Годеницата на Левски


Обичал ли е Васил Левски? Изпитвал ли е любов като нормален мъж? Този въпрос е най-кощунственият от всички. Кой знае защо? Сякаш има забранени въпроси, когато стане дума за Апостола. Сякаш любовта е нещо срамно и недостойно за човек, обрекъл себе си на свободата. Сякаш любовта го омърсява. Защото какво ще си кажат хората? Ако е обичал жена, то той не е бил посветен изцяло на нас!

 То той не е бил светец!

Морализаторите сега

ще запушат ушите

и очите си, за да

не узнаят истината

А тя е, че Васил Левски е обичал, и то не една жена. Че понякога влизал - волно или не - в любовни триъгълници. Че дори се е годявал, и то неведнъж. Но все пак е имало една-единствена жена, която може да се нарече годеницата. Името ѝ, останало почти непознато до днес, е Гена Бонина.

За тази поразителна история чух неотдавна, разхождайки се из бутиковото село Свежен. То е забодено в самата среда на Средна гора - там, където трябва да тупти сърцето на България. Наоколо - живописни къщи, строени без един пирон, със сенчести чардаци - паметници на културата. Като всички, случайно попаднали в българската приказка отпреди 300-400 години, се захласнах, чудейки се кое по-напред да щракна. Изтипосах се пред най-внушителната къща, за да увековеча и себе си...

-Тук Васил Левски

е направил своя годеж!

За единствената си

годеница - произнесе

моят гид небрежно...


Усмивката ми замръзна. Левски е искал да се жени? Ето, така започват историите, от които можеш да полудееш... Коя е тя? И аз да не знам?

Идеализацията на Левски като мъж, който не е поглеждал жена, започва едва след Освобождението. Главен виновник е самият Захари Стоянов, който пише: “Никакви любовни сцени няма да срещнат читателите в живота на Левски. Няма да срещнат те затова, защото ги няма, а аз от себе си не исках да ги създавам. Не пожелах да правя фалшификация...” Но именно това е направил великият хроникьор - фалшификация! Вместо да събере достоверни записи от съвременници и свидетели за личния живот на Левски, вместо да се опита да интервюира самите любими на Апостола, които остават живи десетилетия след Освобождението, той съзнателно заличава всичко! Затова и днес Васил Левски остава за нас “неуловим”. И ние трудно можем да си го представим точно какъв е бил от плът и кръв.

В мемоарните писания за Апостола, тиражирани масово през годините, срамежливо се споменават само две девойки, в които той е бил влюбен, но те нямат нищо общо с Гена от Свежен. Едната е Йова от Войнягово - селото, в което Васил е даскал. Той вече е на 28 години с опит - зад гърба му е участието в Първата легия на Раковски и цял куп авантюри, между които и два ареста. Веднъж публично се сбива и в самото село Войнягово, като смайва всички с бойните си умения. Вече му викат Лъвский. Няма как Йова да не е била впечатлена. Те пеят заедно. Той ѝ подарява гердан.

Захари Стоянов, разбира се, не споменава Йова, но поне описва квартирата му във Войнягово - тя е “свърталище” на бунтовно настроени патриоти и врагове на правителството. И един ден се налага Васил да избяга от селото! Причината е битова - турците били възложили на чорбаджи Добри, местния богаташ, да събира десятъка от селяните. Но алчният чорбаджия измисля хитър номер как да не внесе събрания данък в хазната. Той обвинява Васил Кунчев, че му е откраднал парите... Левски изчезва, а Йова дълго тъгува по него. Оказва се, че Джингиби е бил “неуловим” и за жените.

Втората, най-одумваната му любима, е Ана. Тъй като и двамата са от Карлово, те се познават от деца. Тя става монахиня и когато навършва 20 години, отива да учи не къде да е, а там, където е той - в Белград.

Тогава Левски вече е бивш знаменосец на Панайот Хитов, навършил е 30 и се е записал във Втората легия на Раковски. Но се налага да го оперират от апандисит. Раната му дълго не заздравява и Ана е тази, която го превръзва.

А в превръзките има

интимен момент...

Тя му плете ръкавици, пише му писмата. Двамата, разбира се, пеят заедно и според някои изследователи той измисля за нея закачливата “Отдавна ли си, момне ле, калугерица?”. Левски подарява на Ана най-великолепната си снимка - тази в четническата униформа, която тя пази до смъртта си през 1912 г.

По-късно и двамата се озовават в Карлово - съвпадението очевидно не е случайно. И все пак тези факти са само бегли следи в снега на техните отношения, защото Ана държи те да останат в тайна и никога, дори след Освобождението, не говори за тях.

Но синеоката монахиня изглежда еротично, особено за въображението на бохем като Божидар Димитров и той пише: “Монахиня е споделяла леглото на Васил Левски.” Без да му мигне окото за скандала. Според Васил Караиванов, племенник на Ана, който е един от източниците за тази връзка, отношенията им продължават до обесването на Левски. Тогава

защо малко преди

да го заловят в

Къкрина, той се сгодява

за Гена от Свежен?

