Васил Василев-Зуека: Мечтая да бъда обичан още повече


Кинорежисьорите се

плашат да ме канят,

притесняват се, че съм

прекалено щампиран

от телевизията

- Г-н Василев, предстои ви премиерата на филма “Посоки”, в който играете таксиметров шофьор. Хубав ли е филмът?

- Това е новият филм на Стефан Командарев, който е за тежката българска действителност. Разказват се 6 истории на 6-има таксиметрови шофьори, които са реални случки от живота на България, но са направени по-художествено. Само едната е по разказ на Чехов. Аз съм единият от шестимата.

Филмът е психологически. По всяка вероятност ще излезе през март. Начинът му на снимане е много странен. Това е една камера, която снима почти всичко накуп. Първите три мои епизода примерно са снимани наведнъж, това са 12 минути реално време. След това имам още един епизод, който е 10-ина минути, също сниман наведнъж, без монтаж.

Много харесвам сценария. Той е на Стефан Командарев и Симеон Венциславов.

Този филм го чакам с нетърпение. Беше изключително трудно, докато го снимам, всичко е вътрешно, няма помощни патерици, както ние, актьорите, ги наричаме. Няма помощни средства, всичко е преживяване. Честно казано, на мен много рядко ми се е падало в киното да играя такъв тежък психологически характер.

- Не е ли по-лесно да се изиграе такъв образ в киното, отколкото в театъра?

- Тука е различно. Аз играя много обременен човек, който е на ръба и в крайна сметка във филма решава дали да скочи в пропастта, или не. Това

засега е най-трудната ми

роля, но по всяка вероятност

ще бъде най-хубавата

След първите 2 снимачни дни представихме филма за медиите с по чаша шампанско и Би Ти Ви поискаха да вземат интервю за предаването “Като на кино”. Още не се бях отпуснал, не бях излязъл от образа, както са свикнали зрителите с тази реплика. Още ми беше тежко да говоря. Ревах по време на интервюто, беше кошмарно. Помолих репортерката да махне тази част, но тя не го направи, защото, естествено, си гледа своя бизнес.

Но пък е голям кеф. Филмът ще е много хубав.

- Как избирате в кои роли да участвате?

- Отказвал съм роли. Но ние, актьорите в България, специално за кино не сме чак толкова привилегировани. Макар че аз не съм от тези, които са много канени. Кинорежисьорите се плашат да ме канят, защото се притесняват, че съм прекалено щампиран от телевизията.

- Не се ли притесняват от огромната ви заетост?

- Не, всеки режисьор гледа все пак характерите, а не дали съм зает. Заетостта се оправя, това е най-малкият проблем.

Винаги съм смятал, че средствата за театър нямат нищо общо с телевизионните, както и средствата за кино нямат нищо общо нито с театралните, нито с телевизионните. Ако един актьор умее и владее тези средства, той се справя, разбира се, с помощта на режисьора. Режисьорът е този, който води. Винаги.

- При голям опит актьорът не може ли сам да се режисира? Нужен ли ви е режисьорът?

- Цял живот, когато съм правил театър - 20 години, съм си бил и режисьор. А и в “Господари на ефира” и в “Като две капки вода” с Рачков влагаме допълнително авторство и в режисурата, и като сценаристи. Нищо, че зад над стои голям екип и ни дава модели, които могат да се изиграят едно към едно. Но ние влагаме още нещо, което идва от опита ни. Просто сме се научили да го правим в телевизията. Знаем кое е най-лаконично, кое е по-добре за тв зрителя. Така помагаме на нашите сценаристи и режисьори.

- Режисьорите в киното или театъра не се ли обиждат, ако се месите в работата им?

- Аз съм изцяло благодарен на режисьора, който умее да ме води добре. Ако един актьор трябва да се справя сам, това означава, че нещо в сценария или режисурата е сбъркано. Когато един режисьор знае какво иска, поставя точните задачи. Добрият актьор може да ги направи по 10 начина. Режисьорът е този, който избира как.

- Театърът липсва ли ви?

- Засега не. Аз

цял живот съм искал да

се занимавам с мюзикъл,

но нещата в България са много особени. А и разбрах - слава богу, овреме, че за мюзикъла се изискват две неща - да танцуваш и да пееш.

- Вие кое не можете?

- Да пея не мога. Така че се разделих с тази идея. А и да правиш мюзикъл в България е като да правиш филм - равносилно е на това да съкратиш години от живота си.

