнаци - Радослав и Радосвет. Футболист (и инженер) е Радослав, а Радосвет е комарджия и пиянде и освен от Коко, комуто дължи голяма сума, е издирван и от органите на народната милиция.

Заради приликата на близнаците "мениджърите" на трите отбора ги объркват и става една... В двойната роля на близнаците е Апостол Карамитев. Въпреки несъвършенството на снимачната техника удивително добре изглеждат кадрите, в които Апостол е едновременно на екрана - и като Радослав, и като Радосвет.

В цялата неразбория, естествено,
има и една тънка
любовна линия
Нейният носител Гинка Станчева сияе с цялата 24-каратова очарователност на 24-те си години. В нейната героиня Елена се влюбва положителният Радослав, но и тя го обърква с наглеца Радосвет. Накрая подмяната излиза наяве и всичко идва на мястото си.

Ето какво си спомня Гинка Станчева за снимките на филма: "Апостол беше във вихъра си. Без никакви проблеми преминаваше от единия образ в другия. Сакаш близнаците се играеха от двама различни, много приличащи си актьори. Апостол казваше, че хъшлакът Радосвет, лошият близнак, му е по-лесен. Но то по принцип отрицателните герои са по-благодатни за актьорите, отколкото положителните. Ролята на хазяйката пък изигра майката на Захари Жандов - Елена Хранова. Страхотна двойка бяха с Карамитев..."

Тогава в България още няма телевизия и всяка филмова премиера се превръща в шумен празник и масово тържество, а всеки филм става милионер - събира над милион зрители. "Докато по същото време във Франция, родината на киното, средната гледаемост на филм е около 400 хиляди на заглавие. Ние заемахме ту 3-о, ту 4-о място по посещаемост на глава от населението, съревновавайки се със САЩ, Нова Зеландия, СССР и Израел", каза ми преди години филмовият критик Александър Александров.

За софиянци е приятно изживяване да срещнат Карамитев в Докторската градина или по ул. "Раковски", където минава пътят му от дома на "Оборище" до Народния театър и ВИТИЗ. Младият тогава писател и сценарист Георги Мишев вижда това и го вкарва в документалния си филм "По улица "Раковски".

Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас. Става актьор случайно, макар че още като дете артистичната вена у него пулсира най-силно и той е неизменен участник във всички училищни представления. Доброволно мъкне кофата с лепило и разпространява театралните афиши в града само и само да го пуснат в театралния салон, за да гледа поредната постановка. Или пък мете киносалона, за да влезе без пари за филма. Когато завършва с отличие италианската гимназия, баща му, пристанищен работник, който издържа семейството си с конска каруца, го праща да учи медицина в София.

Още в първите си студентски дни през 1945 г. Апостол прочита във вестник, че е открита двегодишна театрална школа и решава да опита. За изпитите се подготвя сам. Живее в дома на приятел и миндерчето в малката кухничка, където спи,
става единственият
свидетел на
артистичните му
импровизации
Когато излизат списъците с класирането на кандидатите, Карамитев се страхува да погледне в тях и моли случайно минаваща жена да види дали сред приетите няма името Апостол. Има, и то сред първите в списъка.

Приет е в класа на Стефан Сърчаджиев, но втората година се премества при Боян Дановски, при когото прави и дипломния си спектакъл - Орландо в "Както ви се харесва". Така двама от най-първите корифеи на българския театър заедно извайват един от най-личните му бъдещи таланти.

На 16 август 1947 г. Апостол Карамитев е назначен в Народния театър. Вярно - като стажант, но пък още не е навършил и 24 години! През следващата 1948 г. се жени за Маргарита Дупаринова, която вече е една от звездите на първия ни театър. "Когато го видях за първи път, имах чувството, че пред очите ми оживява самият Давид на Микеланджело", признава Дупаринова след години.

Дарбата на Карамитев се шлифова с времето, но природата го е надарила с чар, мъжка красота и сексапил, с невероятна осанка и богато нюансиран глас, с бликаща енергия и чувство за импровизация, с интелектуално лице, което обаче лесно може да бъде превърнато във физиономия на мошеник по неволя ("Специалист по всичко"), или пък на обречен скептик ("Бялата стая").

