КУКЕРИТЕ И ТЕХНИЯ ПРОИЗХОД
В България човек има какво да види през всяко време на годината. Зимата, която
уж сковава всичко, при нас не не никак скучна. Коледари, сурвакари, а след тях
и кукери сякаш внасят обновление в живота ни. Атмосферата при шествията на кукерите
е особена. Посещавал съм много места, но винаги преживяването е било незабравимо
когато облечените с кожи и прикрити от маски мъже се появат. Дори и след като
шествието е отминало, всяка фибра на тялото помни необичайната гледка. Звънът
на чановете сякаш пробужда някакава първична сила, която помага на тялото да се
освободи от негативната енергия натрупвана дълго време.
В отделните области на България има малки различия в изпълнението на кукерските
игри. Това е разбираемо, колкото и ревниво да се пази даден ритуал, след време
отделни групи хора внасят свои елементи. По този начин, от век на век се стига
до отклонения от първичното представяне на игрите.
http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1812.JPG
Навсякъде обаче присъстват маскирани мъже, облечени с животински кожи (предимно
кози и овчи). Също така навсякъде кукерската дружина си избира цар. Според Иван
Венедиков това трябва да е заможен човек, който да е в състояние да поеме разходите
от гуляя следващ тържеството. Царят е возен на колесница (каруца) подобно на Дионис.
Всъщност цялото кукерско шествие е едно добро наподобяване на древната тракийска традиция. Иван Венедиков цитира римския автор Улпиан, който е станал свидетел на дионисиивите мистерии: “Тези, които правят шествия в чест на Дионис, имат обичай да се преобличат с цел да приличат на спътниците му, едни като сатири, други като бакханки, трети като силени...”
Друг елемент от кукерските игри имащ ясна успоредица в шествието на Дионис епомита на царя. Това е дълъг дървен прът, който се тръска. Венедиков отбелязва, че този атрибут на кукерския водач е така наречения дионисов тирс. Ван Виндекенс определя и думата тирс (тюрсос) като пеласгийска като я свързва със санскритския глагол трасати- треса. Той отговаря на ст.блг. глагол трѧсти –треса, трьстъ –тръстика, прът от тръстика. Тирсът(тюрсос) се тръска и размахва, от там е дошло името му.
Трябва да се каже нещо и за звънците на кукерите. Авторите на “Ancient Thrace” смятат, че оглушителния звън, възпроизвеждан от чановете може да се свърже с шума от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети. Това са пазителите на невръстния Зевс (бащата на бог Дионис). С бойните си танци, при които се е вдигал силен шум куретите са искали да прикрият плача на новородения Зевс и да отклонят вниманието на Кронос. Първичният бог е е известен с това, че изяждал децата си.
Що се касае за странните фигури в кукерското шествие Венедиков дава добро обяснение. Той смята, че комичното, дори гротескно представяне на култа към Дионис не е възникнало в ново време, а по начало е било такова. Действията на участниците в шествието целят да пресъздадат различни елементи от живота на тракийския бог, съчетавайки ги с хумор и веселие.
Веселието е нужно и полезно, ако човек иска да се освободи от грижи и несгоди. Ние днес смятаме, че живота ни е труден, но в древността битието на предците ни е било още по-трудно. Зимата винаги е била време на лишения и притеснения – ще се вдигне ли снегът на време, ще стигне ли храната до пролетта, няма ли да дойдат страшни наводнения, ако затоплянето протече бързо.
http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1800.JPG
С дионисовите кукерски игри дедите ни са се освобождавали от натрупания стрес. Смехът, веселието и вилнеенето са строшавали оковите на страха стегнали душата. Обновени и вдъхновени хората са придобивали самочувствие и увереност в бъдещето.
http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1694.JPG
Нека кажем няколко думи и за значението на името кукери. То разбира се е тракийско, неговото значение е високи, маскирани хора. Поради това, че участващите в ритуала носят високи шапки (понякога до над два метра), то обяснението високи е логично. Коренът на думата кукер е кук, чиято по-древа форма в древността е била каук и е притежавала значение височина, кривина, високо място
От каук идва обяснението на названието на няколко планини с име Кавказ/Caucasus. Повечето хора знаят само за този Кавказ, който е на изток от Черно Море. В
древността обаче планините с подобни названия са били много. Луций Флор пише за Кавказ в Тракия, тази планина била достигната от римския пълководец Волсо по време на похода му
в нашите земи. Страбон пък разказва, че по време на похода си на изток бойците
на Александър Македонски нарекли Кавказ всяка планина, която срещнали по пътя си -Strab.XI-8-1.
Отново има логика защото планината си е и височина, името Кавказ (каукас) – височина е напълно естествено. Сродна дума срещаме в литовския език, каукарас означава връх на планина. Връзка показва също и българска дума чукари -върхове. Древната форма на чукари е била кукари, кукери, каукари.
Започнахме с кукерите и завършихме с Кавказ, чието име се оказа тракийско. Прочее, за присъствието на дедите ни в Кавказ през Бронзовата епоха и за влиянието им върху местното население е писал Киркор Джаукян. Работата му е изключително ценна, но уви - непозната е в България...
Ние сме още в началото на разкриването на истинските си корени, предстои откриването
на още много неща. Поне стана ясно, че сме ревностни носители на традиция, чието
начало се крие в култа към Дионис. Той не е само бог на виното, но също и на обновлението
– телесно и духовно.
Различни са способите, с които един човек може да се отърси от натрупаните отрицателни
емоции. Дедите ни са избрали добър вариант изполвайки хумор и веселие. Няма съмнение,
че смеха освобождава от стреса и внася светлина в живота ни. Можем много да научим
от нашите предци, те са ценели най-важното – живота, здравето и любовта. Радвайте
се на истинските неща и ще бъдете щастливи!
Благодаря от сърце на Веселин Вълев за хубавите снимки!
КУКЕРЛАНДИЯ
Използвана литература:
1.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II. прераб. изд., Стара Загора 1995;
2.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
3.A.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, IF Europa Antiqua, Sofia, 2000;
4. Strabo, Geography, 10-12, trasl. H.L.Jones, Cambridge Univercity Press, London, 2000;
5.Г. Б. Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму. М.: Издательство "Наука", 1984.
Какво четем:
🔴 Българският трактор "Болгар"🔴 Нещо уникално тръгна по софийските улици
🔴 Британският The Telegraph с невероятна реклама за България, ето 5-те топдестинации, които препоръчва
Източник: sparotok
Коментари
Последвайте ни във facebook!