- Защо?

- Защото се прави много трудно. Има у нас двама-трима, които правят мюзикъл и им свалям шапка. Аз не бих се заел с такова нещо. А за филмите - има толкова много проекти, които всяка година се одобряват от Националния филмов център. Някои са добри, за други може да се каже какво още трябва. Но колкото творци, толкова и различни мнения. Изкуство е. Прекалено е субективно.

- Играли сте много пред чуждестранна публика. Мислили ли сте да заминете навън да правите кариера?

- О, да,

имал съм предложения

за Америка

- Не сте ги реализирали, защо?

- По няколко причини. Вече не бях твърде млад, бях към 40. Самото предложение беше за преподавателска дейност в университет плюс да продължим да си играем. Когато го обсъдихме, стигнахме до извода, че може би България е по-добрият вариант заради зареждането тук. Когато човек е далече от корените си, той по-трудно се провокира, по-трудно разбира нещата.

Човек трудно пуска корени. Общувам с много българи, които живеят в чужбина, и това е основният им проблем. Но пък и двамата ми племенници живеят в Испания повече от 20 години, имат семейства. Те са пуснали корени. И двамата успяха да го направят сравнително бързо. Някои имат късмет, други не. Това е много важно.

- Съжалявате ли, че сте останали тук?

- Аз съм такъв човек, който никога не съжалява за своите решения. Гледам на живота винаги в бъдеще, гледам за бъдещите ми решения да не допусна грешка. А за тези, за които вече съм сгрешил, си мисля: “Е, в крайна сметка човек греши, дорде се стреми”, както е казал Гьоте.

- Ще насърчите ли децата си да заминат навън, или напротив?

- Да, разбира се, 100 процента. Дъщеря ми, която ще кандидатства след една година, е избрала да го направи в чужбина, при това иска да кандидатства актьорство. Аз и майка ѝ настояваме да е нещо, свързано с кино, защото там, докато учиш актьорство, има и много други професии. Такъв е принципът на обучение. Но тя желае да учи театрално актьорско майсторство. И ѝ желая успех.

А що се отнася до Стефан - по-малкото ми дете, той е тръгнал нанякъде, но е прекалено малък.

Принципът за децата ми е такъв - и с Ани, с която си говорим за неговото образование, и с Нина, с която обсъждаме образованието на дъщеря ни Девина - винаги посоката е една - да ги изучим добре, да свикнат да учат, но и да бъдат изучени. Т.е. знанията да бъдат в тях, а не назубрени. Оттам нататък, да, сигурно ще грешат, но и аз съм грешил. Аз

не съм приет от

първия път във ВИТИЗ

Имал съм цел, но никога не съм предполагал, че ще се занимавам с телевизия. Никога. Смятах, че ще се занимавам само с кино.

- С Рачков карате ли се някога? Пред камерата обикновено изглеждате в пълна хармония.

- Ние, слава богу, се разбираме. Не само с поглед, а дори когато не се гледаме. Знаем кой накъде може да продължи и кога трябва да се включи другият, без да попречи.

Но екипната работа не е само при нас двамата. Имаме много голям екип зад нас, с който работим вече 15 години. Да, хората идват и си отиват. Но ние с Джуди, има още няколко човека, които са от самото създаване на шоуто, държим основата на “Господари на ефира”. Когато има няколко човека, които знаят къде отиваме и кое е важното, предаването, както виждаме, продължава да върви. И е едно от най-добрите в България, правени за всички времена. Не без гордост го казвам. Основната заслуга е на Джуди. Той е човекът, през който минава абсолютно всичко. Ако не е той, предаването щеше да умре много рано.

- За какво мечтаете?

- Олее, за много неща мечтая. Първо, да съм здрав и всички около мен да са здрави. Мечтая да изуча и двете си деца. Мечтая да няма война - казвам го от обществената позиция, която заемам. Войната е лоша навсякъде, затова мечтая да я няма. Мечтая да се обичаме повече и не на последно място да бъда обичан още повече.


Какво четем:

🔴 Проф. Александър Чирков: Българите се разболяват заради цигарите, лошите мисли и храна!

🔴 Отвсякъде гонен, навсякъде желан - Царят на епиграмата Радой Ралин

🔴 Така се прави. Румънците успяха.

Източник: 24 часа



Коментари



горе