Боян Петров: Искам да предам опита си на мечтателите, които гледат към върховете


За следящите кариерата на Боян Петров като алпинист 2016 г. ще остане в спомените им с успеха от изкачването на трудния Нанга Парбат, на Анапурна и Макалу, които са част от проекта му "Българин на 14х8000". За него всички емоции от това постижение бяха помрачени от катастрофа с множество травми в Кресненското дефиле. Въпреки това той вече работи усилено по възстановяването си, а междувременно описа първите си седем изкачвания в книгата "Първите седем", чиято премиера е в понеделник, 6 февруари. Как се възстановява, има ли промяна в алпинистките му планове за тази година - по тези и други теми разговаряме с Боян Петров.

Как сте, как върви възстановяването?

- Възстановяването не върви с тази скорост, която искам. Каскадата на 23 август е била по-сложна и самите ми кости и мускули не се възстановяват толкова бързо колкото аз исках. Така към днешна дата тренирам два пъти седмично, но не са свръх силни натоварванията.

При това положение остават ли с днешна дата плановете за изкачването на три върха през тази година?

- Силно се надявам, че на физиологичните тестове, които съм планирал в средата на март, да успея да покажа, че съм над 70% възстановен. Имам данни от предишни изследвания и те са добра ориентация за формата, в която ще съм в средата на март. Ако съм над 70% готовност, ще дам всичко от себе си, за да мога на 10 април да мога да замина за Хималаите отново.

Какъв урок е за вас и дали изобщо е урок случилото се в Кресненското дефиле?

- По-скоро не. Но забелязах, че в живота ми досега подобни случаи винаги са били знак за нещо, което ще се случи с мен в бъдеще. През 2013 г. катастрофа в квартала с мотора не ми позволи да замина на К2, но тогава никой не успя да се качи на върха, даже двама души загинаха. Затова катастрофите у мен оставят такива противоречиви чувства.

Не мога да преценя дали това е знак на съдбата да си остана вкъщи вместо да продължа по плана си. Затова тази година ще мисля още и след резултата от тестовете ще реша за себе си какво правя.

Това, че се наложи да се концентрирате върху здравето си през последните месеци, ви даде възможност да напишете и книгата си "Първите седем", за първите седем осемхилядници, които сте успял да качите. За кого е тя?

- След 25 г. катерене, алпинизъм, експедиции, върхове, вече се чувствам уверен, че заключенията, до които стигнах за тренировките, за подготовката, за планирането на багажа, екипировката, храната вече може да бъдат предадени от мен към всички смели мечтатели, които са отправили поглед към върховете. И по този начин да покажа, че организацията на експедиция не е космически трудна, а е съобразяване с детайлите. Тоест, написах я за мечтателите с поглед към върховете. За тези, на които една крачка не достига, за да се решат да направят такава експедиция.

Може ли да се приеме за ръководство?

- Абсолютно. Подзаглавието й дори е "Наръчник за изкачване на високите върхове".

Как планирате да продължите с писането, след като изпълните проекта "Българин на 14х8000"?

- Тези дългосрочни планове видях, че не се сбъдват. Разбира се бих искал да стигна до "Вторите седем" и да опиша моменти от експедицията, които липсват в тази книга. Знам какво не казах, а животът ще покаже дали ще успея да ги опиша във "вторите седем".

Защо включихге Еверест в плановете си за тази година? Всички, които са били на ваши презентации, знаят, че никак не обичате въпроса кога ще изкачите тъкмо този емблематичен връх?

- Продължавам да чувствам за себе си, че Еверест не е моят връх, на който бих почувствал алпинизма в най-чистия му вид. Еверест е много висока и трудна планина, но пренаселена, уви. Но някак чисто стратегически в плана, както го бях описал миналата година, той се комбинира добре с Чо Ойю като място за аклиматизация и 2017 г. беше годината, в която искам да приключа с два върха в този район на Хималаите.

Казахте преди време, че искате да започнете 2017 г. на чисто. Успяхте ли?

- Постепенно натам отиват нещата, че ще загърбя болежките и мислите за такива драматични развръзки като катастрофата и ще си изчистя мозъка. Още ми е обременен. Все пак почвам на чисто, защото тренирам вече, готвя се за експедиция, това е пак някакъв повод да се чувствам, че почвам на чисто.

Мислили ли сте някога, че когато завършите този проект за изкачването на всички осемхилядници, вече няма да имате друго толкова голямо предизвикателство?

- Искам първо да го завърша. Тези предварителни планирания вече се доказа, че са сметки без кръчмар и затова не искам да кажа какво бих могъл да правя след това преди да съм го направил.

Откъс от книгата на Боян Петров, избран специално за "Дневник" четете през уикенда.


Какво четем:

🔴 Сензационно добра песен на Миро

🔴 Д-р Стефанова оперира безкръвно очите в разградската болница

🔴 Депутат е най-сладкият занаят

Източник: Дневник



Коментари



горе