Цветана Манева нежелана в Народния и в театър "София"



Цветана Манева днес и...

През 1967 г. при едно от представленията на култовия спектакъл “Уестсайдска история” в Пловдив Цветана Манева едва не се обесва на сцената. Спасява я бързата реакция на колега. Тогава е само на 23 години. (Всичко за случая виж по-надолу.)


През 2004 г. Цветана манева беше удостоена с "Икар" за цялостно творчество

... Цветана Манева е актьорско дете. Майка й Надежда е католичка, баща й Георги Манев играе дълги години на сцената на Пловдивския театър.

С Явор Милушев са заедно повече от 40 години.

Но за разлика от много наследници на артистични фамилии при Цветана природата не си почива, а надгражда. И това тя безапелационно доказва на сцената и пред камерата.

Беше в тройката големи дами на българското кино и театър - заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева. Мисля, че на сцената Цветана е най-добрата.

Родена е на 30 януари 1944 г. в Пловдив. Още като ученичка играе в спектакъла “Когато розите танцуват” на Валери Петров. И въпреки вдишания сценичен прах, след което, казват, няма спасение от примамките на Мелпомена, абитуриентката Цветана се колебае между нея и Асклепий, бога на медицината.

С Татяна Лолова, Илка Зафирова и Стефан Данаилов на рожден ден на Дарик радио

В крайна сметка надделява ВИТИЗ. “Както лекарят премахва физическата болка, така изкуството облекчава душевните страдания”, обяснява избора си актрисата.

Като Нора в Пловдивския театър

Комисията на театралния институт обаче безмилостно реже порива на амбициозната “майна”. Не харесва начина, по който произнася буквите “р” и “л”. Цветана се връща под тепетата и се влива в редовете на работническата класа, която според тогавашната идеология е авангардът на българския народ в строителството на комунизма.

В киното дебютира като Деница в историческия филм "Калоян". В ролята на царя е Любомир Димитров.

18-годишната девойка постъпва на работа в обувния завод “Петър Ченгелов”

В "Сватбите на Йоан Асен" е унгарската принцеса Ана.

и започва да прави

кожени чанти

В кадър от филма "Буна"

За това приключение тя казва: “Сблъсках се с хора, които са на “ти” с живота...”

През това време ходи и на уроци при пловдивския актьор Борис Михайлов и още на следващата година влиза в класа на проф. Моис Бениеш.

В една от най-силните си роли - Учителката в "последната дума" на Бинка Желязкова

Като студентка дебютира в киното и познава първата (?) голяма любов в лицето на третокурсника Петър Вучков. Да, да, същият - бъдещият популярен мистър “Няма време”, водещ на предаването “Минута е много” по БНТ. (За мъжете и браковете на актрисата - виж по-надолу)

С ролята на Бернарда в "Домът на Бернарда Алба" актрисата превзе и Народния театър.

В киното дебютира още като студентка през 1962 г. в сериала на ГДР “Зеленото чудовище”. В първия епизод играе ... кубинка. “Било е миманс, дори не си спомням за това участие”, обясни Манева.

През 1963 г. дебютира и в българското кино във филма “Калоян”. Тя е Деница - русо, красиво, с дълги плитки “момиче от народа”, което Калоян взема за своя лична прислужница. А може би и за още нещо, защото е убита от ревнивата съпруга на царя Чичек. Тя е куманка и Калоян се жени за нея, за да си гарантира опазването и сигурността на северната граница на България от куманите.

Когато е в последния курс на ВИТИЗ,

играе епизодична

роля във филма

“Най-дългата нощ” Пак е руса и красива, дори и в униформа, но усмивката й не е невинна като при Деница от “Калоян”, защото е секретарка на германците.

През 1966 г. се дипломира във ВИТИЗ и се връща в родния Пловдив. Започва златното време на театъра там, особено след идеята да се отвори и младежка сцена. В града под тепетата се събира цял отбор млади и талантливи актьори, които нямат търпение да се докажат като професионални актьори. Тук са Тодор Колев, Катя Паскалева, Руси Чанев, Елена Райнова, Марин Янев, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Северина Тенева, Антон Горчев, Соня Маркова...

Стефан Данаилов също е в групата, но го избират за главната роля в “На всеки километър” и той не участва в спектаклите на младежката сцена.

