Дора Чаушева: Левски е обесен на 18-и, а не на 19 февруари 1873 г.


“Свобода и всекиму своето” са думите на Апостола, а не “чиста и свята република”

Дора Чаушева, директор на Националния музей “Васил Левски” в Карлово,

е родена през 1961 г. в Хасково. Завършила е история във Великотърновския университет. От 1984 г. работи в различни музеи, а от 1987 г. е в музея на Левски в Карлово.

- Госпожо Чаушева, работите от 30 години в музея на Васил Левски в Карлово. Какъв образ на Левски носят днешните българчета, какви са вашите впечатления?

- Българските деца носят образа на този Левски, който ние, по-възрастните, им предаваме. За съжаление, изграждаме у децата един много романтичен, идеализиран образ на герой, водач, гений - далечен за тях и неизпълнен със съдържание. Много е важно като при пъзел през годините да се подредят правилно елементите, така че те да разберат и неговите идеи, и организационния му талант, и Левски като човек, за да не остане само един портрет на стената, паметник или само футболният отбор с името му.

- Къде в този образ свършва реалното и къде започват митовете - какви са вашите впечатления?

- Един от митовете, които силно се внушават от ранна детска възраст, е въпросът къде се е укривал Левски, какви скривалища е имал. И тук, в родната му къща, и в манастири и на други места, но децата питат какво е правел Левски - само се е крил от официалните власти ли. Трябва доста по-рано да им се обяснява за истинския Левски, за идеите му. Това не става лесно, но ако го направим, ще сме сигурни, че тези идеи на Апостола ще стигнат до своята реализация чрез младите поколения.

- Какво е попречило да реализираме тези идеи досега?

- Може би ни пречи, че се сещаме за Левски на 18 февруари и на 18 юли. Тогава правим доста сериозни, но в голяма степен показни прояви, а след това в ежедневието него го няма. Ако в училище, в семейството се опитваме да си спомняме за Левски в обикновените дни, да се обръщаме към оригиналното му наследство, където са истинските му идеи, може да се доближим до тези идеи и до тяхното постигане. Защото освен сложните за някои политически идеи Левски е имал и общочовешки идеали, към които се е стремил.

Насочвал е българите

и се е надявал,

че ще ги постигнем като обикновени хора - да живеем с различните по вяра, народност и религия, да имаме добър съвместен живот, да сме открити, да си казваме грешките.

- Казахте 18 февруари - тогава ли трябва да отбелязваме годишнината от обесването на Левски?

- След промяната на календара от стар на нов стил трябва да отбелязваме обесването на 18 февруари. Не мога да кажа как е дошла тази грешка - дали от неправилно преизчисление, дали е имало години, когато не е могло точно на 18 февруари да се отбелязва, датата се е отместила на 19 февруари. Но рождението му е на 6 юли и обесването е на 6 февруари, както е било по стария стил, по който се е случило във времето на Левски. Това е

едно голямо

объркване в

националния

исторически

календар

- едни дати честваме по стария календар, други по новия. Така Априлското въстание честваме по новия стил и става майско въстание.

- Трябва ли да се върнем към оригиналните дати?

- За да няма такива разминавания, по-нормалното е, без да го абсолютизираме, да се честват в деня, в който са станали събитията, което ще изчисти недоразуменията.

- В интернет се разпространява едно предсмъртно писмо на Левски, което започва така: “Байовци, ето че попаднах в ръцете на враговете...” То фалшификат ли е?

- Това писмо не е автентично, но намери широка популярност в интернет пространството. Като логика на разказа за неговото запазване, записване в турския конак, изнасянето му, всичко това буди много съмнения. Второто, още по-очевидно: който не е запознат с цялата история, но може да съпостави един оригинален текст на Левски с това писмо, за което говорим, ще види, че нямат абсолютно нищо общо като стил, като писане. Това писмо предизвиква особен интерес, но не е истинско.

- Тук в него са вмъкнати изрази на Левски като: “Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби”, както и станалото толкова популярно “Ние сме във времето и времето е в нас...”.

- Според мен са взети различни думи на Левски от различни места и са поставени в този общ текст, някои от тях не са и на Левски - например “Дела трябват, а не думи”. Тези думи също стават много популярни, използват се за мото на конкурси, за всякакви издания, но тази фраза също не е на Левски.

Положих големи усилия да търся от кое писмо на Левски са тези думи, прегледах около 200 страници - колкото е горе-долу документалното му наследство, но никъде не ги открих.

Те са извадени от една книга, претърпяла няколко издания, на уважаваните автори проф. Иван Унджиев и проф. Никола Кондарев. Те са публикували тези текстове като “Чиста и свята република” и “Апостола - страници от писмата на Васил Левски”, това са пет издания от 1948 г. до 1987 г. В този сборник те публикуват извадки от писмата на Левски, като във винетки е изведено мото към всеки текст.

