Женска глупост погуби Васил Левски


Заради Наталия Каравелова турската полиция разпознава Апостола

Екатерина Каравелова с дъщеря си Лора на гости на Наталия (в средата)

Гина Кунчева с внука си Начо Начев, 1876 г.

Главен виновник за залавянето на Васил Левски не е нито Димитър Общи, нито поп Кръстьо.

Последната снимка на Любен Каравелов

В генезиса на драмата е вградена пословичната женска глупост. От нея тръгва голготата на Апостола към бесилото и безсмъртието.

Йорданка Филаретова

В спомените си “Как ние освобождавахме България” Михаил Греков разказва за едно гостуване в дома на Любен Каравелов. Седнали на трапезата и стопанката заръчала на Христо Ботев: “Христо, я вземи гърнето, па го напълни с вино!”.

Руското вицеконсулство в Пловдив

“Само това чакаше Ботев, който припна като сърна с гърнето в ръка и само след няколко минути изнесе шипящото като змия драгошанско вино”, свидетелства гостът.

“Че що си толкози препълнил!”, укорила го Каравеловица. “Е, госпожо, когато се прелива, то е на добро!”, отвърнал поетът.

Домакинята

е сръбкинята

Наталия Петрович

Съпругата на Каравелов има заслуги в освободителното движение. Ната, както я наричат, върти колелото на печатарската машина. Изпълнява куриерски задачи между Букурещ и Русчук. Пренася през Дунава пушката, сабята и униформата на Васил Левски.

По ирония на съдбата обаче пак тя допуска фатална грешка!

След Арабаконашкия обир през септември 1872 г. Високата порта протестира пред румънското правителство. От Влашко се дърпат конците на революционната организация, оплакват се османлиите.

Като председател на БРЦК, Любен Каравелов е викнат в букурещката префектура, където му съобщават, че трябва да напусне страната.

Никола Обретенов

пише:

“В това време Наталия, жената на Каравелов, събира по-важната кореспонденция между Левски и Каравелова в един чувал и, като сръбкиня, предава я за по-сигур в сръбското консулато. Чувалът бил обаче откраднат от консулството и продаден на турския комисар в Букурещ! Тоя пък го праща в София на извънредния съд.”

Между книжата агите откриват фотография на Васил Левски и за първи път виждат образа му. Дотогава поробителите имат само устни описания на Демона на империята. По тях арестуват набедени двойници на Апостола.

Такъв е неговият адаш Васил Иванов от еленското село Беброво. През 1870 г. той е по търговски дела във Враца. Като го мяркат, заптиетата моментално го тикат в кауша. Озаптеният се тръшка и настоява, че

няма нищо общо

с баш комитата

от Карлово

Никой не му обръща внимание. През Видин сбърканият Левски е изпратен в Русчук, за да го съдят. Той обаче успява да извести близките си в Елена за сполетялата го беда.

По същото време там се получава и запитване от властите дали познават такова и такова лице. Васил отървава въжето, понеже мюдюринът декларира, че комити и бунтовници в чорбаджийска Елена няма!

Сега от фотопортрета, направен през 1872 г. в Букурещ, гледа автентичният Левски. Мазхар паша заповядва да се извадят 1000 копия и да се изпратят на всички агенти от двете страни на Балкана.

Саиб паша пък нарежда кадрото да бъде изложено по градове и села. По-първите люде са привиквани да го съзерцават.

“Не сте ли виждали

някога и някъде

негова милост?”,

питали чалмите

Изневиделица Левски го разпознават в село Хърсово и веднага му слагат прангите. Арестантът е докаран в София, където се оказва, че приликата е само външна. Фалшивият Левски бил търговец на шаяци и терлици, а на всичкото отгоре и турчин - казвал се Осман.