Като пловдивчанка Цветана живее у дома си, но всички останали актьори са настанени в стара сграда на ул. “Густав Вайганд”. Помежду си го наричат общежитието и вътре тече неспирен купон. Постоянно идват и колеги и приятели от София - не се знае кой влиза, кой излиза.

Една вечер танците в стаята на Северина Тенева, която е над стаята на Тодор Колев, са толкова бурни, че таванът започва да се тресе. Къщата няма бетонна плоча, а е с т.нар. каратаван. Тодор Колев приживе твърдеше, че от танците при Северина амплитудата на плочата над стаята му била не по-малка от 10 см.

Той се качва както си е по пижама, за да направи забележка на Северина Тенева. Чука на вратата, отварят му и той вижда, че вътре има женско парти. Неочаквано Цветана Манева го грабва, мята го на леглото и

всички му се нахвърлят,

като имитират изнасилване

“Голям майтап. Изпаднах в глупово положение. Те бяха десетина момичета на не повече от 23 години и всичките красиви, знойни мадами. Направиха ме за смях”, разказваше Тодор.

Цветана Манева става първата дама на Пловдивския театър. И то не само защото младото ято от талантливи актьори вече е безвъзвратно отлетяло - част от него в Пазарджик, друга част в София, а защото актрисата може да изиграе всякакви роли. По-голямата част от тях са емблематични и мечта за всяка актриса - Жулиета, Медея, Нора, Албена, Султана, Беатриче, Антигона, Лора Каравелова.

В киното публиката я забелязва истински във филма на Никола Петков “Автостоп” (1972). Тя е Момичето - готина късопола мацка, тръгнала на автостоп до морето и стигнала до бензиностанция, където работи Момчето (Николай Узунов).

Момичето пръска чар и сексапил, отракано е и умно, но Момчето е влюбено в своята Мацка. Понеже и двамата обичат театъра разиграват сцената на балкона в “Ромео и Жулиета”, но си разменят ролите.

С пловдивския журналист и писател Евгений Тодоров е свързано може би първото международно признание на актрисата Манева. Това става през 1973 г. във Варна по време на международния кинофестивал “Златна роза”.

Тодоров, млад журналист в местния вестник “Комсомолска искра”, прави интервю с големия руски режисьор Сергей Герасимов. Той казва, че за него голямото откритие на този фестивал е актрисата Цветана Манева, която играе главната роля във филма на Бинка Желязкова “Последната дума”.

Младежкият вестник излиза с цяла страница за фестивала. След няколко месеца на купона след филмова премиера Тодоров кани Манева на танц. “А вие кой сте?” - пита актрисата в началото на танца. “Аз съм този, благодарение на когото думите на Герасимов за вашия талант излязоха във вестника...” “Четох”, усмихва се актрисата.

“Последната дума” е показан на фестивала в Кан. Говори се, че може да получи колективна награда за най-добра женска роля. Разминава се с отличието, но пък Манева получава награда от Бинка Желязкова - “за първи път усетих киното като изкуство”.

След впечатляващата игра в “Последната дума” режисьорите не само започват да я канят все по-често, но и да й възлагат най-различни актьорски задачи.

Тя е Грейс в шпионския трилър на Методи Андонов “Голяма скука”, Дуса, прелъстителката на Иван Кондарев в едноименния двусериен филм на Никола Корабов, Екатерина Наумова в “Трудна любов”. За изпълнението си в него печели наградата за най-добра женска роля на Варненския кинофестивал през 1974 г.

В “Сватбите на Йоан Асен”

Манева спасява от линч самия

Стефан Данаилов,

готвен му от самия Коста Цонев. Според екстравагантно хрумване на режисьора Вили Цанков Коста, в ролята на Йоан Асен, трябва да изиграе една сцена чисто гол. И то пред очите на Цветана и около 40 млади дами от антуража на царския двор, събрани специално за тази сцена.

Коста Цонев отначало се дърпа, но Вили Цанков е безкомпромисен - това е изкуство! Щом е за изкуството, актьорът е готов на всякакви жертви. Сцената е следната. Цонев излиза дибидюс от бъчва с топла вода и пред камерата започва разговор с Българския патрирах (Иван Кондов). С лице към Коста и с гръб към камерата са и малко инфантилната унгарска принцеса Ана (Цветана Манева) и Бургундеца (Стефан Данаилов).

