Най-тероризираните на света са християните


Време е западните

политици

да ги защитят

Hа срещата си с Меркел миналата седмица Ердоган заяви с дълбоко убеждение, че изразът “ислямски тероризъм” е недопустим. Ислям според него означава мир и той не може да има нищо общо с тероризма.

Всъщност “ислям” не означава мир, а “покорство” и в това може да се убеди всеки, който прочете предговора към Корана на български, написан от проф. Цветан Теофанов. Покорство пред Аллах, в името на което често се налага да се прибягва до насилие.

Това религиозно насилие го има във всички свещени книги на мюсюлманската религия, но европолитиците се правят на тапа заради политическата коректност, която скоро ще им изяде главата. Не е ли очевидно, че атентатите срещу напълно невинни хора в Европа и САЩ са свързани с ислямските догми? Как да ги наречем тогава?

Днешните западни политици се делят на 2 вида – политкоректни и честни. За първите терминът “ислямски тероризъм” е табу. Вторите не са на власт, но идват.

Пръв проби тази схема Тръмп. Той предизвика истински културен шок, когато още с встъпителната си реч каза и повтори с натъртване думите “ислямски тероризъм”. Неолибералните организации и фондации веднага се вдигнаха на протест. Но когато спря визите за гражданите на 7 опасни държави, всичките мюсюлмански, като че ли Бога разпна.

Да, толерантността е задължителна, но нищо не стои над истината. Не е толерантност да се бориш за правата на леко обидените на тема религия и да не обръщаш внимание на милионите жертви на религиозно преследване. Защото най-преследваната, унижавана и физически унищожавана религия на планетата е именно християнството. Да, някои арабски страни бяха съсипани от западна агресия, но тя няма религиозни мотиви. Тази агресия си е светска, заради нефта и самото господство като такова. Докато преследването на християните е чисто религиозно.

Само през 2016 г.

по света са били убити

90 000 християни

заради тяхната вяра. Общо 600 милиона са били репресирани, заплашвани, насилствено ислямизирани. Да приемеш учението на Христа днес, е също така рисковано, както по времето на Пилат в Йерусалим и Нерон в Рим. Нещо повече, ако мюсюлманин реши да стане християнин, в 23 държави официалното наказание е смърт.

Горните данни са от последния доклад на Центъра за изучаване на новите религии (CESNUR) – авторитетна международна организация, базирана в Италия.* Друга правозащитна организация - “Отворени врати” – САЩ, е публикувала списък на 50 държави, където християните се преследват от властите и от националистически религиозни движения. На този адрес (https://www.opendoorsusa.org/christian-persecution/world-watch-list/) може да видите карта на антихристиянските държави, групирани по степента на преследването – екстремно, свирепо и умерено.

Турция на Ердоган е сред умерено репресивните държави, но бързо се влошава, за една година се е придвижила нагоре в списъка от 45-о до 37-о място. Ако продължава със същото темпо, догодина ще е сред “свирепите”.

Според доклада този турски напредък е свързан с 3 важни тенденции – присъствието на радикалния ислям, етническите конфликти и променящата се политическа сцена. С други думи, преследването на християните в Турция се дължи на прехода от светската държава към нещо друго, което все повече намирисва на теокрация. В Турция днес няма и помен от “християнски тероризъм”.

Има тероризъм срещу християните, защото все още са християни. През 1914 г. християните в Турция са били около 20 на сто от населението, а днес са едва 0,2%, за 1 век са намалели 100 пъти в резултат от геноцид, изселвания и насилствена ислямизация.

Шепата оцелели християни в Турция нямат нищо общо с опита за преврат срещу Ердоган - това според самия него е дело на последователите на мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен. Но още в нощта на преврата правоверните тълпи нападнаха някои църкви и набиха християните, до които успяха да се докопат.

