Интервю с :Радослав Първанов - "фотографа на българките"


Радослав Първанов е роден през 1993 година, учил и живял в родния си град Габрово. Повечето хора го познават като "момчето, което се катери по паметника Бузлуджа" и "фотографа на българките". 23-годишният младеж определя себе си като мечтател, който лети по света и в историята. Като творец той изучава, търси, представя и се старае да разкаже събития, истории, позабравени или добре познати на хората чрез своите фотографии.

Какво се крие зад името Радослав Първанов ?

"Аз съм инж. Радослав Първанов, българин, габровец, фотограф, патриот! Творя за България и родния си град, работя и се старая да се развивам и усъвършенствам. Зад гърба си имам участие в стотици изложби в България и чужбина, а самостоятелно имам две изяви. По ирония на съдбата или не те се случиха в една година. През 2016 открих първата си самостоятелна изложба „Габрово – от сериозното до смешното” съвместно с Музей „Дом на хумора и сатирата” Габрово в Художествена галерия Русе. По-късно в Габрово открих втората си самостоятелна изложба. Работил съм по създаването на редица социални проекти, сайтове за културни събития, различни спортни прояви, доброволчески инициативи, помагал съм на свои колеги в реализирането на техни проекти. Днес съм на финала на моя последен проект – „Аз съм Българка!”, това с което ме разпознават хората от средата на 2016 година насам. Заснех 30 сюжета в България на места с културно и историческо значение. Комбинирах красива българка облечена с традиционна носия и обектите, които разказват своята история. Тази ми родолюбива кауза има за цел да покаже на света и позатихналия „лъвски” дух на българина колко красота и история имаме, как традициите са ни крепили и колко силна, красива и загадъчна е българската жена. В момента популяризирам проекта и работя по създаването на изложба и различни продукти за да достигне той до повече хора."

От колко време активно се занимаваш с фотография ?

"С фотография се занимавам от края на 2009 година, като начало на по-големия ми опит определям 2010 година, запали ме мой приятел – фотограф и от тогава та до ден днешен. Квалифицирал съм на две места в чужбина, но живея тук. Творя където пожелая но се връщам винаги в България."

Какви са бъдещите ти планове и как ще се реализират те ?

"За близкото бъдеше желая да издам албум за проекта „Аз съм Българка!”, да направя голямо представяне с изложба в България, а и в чужбина. Работя по друг свой отново български проект, за който ще осветля публиката скоро. В момента работя по още една изложба, която се надявам да се случи по случай една голяма историческа годишнина. Освен като професионален ангажимент в командировка планирам да посетя определени събития в България от характера на различни празници и възстановки на събития и обичаи за да обогатя колекцията си събираща духа на българщината.
От гледна точка на образованието ми, в момента следвам Магистратура и желанието ми е тази календарна година да завърша и да прекроя професионалната си ориентация вече към специалността, паралелно с работата като фотограф."

Защо избра фотографията и какво провокира желание у теб да се занимаваш с  това изкуство?

"Избора ми да се занимавам с фотография не се основава на задължение или мода. Избрах именно това изкуство, защото аз не мога да рисувам, но във фотографията открих много добър начин да изразявам емоцията си, да запазвам и пиша история, история която ни е на една ръка разстояние по всяко време. Все случки, които никога повече няма да се повторят, нито пък могат да бъдат запазени със същите емоции и страст. Това ми даде една чудесна възможност да се развия като личност и да изразявам себе си – търсейки, а показвах."

В България или в чужбина би желал да се развиваш?

"Ако трябваше да избирам, а това се случва да не кажа всеки ден, но много често – винаги бих избрал България! Не го казвам като клише или за да се харесам още повече на хората. Аз обичам родината си, семейството и земята ни. Духът, хората, историята, местата, въздуха дори те са български. Празниците, традициите, културата ни те са многовековни и много по-различни и шарени от другите нации – за това ние сме уникални и единствени, за това ние българите сме нещо повече от света. Защо избирам България, защото населението е с тенденция да застарява, защото младите бягат към по-лесния живот извън страната, а държавата, която ги е изучила има нужда от тях. Да работят за нейната икономика, да увеличават прираста на населението, да пазят духа такъв какъвто са го запомнили от своите майка, баща и деди. Защото чистия въздух и прекрасната природа на България ги няма другаде. Защото където и да идеш, каквото и събитие да направят истински се чувстваш и съществуваш само на българска земя, защото само тук когато засвири гайда или кавал настръхваш и изпитваш страхопочитание към звуците опазили ни като народ толкова години до днес!


Какво четем:

🔴 Човек се ражда и умира с гласа си, той е неговата душа

🔴 10 фотоса от емблематични роли на Невена Коканова

🔴 Крилати фрази от "Диви разкази" на Николай Хайтов

Източник: times



Коментари



горе