Коста Цонев излиза от бъчвата и вижда блясъка и усмивчицата в очите на Ламбо, който гризе устни, за да не прихне с глас. “Погледнах и Цеца Манева и май тя ме спаси, защото иначе щях да скоча и да го утрепя - пише Коста Цонев в автобиографичната си книга. - Цветана е голям професионалист, така се беше вживяла, че в очите й блеснаха сълзи...”

Пом.-режисьорка на филма не присъства на снимките и пита едно от момичетата: “Коста Цонев как беше?!” “О, най-обикновено нещо. Нищо забележително”, отговаря момичето. И тогава Коста Цонев го обзема съмнение дали Цветана Манева наистина толкова се вживява в ролята си, или се разплаква, когато вижда в такъв голям човек толкова малко нещо...

През 1975 г., Цветана Манева става заслужила артистка. Влиза от филм във филм - през 1976 г. излизат 2 филма с нейно участие, през 1977 г. - 4, през 1984 г. - 5, през 1985 г. - 6.

Цветана Манева е единствената българска актриса, която става театрална звезда в провинцията и после идва в София. Докато е в Пловдив, там е и режисьорът Любен Гройс. И днес мнозина познавачи на театралната история смятат, че големият шанс на Манева е да работи още в началото на кариерата си с този голям майстор на сценичното изкуство.

През 1971 г. новоназначеният директор на театър “София” Николина Томанова кани Цветана в трупата. Актрисата се съгласява, но няколко души от театъра пишат писмо до Тодор Живков, че не я искат в колектива. Томанова не смее да поеме риска и Манева се връща в родния си град.

След 13 години в Пловдив през 1979 г. идва в театър “Сълза и смях”. Основната причина за напускането е идеологическият спор за пиесата на Константин Илиев “Босилек за Драгинко”. С нея от Пловдив си тръгват съпругът й Явор и Любен Гройс.

Тогава в театралните среди се заговори, че директорът Дико Фучеджиев е поканил Цветана в трупата на Народния театър, но

в колектива започва

брожение срещу нея

Актрисите се страхуват, че ще вземе най-хубавите женски роли, и пишат писмо до ЦК Манева да отиде в друг театър.

“Да, имаше такова нещо - потвърди дъщерята на Дико Фучеджиев Милена, днес известна писателка и сценаристка. - Тогава някои от първите звезди ходили в ЦК да се оплакват и да кажат, че не искат Манева в Народния театър.”

Дали тези две истории не изиграват някаква роля за бързата политическа кариера на Цветана Манева? Не знам. Може би да, може би - не.

През 1982 г. е издигната за първи зам.-председател на Съюза на артистите в България и става народна артистка. Избирана е за депутат в три парламента - 7-и, 8-и и 9-и. Става член на Пленума на Комитета за култура. На два поредни партийни конгреса - XII и XIII, е избирана за кандидат-член на ЦК на БКП.

След още 13 години - през 1990-а,Манева напуска и театър “Сълза и смях” със скандал. “Просто нямаха нужда от мен като актриса. Не бях включена в репертоара на трупата и си потърсих сама колая”, казва тогава актрисата.

БКП се преименува на БСП, но Манева не се записва в нея. “Тя се провали в опита си да се реформира и да стане модерна лява партия. Уверих се в това още през 1990 г., когато напуснах БСП”, аргументира се актрисата.

Канят я да стане директор на Пловдивския театър. Отказва заради Закона за декомунизацията, който не й позволява да взема ръководни длъжности.

Три години след като напуска “Сълза и смях”, никой не я търси за работа в София. Играе в Ямбол, Пловдив, Димитровград и даже в самодейния театър в Дупница. После постъпва в “Сфумато”. Играе и в Театър 199.

Чужденци я търсят за продукциите, които снимат в България. Играе във френския “Брътвежите на родилката”, сръбския “Нечиста кръв”, руския “Дон Кихот се завръща”, италианския “Ловджийска чанта”, френско-канадско-белгийския “Версенжекторикс”...

През 1995 г. Цветана Манева става артдиректор на театралния фестивал “Варненско лято”. Във фолклора му влиза и случката с известния френски режисьор Жан-Клод Кариер. Той я вижда и преди да ги запознаят официално, казва: “Тя е актриса. Всъщност тя е звезда.” Питат го как е познал. “Няма начин тази жена да бъде друга”, отговаря французинът. Режисьорът Георги Балабанов я кани да играе във филма “Досието Петров”, заснет по сценарий на Кариер.