За този случай е информиран руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров. Информаторката е знатната софиянка Йорданка Филаретова. Известна като Госпожата, с дата 30 декември 1872 г. тя му пише:

“Друго по-ново от тези работи не зная, освен че от 3-4 дена насам се очекува в градът ни Дяконо (Левски), който казват, че бил уловен от т. правителство на Хърсово като се качувал на парахода да премине на отсрещната страна, още завчера слушах, че отишли от тука заптиета да го пресрещнат, но до този час още не са го докарали.

Госпожата

оставя уникални

свидетелства

за последните дни на Васил Левски. Същото писмо завършва с послепис: “В този час, като свърших писмото си, научих се, че докарали Левски в един шеркет, обкован в железа и придружен от няколко заптиета.”

Шеркет е покрита каруца, а окованият вече е истинският Апостол на свободата!

На 13 януари 1873 г. Филаретова пише на Николай Чалики в консулството: “Не зная дали ви е известно как е уловен този Левски, но нека ви кажа доколкото съм чула, че той се е доста борил, като е убил и ранил няколко заптиета и най-сетне, като сполучили да ранят и него на дясната страна у главата, тогава му се замаяло свяс и паднал полумъртъв в ръцете на неприятелите си, но за раните му, както слушам, не ще да са дотолкози опасни, следователно той бе изваждан до завчера само няколко пъти на истинтак…”

Истинтак на турски

е разпит

След това Йорданка Филаретова предава държанието на Левски пред съда. Посочил Димитър Общи за ренегат, никого не издал, а за себе си казал, че е “слуга” на революционния комитет.

“Заради комитета казал така - пише Госпожата, - че неговата цел не била противо тур. народ, нито противо царя, а против чиновниците му, които не изпълнявали точно царските заповеди, и щели да работят дотогава, до когато намерят сгодно време да се явят пред царя и да му съобщят всичките злоупотребления в държавата му, с една реч искат изпълнението на Хатихумаюна.”

Хатихумаюнът е султански ферман от 1856 г., който уж гарантира равни права на мюсюлманите и християните в империята.

Братушките

не си мърдат

пръста да спасят

Левски

Причината е, че той върши нещо на своя глава, без да съгласува действията си с Азиатския департамент на Външното министерство. Без благословията на приснопаметния Дядо Иван. Вътрешната революционна организация на Васил Левски е чисто българско дело!

След Арабаконашкия обир имперските тайни служби са вдигнати под тревога. Найден Геров трябва да праща доклади в Петербург. На 2 декември 1872 г. той се оплаква на Евлоги Георгиев:

“Тия дни ме е налегнала толкова работа, дето за друг път оставям да Ви пиша онова, дето има да си пишем, а сега ще Ви кажа едно нещо, което може и да се е дочуло до Вас, но не съвсем вярно.”

Найден Геров

продължава:

“Знаете, че преди два месеца нещо се разби пощата при град Орхание в Софийско. Местните началства най-после издирили хайдутите, които са българи. Помежду тях имало някой си Димитър, който е по-пръв от них. Той е пришълец неизвестно отде. Турците го наричат Сръб Димитър, а българите го имат за грък. Той изказал, че имало един революционен комитет, който работи за освобождение на българите, и показал мнозина като членове на тоя комитет, та иззатворили 60-70 души.”

“Всичко това е работа на бивший дякон Василий Левский - заключава Геров, - карловец, който 3-4 години ходи из България да проповедува, че уж има някакъв комитет, който приготовлява освобождението на българите, и е излъгал мнозина да му се поведат.”

След като получава сведенията от Йорданка Филаретова,

дипломатът

веднага долага

на руския консул

в Одрин

“Сообщаемыя Вами сведения о Софийском деле поразительны”, поздравява го негово превъзходителство Иван Иванов на 8 януари 1873 г.- Если же и Левскаго поймали, то этот господин своими показаниями конечно увлечет и других болгар ничем невиноватым”, тюхка се за клетниците братушката.

