Васил Найденов: Купих си обецата в Белгия, делегацията се уплаши, че ще има проблеми с ЦК


Когато слушам българска музика
по радиото, не мога да различа дали
е поп фолк, или е поп музика

 На 14 февруари Васил Найденов ще направи концерт в столичната зала “Рейнбоу плаза”. В Деня на влюбените организаторите са решили със свои изпълнения да участва и певицата Веси Бонева. Двамата дори ще направят дует, като изпълнят някои от емблематичните хитове на големия ни певец. Заедно с Васил Найденов пред публиката ще бъде още едно легендарно име от българската музикална сцена - Константин Цеков, който ще свири на пианото.    

                                                                                                                                              

- На 14 февруари имате концерт, какво ще пеете в деня на любовта?

Кадър от личния архив на звездата

- Освен авторските ми песни изпълнявам и написани от Тончо Русев, Стефан Димитров, Митко Щерев, Мишо Белчев, Миряна Башева, Маргарита Петкова, Богдана Карадочева. Всички тези хора са част от моя живот и до ден днешен песните им се пеят, за което трябва само да им благодарим. Ние, певците, сме много егоистично настроени и рядко споменаваме, че музиката, която изпълняваме, не е само наша авторска, да не говорим, че има артисти, които изобщо нямат авторска.

Певецът разказва, че е благодарен, че има толкова дългогодишна кариера. СНИМКИ: АРХИВ

- Излизате на една сцена заедно с Весела Бонева, чия беше идеята?

С песните му са израснали няколко поколения българи.

- Идеята е на организаторите. Тя е много приятно момиче. Гледал съм я по телевизията, във видеоклипове. Истината е, че във видеата всички изглеждат красиви и пеят добре, а в действителност не винаги това е така. Но Веси я гледах за първи път преди няколко години в една дискотека край морето в Лозенец, където на следващата вечер аз имах участие. Тя е от тези млади изпълнители, които са на сцената не само с две-три песни и успяват да държат публиката в ръцете си, професионалист е. Отличава се от младите си колеги, не искам да обиждам никого, но много от тях са силни в рекламата, в показването по телевизии и радиа, което е част от занаята ни, разбира се. Но не всички могат да издържат на сцена и на концерти. Тя вече е занаятчия, което е хубаво, нашата професия е занаят и той не е лесен. Отстрани създава впечатление, че всичко се случва ей така, което не е вярно. Трудно е да наложиш свои песни или музика в определен период от време и в дадена държава, а ако го направиш в няколко страни, още по-добре. От друга страна,

малко хора могат да

издържат във времето,

да имат по-дълъг музикален живот. И в световен план има такива звезди, изкарват някоя и друга песен, даже печелят “Грами”, но не могат да се задържат години наред. Ненапразно до ден днешен изпитваме такова уважение към изпълнители като “Бийтълс”, Стиви Уондър, Арета Франклин, Уитни Хюстън, Елтън Джон, “Ролинг Стоунс”, Стинг. Много малко артисти съумяват да останат на сцената 20-30 или 50 години, което вече е рекорд. На Запад има цели музикални династии, зад които стоят огромни екипи и много пари. Десетки хора мислят за създаването на един човек, а след това и за оцеляването му във времето. И всички те се прехранват с този труд.

Тук нещата се извършват хаотично и е хубаво, че Веси Бонева е намерила своето място на сцената и работи успешно.

- Кои музиканти ще бъдат с вас на сцената?

- На пианото ще бъде Константин Цеков, с когото от години работим заедно. Великолепен музикант. Има и две момичета - Станислава Христова, Мариела Петрова, и едно момче - Момчил Косев, който е китарист. Искаше ми се тази програма да бъде малко по-рокаджийска. Хората, като чуят рок, си представят нещо тежко, но рокендролът има много разновидности. При мен няма да е толкова твърд. Искам да има и куха, и електрическа китара. В същото време е хубаво музикантът да може и да пее, колкото повече неща умееш, толкова по-добре. Навремето затова ме канеха с различни групи, защото, освен че съм инструменталист, и пея.

