Вековна лековита ракия с 65 билки крие Троянският манастир


Еликсирът се прави само за гости, опитали са го всички височайши политици

Тонове нелегална ракия открили митничари в Троянския манастир, гръмнаха медиите преди дни. Сливовата била насипана в пластмасови бидони и бутилки без бандерол, гласеше още новината.

“Е, там, в манастира, пак се оляха”, злорадо изкоментираха критици на вярата.

“То пък всичко оправиха в държавата, та до ракията на монасите опряха. Самият дявол се опита да опорочи вярата”, отговаряха доброжелателите.

В случая обаче и едните, и другите не уцелиха истината. А тя, истината за лечебната манастирска ракия, е като приказка, която си заслужава да бъде разказана.

“Преди да чуете историята за ракията, предавана от игумен на игумен, нека първо изясним нещо важно: никога не сме я съхранявали в мръсни бидони и стъкленици, както бе съобщено”, казва стопанинът на обителта - Величкият епископ Сионий.

Справедливото му възмущение изисква и друго да се знае - че митничарската находка никога не е била за продан. Какво е било предназначението ѝ векове наред и в наши дни, той разкрива в увлекателния си разказ.

Дълго чаканото зимно слънце най-сетне се е показало и щедро облива Троянската света обител в светлина. Делничният ден е подгонил 6-имата монаси и обслужващия персонал от 15 души по техни си обичайни дела. Всички вършат работата си тихо и ненатрапливо, за да не смутят покоя на миряните и туристите, дошли да запалят свещ и да измолят от благодатта на чудотворната икона на Богородица Троеручица.

На влизане в двора вляво под дървените стълби, водещи към чардака на комплекса, се намира манастирската изба.

“Преди дядо Сионий да стане игумен, тук е било перално помещение. Заварихме го мръсно и занемарено, дъхтящо на мухал”, обяснява монахинята Теодора, която ни посреща, докато епископ Сионий приключи по-спешни задачи.

Екипът ни е посрещнат в уютната приемна, сервират ни ароматно кафе, което бива подсладено от разговора с монахинята. Тя припомня, че още с встъпването си в длъжност преди 3 г. дядо Сионий се заел да изчисти манастира - в буквален и в морален смисъл.

Първо прогонил

монасите, петнящи

името на

ставропигиалната

обител

с поведението си. После пристъпил към нелеката задача да изрине ненужните, трупани с десетилетия отпадъци.

160 камиона с остатъци от строителни материали - вар, тухли, вкаменен цимент и железа, изкарали от манастира. А най-страшно било с вещите на починали монаси, защото е много тъжно да се изхвърлят неща, които са били част от живота на братята.

Увлекателното слово на монахинята бива прекъснато от появата на епископ Сионий, около когото витае особена енергия. С неподправена искреност и добросърдечност той ни кани в кабинета си.

- Е, какво ви води при мен - с усмивка изрича Негово Преосвещенство.

- Ракията - казваме.

- Коя? Тази дето сме я скрили, за да не плащаме акциз ли - шеговито блясват очите на игумена.

- Не, не нелегалната, а стогодишната искаме да снимаме - казваме.

- Нямате късмет - преди ден я подарих на бизнесмен, който даде около 150 000 лв. за ремонта на манастира - става сериозен духовникът.

Виждайки разочарованието ни, бърза да ни успокои, че е дал само бутилката, която съхранявал в кабинета си. От безценната течност, произведена през 1921 г., имало още няколко литра в голяма стъкленица.

Но и нея не можело да видим, тъй като била в помещението, запечатано от митническите служители. Под ключ и лепенка са 1500 л наливен алкохол собствено производство и още 372 бутилки от по 0,5 л.

“Елате да ви покажа незапечатаната част на избата”, подканя игуменът.

Щом ключът щраква и тежката врата се отваря, зад нея се разкрива идеалната подреденост на различни по форма и цвят бутилки. Всяка е легнала удобно върху рафтове в нарочни овални поставки, вградени в стената.