“Где схватили Левскаго, не знаете ли Вы? - пита Иванов на 17 януари. - Бедные болгаре попадают с подобными господами на ловушку, без всякой надежды в будущем, по крайней мере в сию минуту, выносят несчастия.”

Ловушка е “капанът” на Васил Левски, в който влизат българските революционери. Без надежда за бъдещето, защото надеждата носи само Русия. Тя ще ни освободи, за да ни зароби отново като Задунайская губерния!

След гибелта на

Левски Каравелов

се затваря в себе си

Оттегля се от революционната дейност и започва да издава просветителското списание “Знание”.

Туберкулозен бацил дълбае гърдите му. Освобождението го сварва с непоправимо здраве. Въпреки страданията възрожденецът планира да пренесе печатницата си в Русе.

“Ходих при Каравелова да го видя, който е от няколко деня болен”, пише в дневника си Никола Обретенов на 18 ноември 1878 г.

Любен посреща новата година в мъки. Повръща кръв и бълнува. На 21 януари 1879 г. пак Обретенов хроникира: “Таз заран доде г-жа Ната на Каравелова жена му в дома и каза, че понеже Каравелов е зле болен, затова да отиде майка ми в тях и в случай, че умре да й помага. Къде обед си доде майка и ми каза, че Каравелов е свършил вече, т. е. простил се е от този свят.”

Баба Тонка, отгледала четирима поборници за българската свобода, затваря очите и на Любен Каравелов.

Съдбата на Ната

След смъртта на Любен тя живее при брат му Петко и Екатерина Каравелови. Получава 50 лева поборническа пенсия.

През 1887 г. избухват офицерски бунтове в Силистра и Русе. Финансирани от Русия, рубладжиите целят държавен преврат. Наталия е близка с Олимпий Панов, един от превратаджиите. По нареждане на Стефан Стамболов е прогонена от България.

Сключва втори брак с някой си Авксентий Авксентиев. Умира на 22 юли 1905 г. в Карлови Вари. Погребана е в Белград.

ПЕСНОПОЙКА

Народна песен за

майката на Апостола

В Карлово и околните села има народна песен за майката на Васил Левски.

В нея Гина Кунчева търси Минчо Хаджинедев. Наречен Пищовлията, той е един от най-близките сподвижници на Апостола. Оставя потресаващата летописна бележка:

“Убесиха в София Василя, февруари ден шести, му го резаха въжето аскерите за по три гроша парче. Отидохме с Гели Китов и Кола Новачки та му запалихме вощеници у Света Петка. Амин.”

Пищовлията загива по време на карловското клане, известно като Страшното.

През Руско-турската война над 900 българи падат под ятагана и увисват на бесилото. Минчо е подкаран към Пловдив, сечен парче по парче от поробителите.

Песента е пята от Рада Богданова Митова. Записана е в Карлово от баща ми Георги Тахов.

Ходила Гина, ходила,

по това пусто Дъбени,

да пита, Гина, да пита

за Минчоглу Пищовлията.

Чакала, Гина, чакала,

да доде Минчо у Дъбени,

да каже Минчо, да каже

дали е син й намервал.

Дали е син й намервал,

писмото ситно да земял,

с печатче лефко ударено

и с мъжко сълзе написано.

Чакала, Гина, чакала

от тува пусто Дъбени

до тува златно Карлово,

до той бистър Сучурум.

Няма го Минчо, няма го,

че са го турце запнали,

та си е Минчо излезал

от това старо гробище,

на дето очите му видат,

на дето краката

му носат,

от селу пусто Кърнаре

към селу тъжно Дъбени.

Плакала, Гина, плакала,

за син ли първо да плаче,

или за Минчо Недюви,

дет са му сношни

прангите,

прангите, още мъката.


Какво четем:

🔴 Европейските синдикати нарекоха заплатите в България "експлоатация и дъмпинг"

🔴 Победа за българската кауза в Албания!

🔴 Добрият пример: Различното пловдивско училище (СНИМКИ)

Източник: 24 часа



Коментари



горе