Забравяме къде е гробът на Левски само 17 г. след смъртта му


Паметникът на Васил Левски в София е открит през 1895 г. Тогава обществеността е била уверена, че костите са под постамента.

Едва седем са снимките на Васил Левски, чиято автентичност е безспорна за учените. Една от най-хубавите от тях е колективна, на която позират всички участници във Втората българска легия. Студийната му фотография с униформа, за която някои твърдят, че е на Легията, всъщност е правена с дреха от ателието на Георги Данчов-Зографина в Букурещ. Друга много впечатляваща негова снимка е в хайдушки одежди като знаменосец на четата на Панайот Хитов.

Автентичните снимки на Левски са достигали до архивите като дарения от негови близки и познати. На гърба на много от тях Дяконът е оставял посвещения. Фотографията, правена от Георги Данчов-Зографина например, е подарена на Народната библиотека от наследниците на братя Данчови – автори на първата българска енциклопедия. От нея библиотеката днес притежава три оригинала и четири копия. Точно по тази снимка Левски е бил издирван от турците, преди да го заловят, разказва пред „Площад Славейков“ доц. д-р Цветолюб Нушев от направление „Ръкописно-документално и книжовно наследство” в Национална библиотека. За учените не е известно кой е предал кадъра на властите.

Васил Левски

За тази снимка Васил Левски е позирал през 1872 г., една година преди смъртта си.

Вещите, останали от Левски, се съхраняват в хранилищата на различни институции. Кичури от части от косата му притежават Военният музей, къщата-музей на Левски в Карлово, както и наследниците му. Богословските си записки от свещеническото училище в Стара Загора Левски е оставил на майка си. Тефтерчето му се намира в трезора на БНБ. По чиста случайност то не попада в ръцете на турците, когато залавят Апостола заедно със съратника му Никола Цветков на път към Влашко, където е трябвало да се срещнат с Любен Каравелов и Българския таен революционен комитет. Със себе си двамата носят и документите по изграждането на организацията, зашити в самара на коня. Там е скрито и тефтерчето на Левски, в което той е писал в последните 2 години от живота си. Когато ги хващат край Къкринското ханче до Ловеч, турците прибират самара. По-късно пускат Цветков, той им казва, че конят е негов и го прибира заедно със самара.

Турската власт започва издирването на Левски след обира на пощенската кола, превозвала приходите на хазната, в прохода Арабаконак, организиран от помощника на Дякона Димитър Общи. Всички участници в нападението са били арестувани. По време на разпита Общи заявява, че обирът не е разбойничество, а политическа акция и разкрива кой е нейният предводител. Така турците установяват самоличността на Васил Левски, той става обществен враг № 1 и само три месеца по-късно е заловен. При очната ставка турците го питат познава ли Димитър Общи, който е казал, че Левски е ръководителят на революционния комитет. “Не, не познавам този човек…“, отрича Джингиби.

Редица манастири и собственици на стари възрожденски къщи претендират, че са давали подслон на Апостола. Но къде в действителност се е крил, доказателства няма, има само предположения. На изследователите е известно от тефтерчето му, че е плащал на собствениците на т.нар. тайни къщи – от 5 до 10 гроша, отделно е давал и за храна.

Все повече сред експертите се налага мнението, че поп Кръстю не е предал Васил Левски. За залавянето му може би най-голяма вина, макар и непряка, има Димитър Общи. Поп Кръстю Никифоров – архиерейският наместник в Ловеч, първият човек на църквата в този край, е бил нарочен публично за предател от Любен Каравелов на страниците на вестник “Свобода”, два месеца след обесването на Левски. Свещеникът приема тежко обвиненията. В църковния Требник поп Кръстю говори за себе си в трето лице: “Той можеше навремето да издаде работата, когато не само Левски, но и мнозина от народа да пострадат. Как тогава той не беше издатник, а стана такъв само за един Левски?”

Къде е бил погребан Левски, е било известно на мнозина непосредствено след смъртта му. Гробът е бил посочен на брат му Петър още през 1878 г., веднага след Освобождението, и му споделят идеята да бъде построен паметник на Левски. Само 17 години по-късно, когато паметникът вече е открит, всички в свободна България вече са забравили къде лежат костите на Апостола. Петър умира 1881 г. в Карлово. Бил е немощен, защото е бил тежко ранен при боевете на Шипка, и е нямало как да доведе близките си до София, за да им покаже къде е погребан Левски.

През 1883 г., когато е бил направен комитет за вдигането на паметник на Апостола в София, се предвижда да бъдат изровени останките му и да бъдат погребани в основите на паметника. По онова време явно са знаели къде са, защото в документа не пише, че ще ги издирят, а само че ще ги преместят. Постаментът е открит през 1895 г. Тогава обществеността е била уверена, че костите са на това място.

През 1937 година обаче, за 100-годишнината на Апостола, Военното министерство копае под паметника, за да търси костите. И не намира нищо. Гробът на Левски е изгубен завинаги.


Какво четем:

🔴 Крисия, защо?

🔴 Българин е единственият мъж национален треньор по художествена гимнастика в Европа

🔴 Родните министри затвор не ги лови

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе