Песента "Гълъбо" полетя към рекорда

В седми клас Вида искала да кандидатства в Художествената гимназия. “Не! – отсякъл баща й, известният художник Енчо Пиронков. – Ти си жена, не искам да минаваш през това. Ти ще ставаш композитор.” След музикалното училище Вида Пиронкова завършва и Музикалната академия със специалност пиано. Въпреки това гените на художника все се обаждат – дали ще са шарени статуетки от дърво, правени в младежките години, или бижута – вече на по-осъзната възраст в Гърция, ръцете на Вида искат непрекъснато да извайват нещо. Нещо като “Броеницата на Вида” – стихосбирката, която издаде през 2012 г. Тъкмо тя е в основата и на първия албум с нейни композиции – от “Броеницата” са почти всички текстове на “Емпатия”.

През 2005 г. заживява в Пирея, Гърция, със съпруга си и 10-месечния им син.

– Вида, как се чувствате в момента?

– Точно като по филмите: човек си мечтае за успеха, но не очаква, че ще му се случи. Лягаш си Пепеляшка и бам! – събуждаш се принцеса. Нямам време да се зарадвам, толкова е шеметно и изневиделица всичко, което се случва в рамките на няколко дни. Не мога да дойда на себе си.

– Песента “Гълъбо”, която пуснахте като пилотно парче на албума “Емпатия”, всъщност е поводът да си говорим с вас. Как стана така, че Миро се съгласи да я изпее? Той е известен с това, че не пее чужда музика.

– Миналата година, пролетта някъде, продуцентът Игор Марковски ми се обади и каза – давай музиката, ще правим диска. Горе-долу по това време се видях с Миро и му казвам: “Миро, имам една песен за теб. Само ти ще я пееш, братко.” Той вика: “Добре, добре…”, но аз продължих да настоявам. Един път отиваме с него на хижата на Съюза на композиторите на Витоша. Сняг до над коленете! Гледам едни стъпки – големи. Викам му: “Тук има куче, ще ме пазиш.” А той зад гърба ми се подсмихва. “Това не е куче, това е мечка”. “Миро, сигурен ли си?” “Да, един мой приятел каза, че нощно време минават.” Като хуквам нагоре, не смея и да пищя – да не дойде мечката. Той се смее и вика: “Спри, ма! Спри. Няма никакви мечки.” Качваме се горе и наистина – две огромни кучета се задават. Викам му: “Ти нормален ли си? Щеше да ми се пръсне сърцето с тия мечки.” Изядохме едни топли супи и му казвам: “Чакай, сега ще ти изсвиря парчето.” Тъкмо започнах, и влязоха някакви момичета. Извикаха: “Ау, Миро!” и той ми казва: “Ставай, отиваме си”. “Ама аз не съм ти го изсвирила.” “Вкъщи ще го свириш.” Като го чу вече у тях, се съгласи: “Да, да. Аз ще я изпея. Ама много хубава, бе. Защо точно аз?” Отговорих му: “Защото твоя глас чувам бе, Миро.”

– Казвате, че песента “Гълъбо” е писана за сина ви?

– Текстът го писах пролетта на 2012 г. Синът ми сега е на 12 и половина. Живее с баща си в Пирея на морето, докато аз сега съм по-често в България. Синът ми се казва Ксантос – един от 40-те мъченици. Именият му ден е на 9 март, затова си избрах тази дата за албума. Ксантос е и собственикът на Езоп, който му дава свободата.

– Песента “Гълъбо” се приема от хората като любовна, но е посветена вашето дете.

– Тя предизвиква чувство на любов. Дали ще е към майка ти, към детето ти, към любовника…

– Може ли да се сравни любовта към детето с влюбването?

– Влюбването е нещо много красиво, но кратко, а любовта към детето е вечна. При любовта към детето няма тези пеперуди, това ходене като ударен – не знаеш на кой свят си. Сексуалната любов е като заболяване. Докато към детето е любовта в чистия вид – на създателя към творението си.

– Колко любови сте имали в живота си?

– Много. Обаче две кармични.

– Кои са те?

– Едната е моят съпруг.

