Депутат е най-сладкият занаят


Само в парламента плащат за нищоправене

Довиждане!”, казват си депутатите при всяко разпускане на Народното събрание.

Не се сбогуват, защото ще се видят същите в следващия парламент. Отново разединени за добруването на отечеството и обединени около собственото благоденствие. Депутат е най-сладкият занаят…

Войводата Дядо Цеко открива Второто народно събрание с три дни предварителна почивка.

Над 50 милиона лева годишно струва на българския данъкоплатец святата обител на демокрацията. Мъдрите глави на нацията вземат три средностатистически заплати. Тоест парламентарното братство е три нива над обикновения българин.

Депутатка масажира колега за оросяване на мозъчните клинкш против дрямка в пленарната зала.

Към сумата се начисляват добавки за ръководни постове в парламентарните групи и постоянните комисии. Отделно са средствата за сътрудници, приемни, венци и букети. Като се тегли чертата, излиза, че

един депутат струва

Работният колега на Иван Вазов

месечно около

Константин Хаджикалчев

4750 лева

Това разхищение тръгва от зората на нашия парламентаризъм. През 1879 г. Учредителното събрание в Търново гласува: “Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 фр. наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста.”

Следната година, когато вече имаме своя валута и мерна система, дневните са обърнати на 15 лева, а пътните стават 60 стотинки на километър. Солидна сума, като се има предвид, че по онова време двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото, 100 лева е голяма заплата.

Депутатските надници вървят само нагоре, защото

народните

представители

сами си гласуват

увеличенията

През 1893 г. те вдигат ръка за 20 лева дневни. През Първата световна война за заслугата, че са вкарали страната в голямата касапница, вотират: “От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 л. на ден.”

А след националната катастрофа камарата узаконява: “Дневните пари на народните представители се определят на 250 л. дневно от 28 октомврий 1921 г.”

По време на Втората световна депутатите изпадат в недоимък. С дата 25 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си: “Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.”

Понякога в

депутатската душа

трепва жалостиво

чувство

Цветът на нацията разбира, че електоратът няма нейните способности да печели. В тази връзка по Коледа 2012 г. парламентът реши да се солидаризира с низините и да си замрази заплатите. Шансът беше пропуснат от разсеяност и недоглеждане.

“Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след което започнахме заседания с изключително важни законопроекти”, обясни Димитър Главчев, заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ. Вместо да пъхне заплатите във фризера, Народното събрание ги подгря на котлона с увеличение между 252 и 504 лева на депутатска глава.

Един мандат стига

да оправиш себе си,

децата и внуците

А минеш ли през няколко парламента, излизаш милионер. Доказват го професионални депутати като Теодор Теодоров.

Викали му Парламентарния тигър, защото обитава тринадесет обикновени и едно Велико народно събрание. Брои си парите три пъти на ден - сутрин с кафето, на обяд с десерта и вечер преди лягане. През 1924 г. е поразен от инфаркт, понеже от домашната каса липсват 14 лева и 35 стотинки!

В наши дни Янаки Стоилов се опитва да настигне тигъра. Той е ляв и трябва да е сред масите, но предпочита камерния заупокой на парламента.

Досега е депутатствал в осем народни събрания. Стяга се за деветото, въпреки че началничката Корнелия Нинова му направи строга бележка.

С грижа

за старините

Така нареченото Народно събрание категорично отказва да увеличи минималната пенсия на клетниците. Подхвърля им по няколко лева за няколко кренвирша.

През 2008 г. обаче депутатът от БСП Костадин Кобаков изригна: “Аз мисля, че народният представител трябва да взима над 1500 евро пенсия!”.

е най- сладкият занаят

Той посочи, че народът е мързелив и не работи, а неговите представители в камарата се късат от работа. Ето как е отворено Второто народно събрание на 23 март 1880 г. Денят е неделя, на председателското място сяда най-възрастният избраник, вехтият войвода Цеко Петков.

“Днес е празник и аз бих молил да не почнем нищо - сучи мустак той. - Но утре е князовий ден, а във вторник е пак празник; заради това аз предлагам на Народното събрание да отложим заседанието за в сряда.”

Думата на Дядо Цеко на две не става и депутатите си гласуват три дни предварителна почивка.

Не им се ходи

на работа

Парламентаристите не се заседяват по банките, защото имат натоварен график с бизнес рандевута. От тях идват комисионите, консултантските и рушветите за лобизъм.

Според статистиката от октомври 2014 до април 2016 г. депутатите са натрупали 666 отсъствия от пленарната зала и комисиите. Данни за следващия период още няма.

Тези, които са били в залата, са се изпотили да гласуват с чужди карти. Някогашният председател на парламента Огнян Герджиков поведе опълченска борба с това беззаконие. “Претърпях провал!”, признава сегашният служебен премиер.

Не е лесно да тичаш по банките и да натискаш копчетата на ония, които ги няма. Още по-трудно е да разтриваш колегата, за да не заспи. В такава процедура фотографите документираха Катя Попова и Стефан Дедев от ГЕРБ.

Константин Иречек

пише в дневника си:

“Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара.”

Кара се до днес… С малки изключения камарата е населена от полуобразовани мераклии за дебели заплати срещу нищоправене. Цецка Цачева, която поиска да стане президент, поне се трудеше, като удряше звънеца.

През 2011 г. тя реформира теорията на Дарвин за произхода на видовете. Нареди петела в зората на еволюцията, някъде при амебите. “Петелът е безгръбначно животно!”, авторитетно отсъди Цачева.

