375 гроша за храна, 66,28 - за цианкалий и "На прощаване"


Вдовицата на Захарий Стоянов предава джобното бележниче на Левски в музей

Джобното тефтерче на Васил Левски е сред най-ценните реликви от документалното му наследство. Интересът към него е огромен, защото е свидетелство за душевността и интимния свят на най-големия българин на всички времена. Затова и в Годината на Левски, за каквато е обявена 2017, в която се навършват 180 години от рождението му, Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” ще издаде тефтерчето на Левски в електронен вариант. Така всеки ще може да го качи, прелиства и чете на мобилния си телефон.

Няма как обаче да не разкажем отново историята на това малко бележниче, изписано с молив и направено от най-обикновена хартия, събрало

730-те дни на Дякона,

Левски като знаменосец на четата на Панайот Хитов

преди да увисне

Така изглежда тефтерчето на Левски

на бесилото

Оцеляло е случайно, зашито и скрито в самара на коня на спътника му - бащата на комитата Никола Цветков, с който Левски пътувал от Ловеч към Велико Търново, а оттам към Румъния. В този самар е бил зашит и почти целият архив на революционната организация.

За по-сигурно Апостола искал да го изнесе във Влашко, защото бил предупреден, че турската полиция усилено го издирва. Очевидно е било скрито добре, защото при ареста на Васил Левски край Къкринското ханче турските заптиета не открили нищо въпреки сериозния обиск.

Конят заедно с

архива в самара

престоял почти

месец в конака,

но никой не заподозрял за ценния товар. После връщат коня със самара на собственика му Никола Цветков.

Цветков запазва всички документи и по-късно ги предава на Захарий Стоянов. След смъртта на Захарий, вдовицата му предава целия архив на Апостола на Софийския народен музей, където тефтерчето е съхранявано до 1908 г. Тогава архивът преминава в Народния етнографски музей. През 1924 г. по нареждане на Министерството на народното просвещение тефтерчето на Левски е предадено на Народната библиотека.

Всеки запис в малкото джобно бележниче на Апостола си има собствена история. В него можем да прочетем стихотворението “На прощаване”, комитетски сметки, точно колко комитетски пари е похарчил в Букурещ, рецепти за лечение на болести чак до началните думи на песните, които най-много е обичал.

Преписал е например тропар във възхвала на св. св. Кирил и Методий на 10 срещу 11 май 1872 г. в Букурещ в дома на Любен Каравелов, където Левски живее до юли 1872 г.. Там са издавани “Свобода” и “Независимост”.

В тефтерчето са точните сметки какви пари е похарчил за нуждите на революционната организация и за себе си: “Комитетски пари: една пушка без патроните (540 гроша), една пушка със 100 патрона (774 гр.), една белгийска пушка с байонет (124 гр.), “сабия” (434 гр.), “два дългогледа” (540 гр.), компас (62 гр.), хартия за отпечатване на Устава на БРЦК и “червени корици” пак за Устава (463,22 гр.),

букви за печатницата

(1480 гроша -

най-големият харч), абонаменти за в. “Свобода” (652 гр.), “за вапор” (60,5 гр.), за каруци от и до пристанището (65 гр.), за железница (27,4 гр.), за яташки къщи (21 гр.), за стария и новия печат на БРЦК (256 гр.), за сръбските военни правила (96 гр.) и т.н.

Свои пари: “на изпаднал родолюбец, който ми е помагал” (96 гр.) и на други изпаднали (30 гр.), а за себе си: “ризи, ботуши и вратовезка” (175 гр.), “за подкърпование на обувките ми” (10,5 гр.), “за балтон” (96 гр.), за храна за 3 месеца (375 гр.) и… за цианкалий (66,28 гр.)”.

Тези и други “малки” факти и щрихи разказват за дните на човека Левски, неподозиращ за ореола на светец, който по-късно ще му постави народното признание.


Какво четем:

🔴 Заплатата - чиста сума, добавките да се махнат, иска бизнесът

🔴 Годеницата на Левски

🔴 Дългият път на Руми към прохождането (видео и снимки)

Източник: 24 часа



Коментари



горе