Такова мото е и “Дела трябват, а не думи”, като авторите се позовават на писмо на Левски до Любен Каравелов от 27 януари 1872 г. Никъде обаче в този текст няма такъв цитат. Най-близкото, което може да бъде сравнено, е писаното от Левски:

“Повечето хора знаят

да се препоръчват, а

не правят нищо.”

- А има ли предсмъртно писмо, останало от Левски?

- Не, няма. Това, което се тиражира, е лош разказ на споделеното от Левски в последните му дни в затвора, записано и изнесено оттам и публикувано след Освобождението от Васил Берон. Оттам започват и различни вариации, приписват се на Левски, но той не го е писал собственоръчно. Последното писмо, което той пише, е до ловешките дейци, до Централния комитет, датирано от 12 декември 1872 г.

- А какви още “крилати” фрази са приписвани на Левски? Твърди се, че Левски не е казал “Чиста и свята република”.

- Историческата наука е обществена наука, тя е подвластна на политически, идеологически, държавни влияния... Но когато става дума за Левски, не бива да се правят такива компромиси. Документалното наследство от Левски не е голямо, може да се направи проверка и да се види, че той не е изричал такива неща.

Още един пример от този сборник: “ Народната работа стои над всичко”. Това е текст, адресиран до Христо Иванов-Големия от Левски, но точно така формулиран този текст не съществува. Най-близко до него е оригиналът: “Народната работа повече от всичко друго, повече от себе си да уважаваш”.

- Какви ценни документи от и за Левски са изгубени за историята и за поколенията?

- Интересна е съдбата на т.нар. Карловски архив, където е бил един от центровете на революционната дейност на Левски, той не е опазен. Няколко от писмата, които са били в Карлово на съхранение в едни от неговите помощници, не са запазени в оригинал, но са преписани.

Една от изключително популярните думи на Левски - за святата и чистата република, се цитират като текст от публикуваната дописки във в. “Свобода”. Но ако отворите вестника от 13 февруари 1871 г., бр.7, тази мисъл не се открива. Там най-близката по смисъл е: “На нашето знаме ще бъдат изписани три думи: свобода и всекиму своето”.

А “свята и чиста република” присъства

в преписа, който е

направен през 1884 г.

от Васил Платнаров и Христо Загорски в Карлово, но оригинала го няма. От малкото, което ни е останало от Левски, трябва да бъдем точни. Той вижда бъдещето ни като “една демократска република”, която се опитва да отъждестви с “един храм на истината и правата свобода”.

Има още чудесни негови изрази, да бъдем коректни и точни и към самия Левски.

- Някои твърдят, че комитетите, които Левски е правел, с клетвата над кама и Библия, е спазвал част от масонски ритуал, че самият Левски е правел масонски организации...

- Не чувам за първи път такива твърдения, но не възприемам Апостола като участник в масонска организация или че е създавал масонски комитети, а по-скоро, че са

използвани елементи

от такива външни

прояви

на тези организации, каквато в случая е клетвата.

- Някои пък твърдят, че Левски е едва ли не самоук революционер. Така ли е?

- Това не е вярно. Левски получава едно добро образование за възможностите по това време в българските земи. Той завършва взаимно училище в Карлово, посещава уроци по църковно пеене при даскал Райно Попович, който не е случаен човек, след това учи в класно училище в Стара Загора, завършва едногодишен курс за свещеници пак в Стара Загора и от това време са запазени негови богословски записки. След това учи в училището на Йоаким Груев в Пловдив.

- Това е първообразът на Първа мъжка гимназия в Пловдив, много елитно училище за времето си.

- Той

получава едно добро

образование, не е

малограмотен,

както твърдят някои. Не реализира своята мечта да учи в чужбина, но това не ни дава основание да пишем за Левски, че е неук или малограмотен. Неговият баща Иван Кунчев е бил заинтересован децата му да учат, бил е спомоществовател на учебници. Самият Левски става един от учредителите на Българското книжовно дружество и дори спомоществовател.

Различни автори се опитват да внушават, че той е самоук революционер. Без да е учил в европейски университети, негови учители в борбата за национално освобождение са Георги Раковски, Любен Каравелов, личности като Иван Касабов (още от времето на Първата българска легия), карловецът Теофан Райнов, Ангел Кънчев. Това са хора, с които Левски работи, хора, които познават Европа по това време и нейните национални движения. Левски опознава две балкански столици - Белград, Букурещ, където трупа политически опит, който го извежда до нивото за възгледите за демократска република - изключителни идеи на фона на цяла монархическа Европа тогава...

- Колко души дойдоха миналата година в музея на Левски, за да видят къщата му?

- Почти 55 000 души. Радва ме, че този поток от хора не се движи от кръгли годишнини, а се дължи на един устойчив интерес. Наскоро един наш охранител, който работи отскоро при нас, сподели, че никога не си е представял, че толкова много млади хора идват в този музей.


Какво четем:

🔴 Годеницата на Левски (втора част)

🔴 Урок по родолюбие от потомък на Ботев

🔴 Житният режим на Петър Дънов продължава 10 дни

Източник: 24 часа



Коментари



горе