- С кои от вашите колеги се виждате най-често и за какво си говорите?

- С Богдана Карадочева и Стефан Димитров. С Богдана се познаваме още от малки. Учили сме във Френската гимназия, аз живеех на “Раковска”, тя срещу нас. Сега пак сме близо един до друг.

Нямам проблеми с мои колеги, познавам и по-младото поколение, с Мария Илиева сме били много пъти заедно някъде. Повечето са доста уважителни към мен.

А иначе вижте какво стана с нашите колеги и пенсионирането. Беше много грозно. Голяма част от тях са били в първия ешелон, пълнили са години наред стадиони, летни театри, спортни зали и доста приходи носеха на държавата.

Бяхме може би

най-голямото перо,

от нашите пари се заделяха, за да се изхранва и симфонична, и оперна, и камерна музика, защото бяхме в един общ кюп. Моето уважение към тези артисти, защото и аз съм учил пиано в Консерваторията, всъщност не съм певец по образование, а съм пианист. И все пак, беше много грозно към няколко поколения артисти държавата да ги забрави, не всеки може като Лили Иванова, “Щурците” или като мен да има толкова години наред музикален живот.

Самият аз доста особено го приех, когато преди няколко години се оказа, че нямам никакъв трудов стаж. Бях потресен емоционално, защото имах чувството, че от казармата до 50-ата си година все едно не съм живял. Много е странно като усещане, защото не сме били по барове и кръчми. Работехме в най-легитимното “Обединение музика”. Все още някои от моите колеги се чувстват в неловка ситуация. Трябваше с Богдана Карадочева и Васко Петров да събираме пари, за да може наш колега да бъде приет в болница и да умре спокойно. Това е, меко казано, недостойно в тази държава.

- Очевидно нямаме уважение към творците си.

- Тук даже не става въпрос за уважение, говорим за нещо, което е пито - платено. Това е материален механизъм в държавно предприятие, в което са удържали всички възможни данъци. Ненормално е. В крайна сметка ни задължаваха да бъдем щатни служители. Още в началото, когато постъпих, прецениха, че ще получаваме много пари, ако сме на хонорари, и ни сложиха на щат.

- След като сте били на щат, как така нямате трудов стаж?

- Едва ли някой може да го обясни. Започнах с “Диана Експрес” и с Митко Щерев, реално те ни задължиха всички, и нас, и “Щурците”, “Сигнал”, Лили Иванова. Задължително трябваше да обикаляме из страната, например в един месец съм пътувал минимум 24-25 дни. Всеки ден работехме и имахме концерти от 18 и от 20 часа, като кинопрожекция, едната публика излиза и влиза другата в местния театър. А се е случвало да добавят и участие от 16 часа. Това беше и една от причините много по-късно да започна да работя в Русия и Германия. Бях доста удобен материално на предприятието “Обединение музика”. И се пишеха разни откази за Румъния, Германия, Русия. Лично са ми задавали въпроса от Германия, включително ме е питал шефът на румънската концертна дирекция защо отказвам толкова години. И се чудех какво да кажа на преводачката, отвръщах, че има грешка, защото иначе излагам държавата. Пишеха откази, че съм счупил крак, че не съм доволен от хонорара, че правя албум, всякакви неща.

- Вие ще си търсите ли тази пенсия?

- Лично аз нямам нужда от нея, защото имам достатъчно добри доходи, работя много активно. Но не разбирам, казаха, че архивите са изгорели и наводнени, това е абсолютна бутафория, защото на ръководството архивите не изгоряха, а на всички артисти изчезнаха. Без да намесвам политиката, но това бяха години, в които се прехвърляха пари с чанти в чужбина. И общо взето ние, за съжаление, попаднахме в този водовъртеж.

- Какво мислите за провокацията, която е неизменна част от успеха на много от младите изпълнители?