Актрисата започва да преподава в НБУ и през 2003 г. е удостоена с титлата “почетен професор”. От 1996 г. учи на актьорско майсторство и студентите от театралния колеж, открит през 1991 г. и наречен на нейния любим режисьор Любен Гройс.

На варненския фестивал през 2004 г. Манева получава “Златна роза” за цялостно творчество. През същата година президентът Георги Първанов й връчва орден “Стара планина първа степен”, получава и голямата награда “Икар” на Съюза на артистите в България. Когато е на 62 г.,

най-после успява да стъпи

на сцената

на Народния театър

Играе строгата вдовица Бернарда в пиесата “Домът на Бернарда Алба” на Лорка.

През последните години Цветана много внимателно подбира ролите си. Казва, че младият актьор може да играе и да опитва всичко. Но актьор, който си е изградил сериозна творческа биография, не може да играе каквото и да е. Пред Георги Тошев, автор на документален филм за нея, признава, че не бива да пилее времето, което й остава. И че животът ни е даден, за да се справяме с него.

Съвсем скоро Цветана Манева тръгва на турне в Европа с пиесата “Хората от Оз”. Творбата й е особено скъпа, защото авторката Яна Борисова пише роля специално за нея. На 19 февруари ще я представят в Берлин, после в Хамбург. А на 28 март, когато трябва да получи “Икар” за цялостен принос към преподавателската си дейност, ще играе пиесата с колегите си в Мюнхен.

И бързо ще се върне, за да продължи снимките на новия сериал на bTV...

Манева едва не се обесва

на сцената в Пловдив

Тя увисваше на въжето с особен
      хъс, казваше Тодор Колев

Първата постановка на новооткритата младежка сцена в Пловдив е “Уестсайдска история”. Младият режисьор Крикор Азарян сътворява спектакъл, в който актьорите пеят, танцуват и се надиграват и който се превръща в истинки хит. Любители на театъра от София и други градове пътуват до Пловдив само заради този спектакъл.

Според колегата Димитър Стайков лично Тодор Живков разрешава известният американски музикален филм от 1961 г. да се постави и на българска сцена.

И на едно от представленията Цветана Манева едва не се обесва на сцената. В мюзикъла нейната героиня се казва Копилето. Танцува рап, другите й ръкопляскат, а тя обяснява защо я наричат така.

Майка й е курва,

баща й - пияница,

изчезнал малко след раждането й. Какво бъдеще и какъв изход от живота може да има едно такова копиле, освен да се обеси. И Манева го “прави”.

“Цветана като всички млади амбициозни актриси разиграваше сцената с нескривано удоволствие”, разказва Тодор Колев в автобиографията си.

Технически “обесването” е решено така: в металната конструкция зад хоризонтална греда са направени две издатини като стъпенки, които не се виждат от публиката. Актрисата донася стол, висок колкото двете издатини, и го поставя пред тях. После стъпва на стъпенките, но за зрителите изглежда, че тя стои на стола.

В един момент актрисата е само с единия крак върху стъпенките, а с другия ритва стола. После остава стъпила на двете стъпенки, но за зрителите се създава илюзията, че виси във въздуха.

В злополучната вечер Манева ритва стола, но тялото й се залюлява от по-силния тласък и кракът и не намира стъпенките. Подхлъзва се и въжето се впива във врата й.

През това време част от героите седят на сцената с гръб към публиката и разговарят. И изведнъж някои от тях виждат как краката на Цветана се изплъзват от желязната стъпенка и тя увисва наистина.

Първи реагира актьорът Жоро Георгиев, той скача и подхваща тялото на колежката си. Още няколко души му

помагат да изнесе

Цветана от сцената,

а останалите започват да импровизират, все едно че станалото си е част от действието в пиесата.

Зад кулисите Цветана е в безсъзнание, защото въжето е засегнало сънната й артерия. Дежурният лекар пристига бързо, преглежда я и, слава богу, установява, че няма скъсан прешлен. Иначе - край. Спасява я фактът, че кракът върху стъпенката поема част от тежестта на увисналото тяло.

Актрисата се свестява и отново се включва в представлението. След време Крикор Азарян разказва, че оставят номера с “обесването”, но вече не завързват клупа за горната греда, а само го премятат.

