Българка влиза с ръченица в класацията на "Билборд" за класика (видео)



Една българска пианистка, живееща в Ню Йорк, привлича все повече вниманието на любителите на класиката и музиката въобще. Таня Ставрева е кросоувър първопроходец в духа на Стефано Баталия, пише по повод излизането на дебютния й албум сайтът All About Jazz. Освен че си е у дома и в джаза, и в класиката (когато пожелае), родената в България пианистка свързва елементи от двата вида и добавя собствените си методи, в резултат на което се получава уникален музикален хибрид.

Двайсетинагодишната артистка вече е свирила със знаменитости като Рон Картър и в най-престижни зали – от център „Линкълн“ до катедралата "Сан Лоренцо" във Флоренция. Албумът Rhythmic Movement е нейният дебют като соло изпълнител и е издаден от собствения й лебъл.

Албумът е продуциран от легендарния Рон Сент Джърмейн (работил с U2, Майкъл Джаксън, „Ред ход чили пепърс“, Уитни Хюстън, Орнет Колман и много други). В Rhythmic Movement звучат 14 произведения от много различни автори, както и две от самата Ставрева.

Първият запис в диска е оригинална композиция на българката, създадена за оф-оф-Бродуей продукция на „Бурята“ (по Шекспир), в която тя има и чисто актьорска роля. За разлика от оригиналната версия Ставрева преаранжира пиесата в по-танцово звучене.

Нататък в албума следва традиционен български фолклор – ръченица. Нейният неравноделен ритъм не е необичаен за българската фолклорна танцова музика. Включени са още три творби на аржентинския композитор Алберто Гинастера, които бавно изграждат настроението до центъра на албума като част от Danzas Argentinas, Op. 2.

Сонатата Ruvido ed Ostinato подготвя слушателя за по-авангардните работа на руския композитор Николай Капустин – Jazz Concert Etude Prelude и Jazz Concert Etude Toccatina, в които Ставрева демонстрира силата си в смесването на жанрове.

Собствената й композиция The Dark Side of the Sun е с по-зловещо звучене и демонстрира техниката й на работа със струните под капака на пианото. White Lies for Lomax е в памет на етномузиколога Алън Ломакс, а накрая пианистката се завръща към българската традиция с поредица от вариации върху фолклорната песен „Дилмано, Дилберо“.

Музикално Ставрева вече е опитен артист и между музиката и нейния независим подход няма никакви бариери, отбелязва Карл Акерман в All About Jazz. Rhythmic Movement е смел проект, който затвърждава ролята на фолклора и танца в центъра на съвременното музикално творчество. Интерпретациите на Ставрева се простират отвъд оригиналните концепции, като зачитат тяхното наследство, без да се ограничават в него.

С излизането си на пазара през миналата седмица албумът Rhythmic Movement зае 21-во място в класацията на „Билборд“ за албуми с класическа музика.


Какво четем:

🔴 Д-р Валиева от Татарстан: Гордея се, че съм волжка българка

🔴 С какво да се храним според кръвната група

🔴 The Telegraph: България си струва заради Пловдив

Източник: clubz



Коментари



горе