Фризьорката

Нина Чилова

първо беше депутат, после стана министър на културата. Тя преименува Музикалния театър от “Стефан Македонски” на “Стефан Софиянски”. Сбърка Панчо Владигеров със Златю Бояджиев и Оскар Уайлд с Александър Островски. “Чета с удоволствие Оскар Уайлд, любимата ми негова пиеса е “И най-мъдрият си е малко прост”, обяви Чилова пред медиите.

Последната гениалност изстреля миналата есен Диана Йорданова. От високата трибуна на парламента тя прочете римската цифра VII като “ви ай ай”.

“Вай, вай, вай!”, възкликна българският избирател. Сега пак ще го подгонят като стадо към урните. Защото задължителното гласуване е противоконституционно.

Депутатка масажира колега за оросяване на мозъчните клетки против дрямка в пленарната зала.

В ден на отворените парламентарни врати посетител демонстрира как се гласува с чужди карти.

Вазов гласува под страх от глоба

Поетът пуска бюлетина на задължителни избори през 1919 г.

В българската конституция е записано, че гласуването е право, а не задължение. Политиците обаче се правят на късогледи. Въвеждат задължителен вот, когато избирателната активност е катастрофално ниска и има опасност да ги лиши от парламентарните заплати и кюфтета.

Така е сега, така е било и преди столетие!

След Първата световна война българинът е отчаян от властимащите, не ще да гледа имената им по изборни листи. На малцина им се гласува,

останалата част

от нацията

нехае за своя вот

На 7 октомври 1919 г. държавното кормило хваща Александър Стамболийски. Първата работа на земеделците е да изготвят Закон за изменение и допълнение някои членове от избирателния закон.

Според него след приключване на изборния ден бюрото съставя списък на негласувалите. Документът се предава на общината, където кметът проучва причините за нехайството и ги вписва срещу имената на провинените. После списъкът отива при мировия съдия, който глобява жертвите.

Предвидени са глоби от 100 до 500 лв. Земеделецът Димитър Драгиев, който е в конфликт със Стамболийски, се провиква в парламента: “Тези 100 лв. за един министерски обяд могат да не стигнат, но за някои хора могат да бъдат много. Вместо 100 лв. предлагам да бъде 20 лв.”

“Да направим

пазарлък.

Хайде да бъде

от 50 до 500 лв.”,

обажда се Марко Турлаков, който държи портфейлите на две министерства. “Хайде, нека да бъде 20 лв., господин министре”, великодушно махат с ръка оранжевите, като имат предвид, че Драгиев все пак е техен.

“Добре, нека бъде 20 лв.”, смилява се Турлаков и алинеята е коригирана. “Всеки избирател, който без уважителни причини не е гласувал, наказва се с глоба от 20 до 500 лв. в полза на надлежните общини”, гласи окончателната редакция.

На 2 декември текстът е подложен на трето четене. “Аз ще моля председателството да констатира има ли законния кворум, за да може да стане гласуването”, опитва се да осуети работата опозиционерът Григор Чешмеджиев.

Недялко Атанасов

си прави оглушки

Той председателства съдбовното заседание. “Няма 79 души народни представители в залата”, протестира Григор. Недялко му отвръща, че присъстват 97. Квесторът пък твърди, че е прочел 86 депутатски глави. Докато се препират, мнозинството вдига гора от ръце и приема закона.

“Вие гласувате такъв един важен закон без кворум, това е срамотно”, негодува Петър Алеков. “Вие сте една службогонска котерия и само фондовете ви интересуват”, парира го Александър Оббов.

На 7 декември има общински избори. Паникьосан от глобите, Иван Вазов още на 3-ти хуква да си вземе избирателната книжка. Среща някакъв познат, който му казва, че сега

за първи път

ще посети

избирателна урна

“Защо?”, пита го поетът. “Защото нямах доверие в никоя партия. Която и да дойдеше на власт - все това е - хеписи бир...”, отвръща онзи.

“Да ми простят читателите, че не мога да туря и третата турска дума”, извинява се Вазов, като цитира разговора във вестник “Напред”. Деликатното перо на лирика не е могло да изпише, че “всички са еднакви лайна”.

Имат, защото са пестеливи

Банковите сметки на политиците са дебели, защото са пестеливи. Всяка стотинка е изкарана с много пот и с мъка излиза от техния джоб. Емблематичен пример е милионерът Константин Хаджикалчев.

Той е депутат в Учредителното събрание, по-късно е в делегацията, която спазарява Фердинанд за княз на България. Бил редовен клиент на столичната гостилница “Цариград”. Хронистът на някогашна София Георги Каназирски-Верин е записал диалог между него и келнера на заведението.

“Моля ти се, Тодоре, дай ми половин порция супа”, рекъл Кочо. “Няма как, една порция представлява за готвача една голяма готварска лъжица”, отвръща Тошо.

“А бе дай ми половин лъжица, не ми е гладно”, настоява свръхбогатият. “Как ще маркирам половин лъжица, когато порцията супа е 15 стотинки”, чуди се келнерът. “Нищо, аз ще ти дам гологан”, щедро предлага Хаджикалчев. Гологан викали на монетата от 10 стотинки.

В наши дни като краен спестовник се прочу Маргарит Мицев. Той се похвали, че е натрупал 3 милиона лева, икономисвайки от скъпи закуски. Хранел се с простонародни банички. Разточителни колеги, които се тъпчат с шунка и черен хайвер, му лепнаха прякорите Баничката и Пестеливко.


Какво четем:

🔴 "Ин Булгария ол пипъл инглиш спик"

🔴 Българин откри успешно лекарство срещу СПИН

🔴 Инженерката във Формула 1 Цветелина Мавродиева от Белица  завърши с отличие астронавтика в университета в Саутхемптън

Източник: 24 часа



Коментари



горе