“Денят на Холокоста: Как България спаси 50 000 евреи от нацистките лагери на смъртта през Втората световна война”

“... имаше някои изключителни случаи на правителства, лидери и личности, които гребяха срещу течението и защитаваха правото на живот на евреите, възползвайки се от своите позиции или постове... ”

Валери Йотов, посланик на България в Бразилия (2017)
Давид Дадон, посланик на Израел в Чили (2010)

Избиването на 6 милиона евреи от нацистите през Втората световна война остави зловеща следа в цяла Европа.
По-голямата част от страните, доминирани от германците, последваха стъпките на нацисткия режим и въвлякоха своите граждани в една спирала на омразата, от която малцина успяха да се измъкнат.
Но имаше някои изключителни случаи на правителства, лидери и личности, които гребяха срещу течението и защитиха правото на живот на евреите, възползвайки се от своите позиции и постове. Тези добри хора са така наречените “Справедливи измежду нациите”, след като през 1953 г. Парламентът на Израел /Кнесет/ предостави на фондация “Яд Вашем” правото да проучва дейността им в защита на еврейския народ.
Най-известните Оскар Шиндлер, Раул Валенберг и чилийката Мария Еразурис са в този златен списък, който днес надхвърля 22 000 души.
По-малко известни, но с огромно значение, са “Справедливите между нациите” от България и може би още много неизвестни граждани на тази страна, които се противопоставиха на указанията на Берлин и в крайна сметка спасиха живота на около 50 000 български евреи.
През последните години на Втората световна война България стана съюзник на Германия, повече поради териториални претенции, отколкото по идеологически причини. Дясното правителство прие “Закон за защита на нацията”, който налагаше различни ограничения на българските граждани от еврейски произход, а масовото им депортиране беше в процес на подготовка.
Въпреки това, антисемитизмът, както и Законът за защита на нацията, бяха почти чужди на начина на живот на българите и на националния манталитет. Антиеврейската кампания не се възприемаше с добро око от селяните и гражданите, нито от интелектуалците, а още по-малко от Православната църква, която имаше много активна роля за защита на евреите чрез действията на митрополитите Стефан и Кирил. Други видни имена са на народните представители Димитър Пешев и Петър Михалев, на предприемача Асен Сюичмезов, на интелектуалците Елин Пелин и Петко Стайнов, както и на много активисти на еврейската общност. Не можем да не споменем приноса на една видна българска жена - Лиляна Паница, секретарка на Комитета по еврейските въпроси, която разкри секретните планове за депортирането.
Това движение с гражданско-религиозен характер премина бързо в сферата на политиката и държавното ръководство и самият цар на България Борис Трети трябваше да заяви своето несъгласие с антиеврейските замисли.
По този начин, поради силната съпротива, депортирането на българските евреи в немските лагери на смъртта, подготвяно за март 1943 г., се провали. В една политическа акция без прецедент, 43 депутати от българския Парламент, оглавена от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, се подписаха под протестно писмо до министър председателя и в края на краищата успяха да наложат неотменимо вето на нацистките намерения.
В края на Втората световна война броят на евреите в България беше 50 000, колкото и в предвоенния период. След 1948 г. по-голямата част от тях имигрира в новосъздадената държава Израел.
Единственият, достоен за съжаление епизод в тази история, се разигра в окупираните от нацистите територии в Тракия и Македония, където представители на българската десница сътрудничаха в депортирането на 12 000 евреи. През 1945 г. тези лица бяха съдени и наказани от специален съд в България.