- За съжаление, присъства и в световната практика. Момичетата се появяват все по-оскъдно облечени, има обаче и сериозни музиканти. По-старото поколение, английски и американски артисти са професионалисти, улегнали, всички са минали през тези години, когато са се гримирали или са носили широки панталони. Преди години например за първи път аз и Косьо Марков сложихме кецове, които всъщност бяха по-скоро гуменки. Беше голям проблем за Националната телевизия как да ни снимат. Говори се дълго време за тях, горе-долу тази мода аз я въведох.

- Чия беше идеята за гуменките?

- Бях пианист в група “Тангра”. Не знам защо с Косьо решихме така да се обуем. Между другото, носех ги и доста преди това, защото много танцувах на сцената, а въпросните кецове или гуменки са много удобни. С тях бях и в Русия,

там тичах до 10-и, до

15-и ред сред публиката

Не беше по сценарий, правех го за собствено удоволствие, даже още нямахме безжични микрофони и се налагаше да се монтират три или четири кабела, за да можеш да стигнеш до средата на залата.

- Изпъвали сте нервите на тонрежисьорите.

- Веднъж щях да набия един тонрежисьор. Когато репетирам, се надявам, че като повторя 50 пъти, че трябва да пусне определени ефекти, той ще го направи. Е, да, ама не. Имало е такива неща и в НДК, и в цирка. Бях един от последните, които са пели в цирка, ангажиментът ми беше близо цял месец и после изгоря. Явно съм го проклел, все имахме проблеми с шефа, който беше с руска фамилия. Истината е, че и аз съм правил големи идиотщини. Бях на някакви снимки в Източна Германия и от един бутик купих къси сатенени панталонки в различни цветове за всички момчета от групата. Басистът Чавето беше с една огромна брада и си го представете с впити розови или зелени гащи, за ужас на въпросния руснак. Той през цялото време ни дебнеше да не направим нещо, а аз не стига, че съм с кецове, но и с тези кюлоти, щеше да умре горкият.

В Белгия пък си купих обеца, бях на т.нар. телевизионна Евровизия. И след концерта си пробих ухото, с което хвърлих в потрес нашата делегация, притесниха се, че ще имат проблеми с ЦК. От там нататък се започнаха едни проверки, всеки път ме гледаха дали съм си махнал обецата и кецовете. Почти всяка година имах песен в “Мелодия на годината” и за тях това беше най-големия ужас - да не се появя в този вид.

- Махахте ли ги?

- Е, да, нямаш друг вариант. Това им беше големият проблем, все едно кой знае какво ще се случи. Имаше даже видеоклип на някаква моя песен и изведнъж се оказва, че мен ме няма в него.

За да не се види обецата,

ме бяха снимали като бреза

Имаше 50 дръвчета и аз бях някъде там между тях, далече, изобщо не се разбира дали съм там, или ме няма. Самите хора не са виновни, това са грешки на растежа.

Случвало се е да нося и обувки с два номера по-малки. Аз съм с кецове и те ми казват: “Не може!”. Дават ми обувките на говорителя на Националната телевизия, който има доста по-малък крак.

- От гуменките ви тръгна и прякорът Васко Кеца.

- Да, даже стана модерно и в Русия, като пътувах по концерти. Вярно, че късно започнах, но пък после тук не можеха да откажат на тяхната музикална дирекция, пак се оказах финансово удобен и така имах шанса да работя 4 години. До ден днешен помня огромната зала в Олимпийския комплекс, тя и досега е най-голямата в Москва. С Алла Пугачова пеехме всяка вечер пред 18 хиляди човека. Представете си за какви мащаби говорим. Пожелавам на младите, които вече имат широко отворени врати и за Европа, и за света, дай боже някой да ги хареса, така както имаме големи оперни звезди по цял свят, първи цигулки в най-големите оркестри, нещо, което даже не се споменава. Част от нас навремето го правеха.

- Защо сега не го правят? Какво не им стига?