– Как се запознахте с него?

– Имах един период, в който имах едно прескачане на сърцето, много странно. Това продължаваше месеци. Ходих по лекари: “Нищо ти няма.” Идва една колежка един ден и казва: Трябва да ти предам нещо. Аз ходя при една гадателка. Тя ми заръча: “Работиш с една жена, описала ме. Трябва спешно да ми я доведеш. Има проблем със сърцето.” Отидох аз. Тя тогава някакви врели-некипели ми наприказва – че един певец, който ми беше близък – той беше починал наскоро, та духът му не искал да си тръгне от мен. И ми обясни какво да направя, палих свещи и така нататък. И сърцето ми мина. Та същата тази ми каза: “Ти ще имаш такъв мъж, така ще се казва, с такива инициали, ще имаш дете, той ще е като ангел красив, името му ще започва с буквата “К”.

Силва Зурлева ме беше поканила на партито след награждаването й – за бизнес жена на годината или нещо такова. Денят беше 22.02.2002 – знаех си, че в този ден нещо ще ми се случи. Двойката ми е числото на съдбата и много важни неща в живота ми се случват на дата с двойка. Бях с родителите си за награждаването и след това исках да си тръгвам, понеже ми беше лошо. В крайна сметка отидох. Седя аз на бара и усещам, че гърбът ми гори. Казвам си: “Сега кой идиот ме гледа?” И се обръщам и го виждам.

Поговорихме и по едно време му казвам: Слушай какво, сега е моментът да избягаш, защото на мен са ми предсказали, че ще се омъжа за такъв и такъв, Козирог, разведен, с дете, само първата буква на инициалите не съвпада.” “Защо, коя буква ти трябва?” викам “П”, а ти си с “Б”. “Е, да. Но умалителното ми е с “Б”, иначе започва с “П”.

– Вие самата имате ли ясновидски способности?

– Имам, да. Сънувам – самолетни катастрофи, войната в Крим. Ние имаме вила на Златни пясъци и сънувам, че съм застанала на баира над станцията “Журналист” и гледам на отсрещния бряг един огромен самолет, който започна да пуска бомби и те да избухват, да избухват. Нямаше няколко месеца и войната там започна. После го гледах на картата.

На Таро гледам, но картите нищо не ми говорят, изпадам в някакво състояние, в което започвам да говоря с часове някакви неща. В Италия идваха от една комисия да ме проверяват как много съм познавала, как така без пари го правя – това щяло да ми донесе нещастие. Те били от гилдията на картохвъргачите.

Един човек дойде да му кажа къде е умрял синът му, за да го намери. От три години е изчезнал, иска да му кажа, че е умрял, за да се успокои. Видях му на астрологическата карта, че не излиза по никакъв начин да е умрял, и му казвам: “Жив е.” Той настоява. Накрая се вбесих и му казвам: “Синът ти е някъде заключен и го дрогират, той не може да ти се обади.” И какво се оказва? След няколко месеца бащата идва с цветя, пари. Викам: Аз пари не вземам. Синът бил банков служител и наистина бил отвлечен, за да издаде някаква информация.

Историята на диска

Дизайнът на опаковката на диска е дело на Анна Българанова, която е и дизайнер на книгата на Вида „Броеницата на Вида“. Тонрежисьор на диска е Иво Стефанов от „Интелиджънт мюзик“.

Това е животът на един много възрастен водещ в радиото, който живее абсолютно сам в своя апартамент и който няма глас – загубил го е веднъж и не може да говори. В апартамента има едно раздрънкано пиано, едно радио, един диван и няма телевизор. Има и телефон, но как да говори по него, като няма глас! А и този телефон звъни веднъж на два-три месеца. Ежедневието на този възрастен мъж е едно и също… Той се събужда рано-рано, отваря широко прозорците и прави сутрешната си гимнастика

И непрекъснато търси из музикалните радиостанции песни, които да му припомнят миналото.

Емпатията е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Емпатията е обратното на егоизма. Премиерата ще бъде на 9 март в аула “Максима” на УНСС от 19,30 до 20 ч. Очаквайте неочакваното.

Какво четем:

Коментари