20-годишният Веско - за смелостта, щастието и свободата да се върнеш на село с мисия.
Една от целите ни е да ви запознаваме с българи, които са оставили града, намерили
са куража да се освободят от градският динамичен начин на живот и са тръгнали
по трудния, но свободен път на завръщане към българското село. Често се случва
нещо уж „случайно“ да излезе на преден план, затова вижте тази история, качена
на
Веселин Славков е младо момче на 20 години. Засега Веско е избрал да е козар
и да отглежда козичките си в Тетевенския балкан в махала „Скрибътна“ заедно със
своя баща. „Преди два дни качих горе на билото козичките, печеше слънце и беше
толкова красиво, че се разплаках от щастие, не бях виждал такава гледка и беше
много емоционално изживяване“, споделя Веско. Младото момче става всяка сутрин
в 5.30 ч., за да издои козите и после ги води из баирите на паша по цял ден. Днес
той се извинява, че е малко сънен, защото цяла нощ е помагал на едната коза да
се окози. „Опасно беше, защото майката е ланско яре, това й е първото раждане
и не знаеше какво да прави – като се роди ей това там черничкото, тя стана и тръгна
нанякъде, та ходех да й го нося обратно да го оближе и изчисти“, разказва младият
мъж.
Допреди две години той и баща му са нямали никаква представа как се гледат животни.
Веселин завършва Софийската духовна семинария. „Като малък много ми харесваше
всичко, свързано с разкопки и археология, и баща ми ми каза, че ако отида в Семинарията,
ще уча история и езици и ще мога да стана археолог. Тогава въобще не знаех, че
всъщност ще се обучавам за свещеник и, че езиците ще са латински и старобългарски.
Отивам там и гледам само момчета, много странно ми беше…“ В началото му се стоварват
на главата поредица от проблеми – на първия учебен ден катастрофира, след две
седмици чупи крака си, след това и два пъти ръката.
„Не знам дали бяха поредица от знаци, тогава нещо вътре в мен ми подсказваше, че не съм за там. Все пак издържах първата година и след това започна да ми харесва, така че вече съм по-склонен да мисля, че са били изпитания. Сега искам да стана свещеник, като улегна още малко и помъдрея, а и първо трябва да съм женен.” Според Веселин, ако стане поп на църквата в Тетевен, това няма да му пречи да пасе козите. „Предишният кмет на Рибарица беше и поп, и животновъд“, пояснява баща му Данчо. На въпроса как си представя помъдряването Веселин е категоричен: Това е равносилно на смирение, „а аз още искам да се събирам с приятели, да се веселим“.
След като завършва Семинарията, момчето заминава с баща си за Чили, където участвaт в изграждането на най-големия соларен парк в цяла Южна Америка, дело на благоевградска фирма. Работят и в Лондон и след като успяват да заделят пари, решават да изпълнят мечтата си – да се върнат в Тетевен, където е родното им място, и да гледат кози. „Първата година ни беше много трудно, учихме се в движение. Дядо ми е гледал овце, преди години и той ни показвал някои неща. Вуйчо ми е бил ветеринар и също ни помагаше със съвети, но все пак бяхме начинаещи и животните ни преболедуваха всички възможни болести.“ Заради това в началото постоянно викат ветеринар, но постепенно Веселин сам се научава да бие ваксини. Той и баща му купуват старата къща, в която в момента хапваме постен сладкиш (заради наближаващия Великден), и ремонтират покрива и оборите, докато им стигат спестените средства. Тук прекарват повечето си време и рядко слизат до града. Имат интернет от флашка, а Веселин и профил във фейсбук. „Обичам да си публикувам селфита с козите на фона на красиви планински гледки“, смее се той, а под последната си профилна снимка е написал: „Може хората да ми се смеят… че съм козар… животновъд….но точно заради това се занимавам с животни… При тях няма злоба, няма интриги, не те натоварват с излишни глупости !!! Да, козарче съм си и съм щастлив правейки това което правя !“
Сега, през зимния период, след като стане в 5.30 ч., първата му работа е да занесе всяко едно яре до неговата майка и да го държи, докато суче: „Понякога козите не искат да пускат малките да бозаят, не знам защо.“ После тръгват на паша из планината – „обикаляме, докато се стъмни – през лятото това е до 19:00 ч.“. Миналата година, докато все още имали заделени средства, двамата с баща му плащали по 600 лв. на козар, но след известно време преценил, че парите не стигат, и го освободил. „Не мога да го разбера – за мен това е разходка, в планината толкова много ми харесва, дори когато всички кози се разпръснат и трябва да ги събирам“, възхищава се Веселин. Но баща му допълва, че да си козар е и физическо натоварване, за което се изисква подготовка: „Зависи – тази разходка ще излезе през носа на неопитен човек. В началото аз се задъхвах още на първия баир и не можех да ги догоня.“
Около Гергьовден някои от животните ще бъдат продадени, но повечето женски ярета ще бъдат запазени. След празника Веселин ще започне да става още по-рано, за да дои козите сутрин преди паша, а вечер, след като ги върне, да го прави отново. От млякото двамата мъже приготвят козе сирене, но докато научат в началото всички чалъми, губят по цял ден. Постепенно овладяват техниките и местните толкова много започват да харесват сиренето им, че за самите тях не остава и бучка. А това е любимата храна на Веселин – питка и сирене. Миналата година той заедно с Цветан Димитров от с.Черни Вит заминава за фестивала на движението Slow Food в Милано, където представители от цял свят продават интересна и традиционна местна продукция. Веселин предлага тяхното козе сирене: „Веднага се разграби и имахме поръчки за големи количества, които за съжаление все още няма как да произведем, но тази година мисля и ние да започнем да отглеждаме като зеленото сирене с плесен.
Докато се разхождаме с козите в дълбокия мартенски сняг, на мобилния му телефон го търси приятел от Тетевен и го убеждава да слезе до града вечерта, защото ще има купон. Веселин му отказва няколко пъти и накрая ядосано добавя: „Тази нощ най-вероятно ще помагам да се роди на още едно яре, имам си задължения, не разбираш ли!“ Освен всички тези отговорности той е приет и в Богословския факултет, но сега не иска да се откъсне от планината, за да ходи на лекции, а мисли да се откаже и да кандидатства ветеринарна медицина.
Какво четем:
🔴 Пенчо Славейков – поетът славей🔴 ЗИМНИ ГЕРОИ: Радка Петкова
🔴 На летището
Източник: opoznaybulgaria
Коментари
Последвайте ни във facebook!