Ана е единственото женско име в тефтерчето на Левски, написано със собствената му ръка.

Но романтиците да не бързат да въздишат! Изследователи многократно анализират контекста, в който стои името на любимата, и правят извода, че то на практика е част от парола до един от съратниците му - или до Ангел Кънчев, или по-вероятно до Анастас Попхинов, който впоследствие се оказва сред най-големите завистници на Апостола.

Всъщност не става ясно защо Ана трябва да се разбира непременно като Анастас. По-често в тефтерчето си Левски изписва целите имена на хората около себе си, рядко ги съкращава. В него понякога маркира важни моменти от живота си. Например на последната страница отбелязва деня, в който брат му Христо е починал. Интересна е и една песен, чийто текст си е записал, вероятно за да я пее на някого. Възможно е текстът да е негов, тъй като се знае, че се е опитвал да пише стихове и текстове на песни:

“Искам, мамо,

да та вида

и вси мили

у дома,

но знамето ма

не оставя

До кога ль ще мога до.

Сбогом, мила,

кой знай дали

щеш ма видиш

вече жив.

Но, драга, не щеш ма

забрави,

ако падна аз убит.”

Втората част, където се говори за милата, очевидно представлява припев. Накрая на песента този припев кой знае защо е написан с почерк, който според историците е различен, тоест не е на Левски. Е, чий може да е почеркът? Вероятно на някого (някоя), който е писал, който е пеел с Левски и който е имал доверен достъп до тефтерчето му...

Така или иначе, Левски никога не се сгодява за Ана. За сметка на това има податки за няколко негови годежа. Уж фиктивни, но май не съвсем. Самият поп Лукан, когото за малко историята да обвини за предателството на Дякона, е искал да го ожени за най-малката си дъщеря от всичките си 10 деца - Йорданка.

За зла беда тя умира

след боледуване

на 16 години

Впрочем тя умира към края на 1872 г., точно преди залавянето на Левски и точно по време на годежа му с Гена Бонина.

Поп Лукан, виден ловчанлия, едва ли би направил фиктивен годеж за дъщеря си. Обратното - тази идея доказва, че поп Лукан е приемал Левски като собствен син. Неслучайно другите му деца са сред най-близките последователи и продължители на делото на Апостола.

Малко по-различна е драмата с един друг поп, близък до Левски. Данаил Попвасилев е истински самурай на революцията и животът му е цяла сага. Със седалище в близкото село Кочмаларе (днес Отец Паисиево), той безстрашно се вихри в цялата околия.

Превръща тримата си синове и трите си дъщери във висококвалифицирани войници на делото. Домът на Данаил Попвасилев става център на един от най-активните революционни комитети в района, а самият той - един от най-верните хора на Апостола. Ето какво си спомня по-късно 80-годишният клисар на неговата църква Паю Танев, цитиран в забележителната книга “Сподвижници на Апостола” на Любомир Дойчев, публикувана през 1981 г.:

“Попвасилев е бил представителен човек, носел скъпи дрехи и под тях оръжие. От съседните села идвали да се черкуват в нашата черква, най-вече да слушат пеенето и проповедите на Попвасилев, в които

той не пропускал

да каже на дошлите

да се готвят за борба

с “поганците”

Преди въстанието от 1876 година в къщата му се леели куршуми, купувал и укривал оръжие за въстаниците, а след погрома организирал подпомагане на пострадалите. Т

ой дори годявал малката си дъщеря за Апостола, за да може свободно да идва в селото, откъдето се отправял за съседните села да прави комитети. Тук бил най-сигурен за живота и делото си. Сам той имал тактиката да прави тайни годежи из селата, за да поддържа комитетите или прави нови .”

Данаил Попвасилев, изглежда, наистина сгодява една от дъщерите си за Левски.

Но защо за това събитие нищо повече не се знае? Вероятно защото то нищо за никого не означава - годежът е фиктивен за всички и не придобива тежест в историята. В същото време именно

попът препоръчва Левски

и за мъж на Гена Бонина Годежът с нея трябва отново да е замислен като изпитан метод, камуфлаж - с цел да се организира нов революционен комитет в Свежен и за още нещо, много важно - да се създаде таен склад за оръжие в съседно село, което никой няма да заподозре.

Но сметките на попа този път не излизат. Васил и Гена правят годеж за чудо и приказ пред очите на петте хиляди жители на село Свежен (тогава на име Аджар), което по онова време е търговски и просветен център на района.

Този годеж е исторически, защото е показателен не само за сърдечните връзки на Апостола с жените, но и за отношенията му с Христо Ботев, с Хаджи Димитър и със смъртта.


Какво четем:

🔴 Дългият път на Руми към прохождането (видео и снимки)

🔴 Защо българи успяват, но не в България

🔴 Нашата „Мис Вселена“ играе ръченица в помощ на болно дете

Източник: 24 часа



Коментари



горе