Някои го сравняват с английския гений Лоурънс Оливие. Истината е, че той е идолът му в професията и Апостол като него е безкрайно взискателен и всеотдаен на сцената.
Френският режисьор Луи Дакен обаче го нарича "Жерар Филип на народните демокрации". Карамитев наистина е равен по талант на френската звезда, но пък в лицето му има нещо италианско - възкъдрава коса, тъмно лице с меланхолични очи и поглед, който може да бъде ту тъжен, ту прелъстяващ, ту експлозивно весел.

Ако съдбата не беше решила Апостол Карамитев да живее и твори в най-свирепите години на студената война, той можеше да се превърне и в
първия ни истински
конвертируем актьор

Можеше да направи световна кариера - да го снимат в италиански или френски филми, а защо не да стигне и до лелеяния от всички артисти Холивуд.
През 1971 г. Апостол озвучава сам всички роли в телевизионния сериал "Форсайтови" на Доналд Уилсън. Експеримент, за какъвто не се осмелява нито един друг български актьор.

"Специалист по всичко" (1962) събира за първи път в двете главни роли бургазлиите Апостол Карамитев и Георги Калоянчев. Историята във филма е изградена върху класическата хватка на недоразуменията. Апостол, така се казва и филмовият герой на Карамитев, завършва стоматология и трябва да бъде разпределен в село Зли дол.

Спиро (Калоянчев), работник и спортист щангист, е негов съквартирант. Те омайват две студентки (Гинка Станчева и Катя Чукова). Но понеже и двете се казват Нели, се случват куп неразбории. Финалът, разбира се, е с щастлив край, любовта побеждава и недоразуменията, и бюрокрацията. След години, когато Апостол Карамитев вече не е между живите, Катя Чукова ще заживее на улица, която носи неговото име.

По време на снимките Апостол и Калата непрекъснато се надиграват и надпреварват в импровизациите. Режисьорът Петър Василев, който обикновено правел по 2-3 дубъла, тук стига и до 10. Защото във всеки дубъл двамата актьори така се вихрят, че внасят нови и нови детайли и щрихи в образите си. Освен съграждани Карамитев и Калоянчев са и добри приятели и надиграването им не води до ревност и напрежение в колектива.

Освен дето режисьорът дълго се чуди кой от заснетите дубли да избере и как да го монтира със следващия.
"Апостол все гледаше
какво ще направя аз -
казваше Калоянчев
- Щото е драматичен актьор, лиричен един такъв. Много обичаше да се препъва и да пада. Но беше голям актьор, прекрасно се работеше с него, а и имах какво да науча от партньорството ни..."

В "Рицар без броня" Апостол Карамитев игра ролята вуйчо на малкия Ваньо (Олег Ковачев). Актьорът няма проблеми с образа си, той не е и много сложен, но има сериозни ядове с мотопеда, с който трябва да разхожда племенника си из София.

Карамитев не може да кара добре нито кола, нито мотопед и това едва не свършва фатално за малкия Олег Ковачев. Снимат на моста край Захарна фабрика. Двамата минават с возилото пред камерата, разположена след "гърбицата" на моста в посока към "Люлин", после се връщат в другия край на моста и правят завой за втори дубъл.

Тогава обаче Карамитев явно засича или отнема предимството на някакъв моторист. Той ги задминава ядосан и им препречва пътя, преди да стигнат до камерата.

"Изглежда, Апостол се стресна, не можа да спре и се нацелихме в спрелия мотор. Аз прелетях над двамата и се пльоснах като жабче на паважа", спомни си Олег Ковачев.
Най-силната си драматична роля Апостол Карамитев прави във филма на Методи Андонов "Бялата стая". Героят му Александров е научен работник, който се разболява от рак. И докато лежи в бялата болнична стая, прави безпощадна равносметка на живота си. Достойно ли се е държал в института, или е отстъпвал пред догматиците? Наистина ли е направил всичко за любимата си жена В крайна сметка май минусите натежават.

