Фото ваканция в Синеморец – Андрей Андреев
Чудя се как преди години моите родители с една малка кола събираха и нас, тримата
братя. А и винаги сме носили, я домати, я телевизорче, и то не с плосък екран,
а чернобял
Но да пристигнем на морето, в малкото селце Синеморец, където решихме да прекараме една малка почивка с добри приятели, с роднини към петък и едно кръщене в Ахтопол.
Село Синеморец
Подминеш ли Царево, пътят става все по планински и все с по-живописни гледки към морето. Обичам да шофирам в тази отсечка, от Царево до Резово*, ту се провираш сред горите, ту прескачаш реки, ту си се засилил и тъкмо да паднеш в морето и пътя извива. Красиво и все още непревзето от булдозери.**
Подминахме Варвара, Ахтопол, покрай лунапарка, и хоп в Синеморец. Но съвсем в началото на селото, далеч от популярния плаж. Хем по-евтино (стаята 35-40лв), хем далеч от шума, близо до църквичката, която ни будеше в 8 сутринта в неделя с камбанен звън. А и да не забравяме, точно до началото на пътечката за любимия ми плаж – Устието на Велека.
Пристигнахме в Синеморец в средата на юли, по улиците няма много паркирали коли,
да не кажа почти само ние сме.
С всяка резервация чрез връзките в блога ми допринасяте за развитието на сайта.
Устието на Велека
Там, където река Велека се среща с Черно
Велека е любимият ми и най-красивият за мен плаж, вярно с малко едър пясък, но за сметка на това приятно пуст. И въпреки че има платени чадъри, мен лично не ме дразнят и не ми пречат двете заведенийца, все пак важно е някой да поддържа плажа. Само с рибарите, които хвърляха въдиците пред нас, въобще не си допаднахме. Е, не може човек да се хареса със всички. Особено като му се карат, че плаши рибата и се заплита в кордата на въдицата. Може аз да не съм имал искрена антипатия към тях, но те определено не ни харесваха.
Река Велека
Исках да добавя няколко думи за Велека, но освен да се оплача как ни почервеняха гърбовете от 2 часа каякинг, не знам какво друго да ви разкажа. Яко гребане и много костенурки, припичащи се на слънце.
Кораба
Свършили с преживяванията по плажа, изморени от деня и преяли, сядаме в Кораба. Ей този бар всеки, който е ходил в Синеморец го знае, а ако не го знае, бил ли е в Синеморец изобщо? Може купонът в бара да започва след полунощ, но ние с малко бебе си стояхме до преди 23 ч. И пак беше много приятно. Даже съжалявам, че има вечери, които изпуснахме.
Корабите
Ей то в Синеморец, всичко е свързано с кораби май. Корабите са много красиви скали, приличат ли на кораби – вие кажете. Които привличат да ходиш пак, и пак, и пак. И няма да ти омръзне да ходиш на Корабите, на бара и скалите. И сутрин, когато се събуди бебето в 5 ч., може да видиш красиви изгреви и рибарите как ловят риба. Корабите са близо до рибарския пристан. И коне пасат наоколо. И всичко е много хубаво и красиво. Не знам защо толкова малко хора има на тези скали, а са съвсем близо до популярния плаж Бутамята и многото хотели и шумотевица. Но това е хубаво, нека тълпата пие.
Корабите привечер
Детайли
Залез на Корабите
5 сутринта – по изгрев
Тук май бяха събрани всички хубави заведения на българското Черно Море. Любимото ни място е „Старци Разбойници“. Великолепно място за хапване на домашно приготвени вкусотии и да пийне умореният почиващ домашна лимонада или домашен студен чай. Ей тук се събрахме и след кръщенето на малкото ни бебе. Толкова вкусно беше, че не съм го снимал, посетете го.
Вчера се върнаха едни приятели от района, похвалиха ми много и “Wake up” бара на плажа на Варвара. Догодина и ние там.
Когато пристигнеш в Резово се чувстваш като накрая на света, толкова много път до последното българско черноморско село на юг. Река Резовска някога е била много красива, но сега е затрупана с камъни от двата и бряга и природата е ненужно унищожена от ламтежа на две държави за някакви си метри пясък. Рибарски лодки са навързани по малките кейчета и спокойно се поклащат в знойния ден.
Резово няма сериозен плаж, има един малък плаж тип „на своя отговорност“ точно до устието на реката, т.е. на метри от невидимата граница.
Красивите синеморски плажове не свършват с плажа на река Велека. Малко на юг е плаж Бутамята, шумен плаж с гръмки лозунги „Цици има по целия плаж, пици само при нас“. Хубави заведения и платени чадъри. И много приятен ситен пясък, впечатли се половинката ми. Плажът се нарича Бутамята, заради реката със същото име, вливаща се в морето под пясъчната ивица, много по-плитък и подходящ за деца от северния плаж.
