2000 лева средна заплата - възможно ли е?


В отрасли, които насърчават висококвалифицирания труд, такъв доход е постижим

ПОКРАЙ изборите всички започват да обещават вдигане на доходите, а темата е в челната тройка. Просто няма политическа сила, която попитана “Ще вдигнете ли доходите?”, да отговори “Няма да ги вдигнем!”.

Но на всички е ясно, че всъщност едно управление разполага с един, най-много два инструмента. Единият е минималната работна заплата, а другият са заплатите в бюджетния сектор. Но решенията, които се вземат и на двете места, са по-скоро политически, отколкото икономически. Защото и до ден днешен нямаме механизъм, логична конструкция, която не само да обяснява увеличението на минималната работна заплата, но и да генерира увеличаването й при настъпване на определени икономически фактори. Решенията, които сега се вземат за минималната работна заплата, са на принципа

“На хората не им

стигат парите, затова на нас какво друго ни остава, освен да вдигнем минималната работна заплата”.

Ако някои наистина са заинтересувани от насърчаване на конкурентоспособността на работната сила и оттук - от увеличение на заплатите, нека поемат ангажимент и да обещаят, че три месеца след като поемат властта, ще създадат логичен икономически механизъм за определянето и на минималната работна заплата, и за увеличаване на заплатите на хората, но на базата на нов капацитет.

Какво имам предвид? Например може да бъде създаден механизъм за нарастване на работната заплата чрез обвързването й с квалификацията на хората. Така, че ако човек си е повишил квалификацията, това задължително да води до по-високо заплащане на неговия труд. И това няма да е политическа намеса в пазара, защото по-високо квалифицираният труд означава по-конкурентоспособно предприятие, което означава по-висока печалба, откъдето идват парите за по-високото възнаграждение на по-квалифицирания работник.

Могат и много други инструменти да бъдат създадени,

но това е пътят

Какъв доход на член от семейството се приема от хората за такъв, който осигурява нормален стандарт на живот? Изследванията преди време сочеха, че това е 1000-1200 лв. на член на семейство. За едно четиричленно семейство това означава средна заплата на двамата работещи от около 2000 лв. За отраслите, в които се насърчава висококвалифицирания труд, което означава, че те ще бъдат конкурентоспособни, такъв доход е постижим.

И в момента има такива отрасли с такива възможности в заплащането, но по-скоро като изключение. Но при положение че според статистиката ние приближаваме 1000 лв. средна заплата и с уговорката, че има отрасли, в които средната заплата е над 2000 лв. и други, в които тя е под 700 лв., ако не в рамките на един мандат, то поне до 8 г. това е постижимо.

Последните години наистина имаме значителен ръст на средната работна заплата. Но този ръст не се появява при много голяма група работещи.

Всъщност феноменът се състои в това, че има отрасли, в които нарастването на доходите е в такива параметри, че започва сериозно да влияе върху средната работна заплата. Например в известния вече на всички IT сектор, където доходите на хората чувствително надхвърлят средната работна заплата. Осезаем ръст се наблюдава и при телекомуникационните компании и т.нар. колцентрове.

В същото време в заплащането в отрасли като туризъм, добивна индустрия, услуги няма такова значително увеличаване.

Върху средната работна заплата влияе и корекцията на заплатите в бюджетния сектор. Например едно увеличение на заплатите на учителите, които са близо 110 000, дава отражение на цялата средна заплата. Затова от статистическа гледна точка изглежда, че нещата вървят добре. Но средноаритметичните стойности винаги означават нещо подобно на

“един яде

свинско, друг

зеле, а средно

всички ядем

свинско със

зеле”

Не може да има ръст на икономиката, ако няма ново ниво на квалификация на хората. Ще го кажа другояче - ако смятаме с нискоквалифицирани работници да осигурим такъв ръст на икономиката, който да доведе до ново благосъстояние на обществото, това е илюзия.

Един от изводите от кризата беше, че всички преодолели дупката в развитието си в резултат на кризата от 2008 г., са го направили на базата на по-висококвалифициран труд, който води до по-конкурентоспособни предприятия и по-голям износ.

Според мен има светлина в тунела, защото вече няма колебания, че експертният състав на министерствата знае какво трябва да се направи.

Обмяна на опит и на информация между европейските институции и правителствените експерти доведе дотам, че сега няма дефицит на идеи за мерки, но има дефицит на политическа воля. Ако бъдат подкрепени експертите на министерствата, може да настъпи осезаема и бърза промяна.

*Авторът е бивш социален министър.


Какво четем:

🔴 Баща се срещна с момичето, получило трансплантираното сърце на детето му

🔴 На 6 февруари се почита паметта на Свети Фотий

🔴 7 Невероятни Тайни На Неща От Ежедневието, За Които Не Знаете!

Източник: 24 часа



Коментари



горе