Крилати фрази от "Диви разкази" на Николай Хайтов


“...Я бех краднало и други жени,  ама такова женище не бех виждало:  хем силно,  хем инатин,  развито и на кокал, и на снага, да не приказваме за ей тука, за отпред: такова нещо, агов, бесно, та буйно, да се не нагледаш и настишкаш.”

“...Бре-е-е, накъде вървеше, накъде взе, че са изгърби!

Жена си имам в къщи, вярно, ама тая — жена и половина, бяла като мляко, очите й те режат като с нож, а гърдите й — фурна, мили брате — хвърляй сурово тесто, печи хляб и яж.”





“...Тя усети, че съм надве.

— Нали с тебе ще вървим? — пита, заковала ма с очите.

Вкара ми сърцето под четал, жената с жена! В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!”

“...Много жени съм влачил, ама тая, агов, се окачи на сърцето ми, ербап жена, където да я побараш — жена и артисва!

… Още я помня и съжалявам. Ама нали ти казах: едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.”





“...Защото за да може една работа да се разбере, трябва да си я видял отпред, ама и отзад!”

“... едно е да ти се иска, друго е - да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.” - Мъжки времена

“…Барал, значи братовчедът, барал насам-натам, докато набарал най-сетне къде в коя подмола се намира голямата риба!

Много такива подмоли трябва да има в живота и се крие в тях кой знае каква риба, ала се иска, знаеш ли какво? – да те праснат по главата, че да ги видиш.” – Страх

“…Слушам по едно време нещо зафуча. Гледам: орел! Слиза откъм Персенк – надолу, все надолу, профуча над мене и – туп, падна зад бориката. Скочих да видя какво е и го намерих на поляната, разперил ей такива крилища, без рана, без дупка – мъртъв! Умрял както си хвърчал! “Туй е – казвам, – сине истината: да умираш, както си хвърчал!” – Дърво без корен

“С гледане, сине ако се разбираше лошото от хубавото, аз щеше да съм сега окръжен управител. Щеше да отида в шумата… Ама тогава през шумата хубаво се не видеше – кое е лошо и кое добро.”,

“Аз чаткам броениците и не давам пет пари, че ми е ясно: мътната вода рано или късно ще спре. Рано и или късно пак ще дойде бистра!

“Немаше тогава кино-мино, мереха се кефовете на кафе: едно кафе - кеф! Две кафета - курназлък! Три кафета - агалък!”

“Светът е, казвам, сине, много засукан и заплетен, за да познаеш ти кое е за хубаво и кое – за лошо.”" - Засукан свят





 

“- Има ли, даскале, съдба в живота на човека, или няма?

- Колко пъти ще ти повтарям: и-ма! Само, че тая съдба не е вън от човека, а вътре си в него. Ето го твоя Али: ако не беше се халосал за песен – нямаше никой нито да го знае, нито да го трепе… Силен, страшен – ала песента му, кай, надви.” – Ибрям али

“Та да ти кажа, сбъркал съм се и на кучетата с храната съм нащрек: даваш ли малко – стават на вълците ортаци, прехраниш ли ги – надебеляват и не гонят.” – Катерин

“Орлиците, Хасанченко, се ловят с живо месо, не с мърша!” – Сватба





“- В равното защо ми е пътека? В равното има си чалъм за ходене и без пътека. Пътеката е ценна, казвам, горе в балкана, в стръмното!”,

“- Не сте прав, казвам, другарю началник, лоши пътеки – казвам – няма! Пътче ли е, то води за някъде, значи не е лошо. А кое къде води, то е пък друго.”,

“…Има, казвам, камъни – не се поклащат. Без дамар! А човек и камък без дамар са лоши. Няма откъде да се подхванат. Не се поддава нито на кирка, нито на лопата. Ти обикаляш около него, а той не мърда!” – Пътеки

“...Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете... Ще докараме коча да видят обноски...”-Мерак 





 

Какво четем:

🔴 Последният буквар издаден преди 1989г.

🔴 Боженци – болярското българско село

🔴 Отмиращи занаяти. Бай Мишо, ковачът от Арбанаси

Източник: napenalki



Коментари



горе