Но ако и този плаж не ви стига, тръгвате, първо катерейки се по скалите към плаж Липите.
Той е неохраняем, но не напълно. Има доброволец спасител, който бди за сигурността на добралите се до този плаж. Липите е на около половин час спокойно ходене по кози пътечки, а след него е плаж Листи, до който обаче не стигнахме.
Ентусиастите, които не се плашат от жегата, или пък са станали още по изгрев, могат да си направят дълга и приятна разходка чак до станалия твърде известен вече плаж Силистар. Крайбрежната пътечка до Липите продължава и до него, разбрахме, като разстоянието е около 5 км. Е, и до там не стигнахме, но идеята звучи интересно. Може пък да го пробваме някой ден извън сезона. Всъщност любопитството ни отведе до въпросния прехвален Силистар, който решихме да видим на връщане от Резово, за да разберем какво чак толкова изпускаме. Е, скоропостижно обърнахме. Някак си не се зарадвахме от факта, че за да паркираш там или плащаш на наетите за целта кандидат-мутри, които те пускат в някаква заградена ливада, или си намираш „паркомясто“ в гората преди бариерата. Така и не видяхме красивия според описанията на други туристи плаж, но пък си отидохме обратно на Велека, където концесионерът явно е по-свестен и беше осигурил приличен, обозначен безплатен паркинг, а и на самия плаж изобщо не беше пренаселено и си прекарахме далеч по-спокойно и приятно.
Дъждовен ден, няма проблем – село Бръшлян, е малко е далеч, да пътуваш с колата има няма час. Но пък малкото хубава странджанско село е едно от любимите ми и много добре запазени села. Не съм сигурен, че бих ви препоръчал да обядвате там, поне не в ресторанта на центъра на селото, където дълго време се опитвахме да поръчаме кафе и нещо сладко и накрая пак не дойде каквото трябваше. Но не правете грешката да обядвате и в Малко Търново. Там решихме да хапнем уж в най-известния им хотел Билдникс, препоръчван и от лелките в музея, но всички останахме на мнение, че това е най-лошата храна, която сме опитвали от много време насам. Е, аз по принцип никак не обичам да си предавам негативните впечатления на читателите, но тук не можах да се сдържа.
Но селцето Бръшлян е прекрасно, град Малко Търново също е приятен за разходка. По главния път към Бургас видяхме табелка за Рибарник, та следващия път ще пробваме Рибарника.
Ваканцията в Синеморец за нас бе не само приятно изкарана седмица на морето, но се превърна и някак в семеен празник, съвсем непринудено, много добре се получи. Още преди да тръгнем за морето обсъждахме идеята, че вече е време да кръстим малкото бебе Анна, и решихме, че като отидем на морето, ще си намерим на място свещеник и църква и ще извършим тайнството. Без да запазваме часове с месеци предварително, ресторанти, украси и каквото там още подобава за едно традиционно кръщене на дете, наподобяващо малка сватба (понякога и голяма). След като се разбрахме с отец Йордан от Ахтопол за датата, се обадихме на най-близките роднини и те в един слънчев петък дойдоха да присъстват на празника.
В Ахтопол се оказа, че има малка прекрасна църква, с една смокиня отпред. Под смокинята седнахме с отеца да попълним документите, бебето ни се радва на хубавия ден и все се смееше. А после като го потопихме в хладката вода дори не гъкна. Едно прекрасно кръщене в това малко градче. После се почерпихме бързо и скромно в „Старци Разбойници“, опитахме за пръв път невероятния им домашен сладолед и съжалихме, че тази чудна кръчма ни е толкова далеч от дома.
Бързо мина седмицата в Синеморец, накрая чак не ни се тръгваше, а ние сме от хората, които трудно се задържат и 3 дни на едно място. Вълшебно е някак това селце, плажът на Велека, Корабите, всичко наоколо.. Завидяхме на кръстниците на бебето, че през август ще ходят пак на Синеморец. Но ние пак ще се върнем, догодина..
*Пътят е много хубав и ремонтиран, ако сте ходили преди няколко години, вече е чуден.
** Признавам, виждат се все по често битки между човека и природата, но се надявам поне и за догодина да ни спестят тази тъжна гледка.
Какво четем:
🔴 Момче от Враца с оферта за световното кино🔴 Искам незабавен референдум за забрана за строеж на джамии
🔴 Последното интервю на Кирил Господинов - Баш майсторът
Източник: andrey-andreev
Коментари
Последвайте ни във facebook!