Има три брака, в Явор

Милушев още е влюбена

Първият съпруг на Цветана Манева е Петър Вучков. Да, да, същият - колоритният водещ на предавенето “Минута е много” по БНТ.

Двамата се влюбват през 1962 г., когато той е в трети курс, а тя в първи във ВИТИЗ. “Естествено, че аз!”, каза ми с апломб, все едно че произнася “Няма време!”, Вучков, когато го попитах, кой първи е започнал любовната атака.

Двамата се женят и първоначално живеят на един таван. Но пък прекарват чудесни лета по Черноморието, където Вучков е екскурзовод на полски групи. Когато той завършва института, е разпределен във Велико Търново, тя довършва следването си в София. Бракът им издържа две години.

Сега Петър Вучков признава, че някъде дълбоко в душата си може би съжалява, че бракът с Цветана не се е състоял. “Но пазя прекрасни спомени за нея като жена, чудесна домакиня и голяма актриса”, каза ми Вучков.

През 1969 г. Цветана

се омъжва

за втори път

Николай Пенчев е красив младеж, осветител в местния театър. После става оператор в пловдивския телевизионен център. Градската легенда разказва, че за да впечатли дамата на сърцето си, Николай влиза с колата си в шадравана на градския площад.

Евгений Тодоров, дългогодишен журналист в телевизионния център и познавач на историята на Пловдив, също е слушал за това, но няма реални доказателства.

Цветана и Николай Пенчев са заедно около 4 години. Имат дъщеря Надежда, днес омъжена за театроведа и продуцента Борислав Петранов. Имат син Петър и дъщеря Цветана и от години живят във Виена.

След развода Николай се жени за известната телевизионна водеща от Пловдив Пепа Славчева (“Адрес 4000” и др.) Двамата имат син, който ги дарява с близнаци. Но Николай умира само 16 дни преди те да се родят.

А Цветана се залюбва с колегата си Явор Милушев, който е с 4 години по-малък. Според нея всичко започва през 1973 г. от една среща на входа на ВИТИЗ. Той е още студент, тя вече играе в Пловдив.

“Още помня усещането от докосването му - разказва Цветана след години. - Той влезе и приятелски ме целуна. От него ухаеше на нещо топло и чисто. Това остави у мен спомен за нещо свежо...”

След време двамата се срещат в Киноцентъра, където тя снима “Последната дума”. Той й подава ръка да слезе от подиума и у нея избухва споменът за усещането при първата им среща. През 1974 г. двамата се снимат заедно във филма “Началото на деня”, в който яздят коне и изкачват връх Ком.

“Това изпитание съвсем ни сближи. Този устрем на вървене нагоре за мен е знак и не бих допуснала да се срути”, признава Цветана.

Специално за тях Любен Гройс поставя пиесата “Двама на люлката”. Любовта им в живота преминава на сцената и публиката го усеща. И искрено им се радва.

Женят се на 9 септември - единствения свободен ден, когато решават да сключат брак, след като дълго време живеят заедно. “Явор умее да поражда у мен чувството, че съм необходима”, признава Цветана в интервю през 2003 г.

Журналистите винаги я питат за Явор и брачния им живот. Ето какво отговаря тя през годините:

“Явор е

благородник”

“Явор има достатъчно джентълменство и аристократизъм. Той така се държи като мъж, че никога не може да ме обиди, за което много му благодаря.”

“Ако искаш един мъж отново да дойде при тебе, никога не го питай къде отива и кога ще се върне.”

“На първо място е уважението, което имаме към самите себе си. И аз, и той. А това те ангажира да уважаваш и човека до тебе в същата степен. Другото е, че всеки от нас може да се ползва от свободата си, разбираме я като пространство много лично.”

"Явор е от малкото мъже джентълмени, които съществуват въобще, а от тези, които аз съм срещала, той е единственият.”

“Колкото до обожателките му - след като той не се плаши от тях, аз пък нямам никакви основания да се плаша. Проблемът е техен, не мой.”

“Най-важното в семейството е да обичаш, да обичаш, да обичаш...”


Какво четем:

🔴 Пони със звезда на челото във варненския зоопарк

🔴 Квартален магазин и цените на храните през 1989 г и 2015 г в 2 снимки

🔴 10-те най-вдъхновяващи за мен места през 2016 година

Източник: 24 часа



Коментари



горе