- Българската песен е в много отчаяно състояние. Нищо лошо няма в рапа, но когато слушам българска музика по радиото, не мога да различа дали е поп фолк, или е поп парче. В рап парчетата пулсацията отдолу е кючек и слагат една зурна като централен инструмент. Не разбирам хората, които плюеха поп фолка, а сега се правят на модерни. Каква е разликата? Професионалният музикант или аранжор, ако е откровен, ще каже същото, че няма разлика. Като добавиш и по-вулгарен текст, за което не трябва много акъл, и естествено, че това нещо ще върви, защото адресът е към тийнейджърите, към хора, които тепърва сексът започва да ги вълнува. Обичат да са екстравагантни, всеки един от тях си въобразява, че това не се е случвало на неговите родители, че са пионери, че са най-модерните, най-нахалните, индивидуалисти. Това е присъщо на младия човек, но тук идва ролята на музикалните редактори. Не да се прави чистка, говоря за естетически подбор, защото минахме през различни полюси. Едно време пускаха руска музика,

сега музикалните редактори се американизираха тотално

Истината е, че тук трябва да имаме български театър, български балет, българска музика с подразделения в различните жанрове. Това е култура, за която отговарят медиите, и това няма да им бъде простено. Сигурно сте забелязани, че и политиците започнаха да говорят, че образованието е в много лошо състояние, че трябва да бъдат дадени пари за това. Изпуснаха нещата и положението е много трагично, колкото по-необразован е младият човек, толкова по-малко проблеми създава. Но до такава степен падна нивото не само в музиката, в начина на говорене, има твърде много цинизми.

Наскоро пресичах улицата и се заслушах в разговора на две малки момичета. Носеха бири и се псуваха, помислих, че някой до мен се кара, а те просто разговаряха по този начин. Тогава защо искаме от тези деца да слушат друга музика? Те няма да слушат Бах, Прокофиев, даже Уитни Хюстън ще им е сложна. Ще слушат музика, в която се псува, цинична, говори се на жаргон, нелитературен български. Това пък е друг проблем, не може в парламента да се говори нелитературно.

Много хора се грижеха това да се случи. Не може години наред да се слагат музикални редактори, две трети от които са назначени с някакви връзки. Огромна част от тях не са музиканти, никой от тях не е написал, изпял или аранжирал една песен в живота си. И тези хора меродавно коментират - това да, това не. Някой такъв човек ще си позволи да каже, да речем, за група като ФСБ дали тя има място в подбора на дадено радио. А те имат “Грами”. Мнението си дава фенът Гошо или Иван, които са си надвили на масрафа и режат глави с обяснението, че модерно е това, което те слушат, вземат пари под масата или получават нареждане от парламента. Защо трябва да участвам в това, като мога да си позволя да не го правя, имам достатъчно публика и нямам нужда от тази реклама.

- Но феновете ви искат да ви гледат по телевизията и да ви слушат по радиото.

- Не съм се самоунижавал пред музикални редактори, като съм бил на 20, на 30 години, малко ми е късно на 60 да започна да се уча да ходя и да се моля, да нося агнета или да се обаждат за мен от парламента. Късно е, защото тези, които са там, могат да ми бъдат деца. Аз и още няколко човека трябва да се прекръстим и да благодарим, защото, ако разчитахме на телевизии и радиа да ни въртят, отдавна щяхме да сме мъртви.

Появи се интернет поколението, което изигра огромна шега на всички тези медии, които си въобразяваха, че държат основния пакет акции. И изведнъж, това ново поколение гледа такъв секс, какъвто иска, да гледа, пуска си тази музика, която иска и никой не може да му въздейства. Така че, ако са чули от родителите или бабите си за мен, за “Щурците” и за останалите артисти от нашето поколение, ще ни слушат. 60-70 процента от публиката на концертите ми са млади хора.


Какво четем:

🔴 Село Стража в Родопите – тук всичко е природа!

🔴 Родителите на Гришо: Много сме горди

🔴 Помни винаги, че ако една врата пред теб се затвори, друга ще бъде отворена мигновено

Източник: 24 часа



Коментари



горе