Но да оставим Турция настрана, тя все пак е умерена в своята християнофобия и не руши църквите. Да вземем съседна Сирия, която от почти толерантна държава вече е на шеста позиция сред екстремно нетолерантните. През 20-те г. на миналия век християните там са били около 30% от населението, преди 5 г. официално бяха около 10 на сто, а днес не се знае изобщо колко са. Църквите са оцелели само в териториите, контролирани от Асад. Извън тези анклави християните са убивани, изтезавани, изнасилвани, отвличани и принудително ислямизирани. И те не са някакви чужди нашественици, а коренно население, защото Сирия е люлка на християнството. Те са там от 2000 години, много преди да се роди ислямът. Колко са оцелели, ще разберем едва когато там настъпи мир и се извърши преброяване. Почти всичките 50 антихристиянски държави в списъка на “Отворени врати” са мюсюлмански, но има и 2-3 знакови изключения, които потвърждават правилото.

Списъкът се води

от Северна Корея,

където традиционните религии са будизмът и конфуцианството. Но там единствената разрешена религия е “чучхе” - идеологията, наложена през 50-те г. от Ким Ир Сен, дядото на днешния лидер. Ако те усетят, че притежаваш Библия, следва арест, бой и в най-добрия случай концентрационен лагер.

Истинските отличници по християнофобия са Сомалия, Афганистан, Пакистан, Судан, Сирия, Ирак, Йемен и прочее. Много от тях като например Саудитска Арабия са близки съюзници на САЩ и Западна Европа. Най-близката помощничка на Хилари Клинтън, Хума Абъдийн, е израснала в Саудитска Арабия, преди да се пресели в САЩ. Непосредствените ѝ роднини са активни ислямисти, свързани с джихадистите. Но Хума е имала достъп до всички тайни на Държавния департамент. Дали не защото Саудитска Арабия е сред най-големите спонсори и на фондацията “Клинтън”, и на президентската кампания на Хилари? Нищо чудно, че тя твърдо отказва да изрече израза “ислямски тероризъм”.

Християнофобията взе да възниква и в държави, които досега минаваха за толерантни. Например новите власти в Индия насаждат нов индийски национализъм, който се оказва агресивен към тамошните 39 милиона християни. Всеки месец в Индия има по 40 инцидента на религиозно насилие, включително побой на свещеници, палене на църкви и човешки жертви.

Та в страните от списъка спрямо християните се извършва именно държавен и религиозен тероризъм, това не е просто някакво битово насилие. Преследването и насилието там са политика на властите. И обратното, в Европа властите правят всичко възможно, за да потискат битовата ксенофобия и да създадат религиозен комфорт за тези, които практикуват шериата.

“Мюсюлманските страни не могат да останат безучастни, когато ислямът се споменава в контекста на тероризма, иначе мълчанието им би се възприело като знак за съгласие”, предупреди Ердоган на съвместната пресконференция с Меркел. И е прав за себе си, всеки политик е длъжен да защитава авторитета на своята страна и на своята религия.

Проблемът е, че Меркел не му отговори. Тя не споменава репресиите срещу християни нито в самата Турция, нито в Пакистан, Иран, да не говорим за Саудитска Арабия, където християните изобщо нямат място. Там хомосексуалистите се изхвърлят през прозорците на високите етажи, а жените живеят като в затвор. И въпреки това в Европа феминистките и хомосексуалистите не протестират пред саудитското посолство, а пред американското. Нито един проблем на този свят не може да се оправи, ако не се назове. Да, трябва да се говори за агресията на Запада срещу страните от Близкия изток. Но в никакъв случай не трябва да се премълчава истината за ислямския терор срещу християните. Това е въпрос, който трябва да присъства на всяка среща между западен политик и мюсюлмански лидер, тя трябва да се постави в ООН.


Какво четем:

🔴 Това софиянци сме големи селяндури

🔴 Пещера "Утробата" – светилище на древните Траки

🔴 Празненство в "Св. Иван Рилски"

Източник: 24 часа



Коментари



горе