За това свое изпълнение Апостол Карамитев получава наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала "Златна роза" във Варна през 1968 г.
През 1972 г. Невена Коканова го навива да приеме ролята на цар Йоан Асен в суперпродукцията на Вили Цанков "Сватбите на Йоан Асен". Актьорът вече е болен от рак, но никой в екипа освен режисьорът не знае.

Снимат филма с тежки костюми при невероятна жега от 40 и повече градуси, но Апостол не се оплаква. В паузите между два кадъра ляга на земята, измъчван от свирепи болки в гърба. "А аз му виках: не се превземай бе, Апостоле, сецнал си се или имаш прищипване", разказа ми Коста Цонев, който изигра ролята на царския брат Александър.

На 9 октомври 1973 г. Карамитев умира. От рак като героя си Александров. За да запази кадрите от последната му роля, Вили Цанков доснима филма, като Коста Цонев поема и ролята на Йоан Асен.

На 3 юни 2000 г. в София почина Невена Коканова. От рак, както героинята й Невена в "Спомен за близначката" (1976).

През 2006 г. синът на Апостол Карамитев - Момчил, показа в София своя
документален филм
"Ваш даскал Апостол" Тогава дълго говорихме с Момчил. Ето част от най-съкровените признания на сина за великия му баща:

"Снимането на филма ми даде възможност да опозная повече баща си, както и себе си. Научих интересни факти за неговото детство, които никога и от никого не бях чувал. От г-жа Агнес Владова разбрах, че като по-млад баща ми е имал намерение да учи журналистика.
Видях и прочетох много интересни писма и документи, които никога преди това не бях виждал! Някои от студентите му в НАТФИЗ твърдят, че баща ми бил щастлив само с тях, без да познават личния му живот. Той беше дискретен човек и не е показвал радости и преживявания на всеослушание. Но аз съм бил с него в личния му живот и във ВИТИЗ и знам, че той имаше щастие и извън учебния театър.

Татко беше истински щастлив, когато проверяваше какво със сестра ми сме научили в училище или в отношенията си с приятели, познати и непознати. Седели сме часове наред да имитираме хора и животни, както и ни е слушал да му разправяме за нашите приключения в училище и извън училище, как възприемаме хора и събития.

Той непрекъснато питаше за нашето мнение и така ни поставяше в позиция да се чувстваме равноправни участници в живота, както него. Това никой не може да го разбере, докато не го почувства.

Апостол Карамитев беше много щастлив, когато ходехме на стадион "Васил Левски" да гледаме атлетически състезания. Той много обичаше да гледа спорт. Радваше се като дете на спортисти, на които симпатизираше. Вярваше, че човек побеждава в спорта, както и в други области на живота, не само с физическа подготовка. Дълго ми е говорил как, за да станеш добър спортист, трябва да намериш морална опора в себе си и да виждаш като на картина какво трябва да извършиш в дадено състезание.

Научих и слухове, които са се разпространявали сред актьорите за мен самия, че не съм бил негов син. Е, вие кажете, като ми задавате тези въпроси, приличам ли ви на негов син? За опознаването на мен самия мога да кажа, че разбрах моята дълбока връзка с баща ми - духовна и творческа. Изненадах се, като разбрах, че той е реагирал остро в ситуации, в които аз също съм попадал в моя досегашен живот. Разбрах, че имам страст към спорта - особено футбол и състезанията с коли - Формула 1.

От разговор с близък приятел на татко разбрах как той споделил пред студентите си, че е благодарен за неуспехите си като актьор, защото те са го довели до големите висини по-късно. Ето това научих от правенето на документалния филм "Ваш даскал Апостол". Дори след 33 години, откак баща ми е починал, аз се чувствам така добре свързан с него, като че ли той е с мен вкъщи и в работата..."

През 2006 г. сп. "Паралели" публикува резултатите от собствена анкета за любими български актьори. На първото място в нея беше поставен Апостол Карамитев. Разбира се, анкетата не е представителна, но все пак показва, че големият актьор от 50- те до 70-те години на миналия век не е забравен...


Какво четем:

🔴 Два инфаркта удрят Радичков след смъртта на Григор Вачков

🔴 Най-култовите реплики от филма "С деца на море"

🔴 Невена Коканова в „Тя и той”, 1972 година

Източник: 24 часа



Коментари



горе