Компания им правят пъстри по съдържание буркани с туршия, стройни редици от бурканчета с домашно приготвено сладко и високи стъкленици, пълни с бели люти чушки.

“Тези бутилки с ракия са подарявани на манастира от миряни при сватби, кръщенета и други поводи - те оформят разнородната колекция. А туршията и сладка̀та са наша направа - обичам да има от всичко”, обяснява дядо Сионий.

Посочва други бутилки, в които плуват клончета билка зад етикет “Манастирска сливова ракия”. Над капачките има бандерол, подсказващ, че бутилирането е извършено в лицензиран завод. Никъде обаче не е изписана цена.

Манастирската ракия

никога не се е

продавала,

продължава разказа си игуменът, когато отново се настаняваме в кабинета му.

Разговорът ни тече, съпроводен от несекващата песен на канарче, жълтеещо се в клетка. А сладкодумният дядо Сионий разкрива откъде води началото си традицията в манастирите да се вари ракия.

Едно време хората се придвижвали пеша или с коне. При пристигането им всеки бил посрещан с чаша ракия, вода и нещо сладко.

И днес още се пазят огромни табли, които побират към стотина малки чашки. Те се поднасяли на странниците, за да се подкрепят и освежат. Ритуалът е все още жив и дори задължителен в Света гора, казва дядо Сионий. С годините традицията придобила друг вид: черпели се скъпи гости, подарявали им се бутилки като продължение на типично християнския обичай.

Билкова лечебна ракия, съдържаща 65 билки, е голямата гордост и тайна, ревниво пазена в обителта.

“Тази целебна течност се пие сутрин на гладно. Приемат се по 20 г в продължение на седмица. Рецептата е наследство от архимандрит Евтимий, предава се от игумен на игумен.

Напитката е изключително тонизираща, а ако с нея бъде намазана рана, бързото зарастване е гарантирано. Освен това цери язви и други стомашно-чревни болежки.

През лятото билките се киснели в ракията 10 дни, а зимно време престоявали 20 дни. Голяма част от ароматните и целебни треви монасите сами берели в планината в местността Зелениковец.

Някога от тях се правела плътна бала, здраво вързана, която се поставяла под чучура на казана. В средата имало вдлъбнатина като гнездо, през която минавала огнената течност след пълното закисване на билките.

Те отнемали метиловия спирт и придавали неповторим аромат. Една бала с билки се ползвала само за един казан от 250 л. После се хвърляла в огъня.

“Ето вижте половината от рецептата”, прегъва листа дядо Сионий. Във видимата част на списъка са отбелязани

градински пелин,

блатен тъжник, бобови

шушулки, босилек,

бъзов цвят, салвия,

3-4 листенца

смрадлика и 2-3

листенца олеандър

Включени са чуждоземни корени от женшен и листа от алое, които се купуват.

Суровината за тази специална лековита ракия се приготвяла в манастира. Изварявала се в 4 казана, които са налични и днес, щом плодовата каша достигнела нужната зрелост.

Невероятните лечебни и вкусови качества на манастирската ракия получили признание и зад граница още през XIX в.

В далечната 1894 г. на изложба в белгийския град Анверс тя била наградена с диплом и бронзов медал. Ценното отличие е поставено в рамка и днес може да бъде видяно от всеки в залата “Хаджи Макарий”, където се е помещавала старата изба на манастира.

От 3 г. цялото тайнство и свещенодействие около извличането на лековитата напитка се извършват във винпромите в Кюстендил и Троян. Манастирската управа пък зорко следи за качеството.

“По-опростената манастирска сливова ракия се прави с риган и мед. Ценители твърдят, че вкусовите ѝ качества са великолепни. Предоставяме на производителите плодовете, билките и меда - после получаваме готовата бутилирана продукция”, казва игуменът.

А годишното производство се равнява на около 300-400 л.

Тъй като има много желаещи да се снабдят с другата, целебна напитка, то той има намерение да направи лицензиран магазин, в който всеки да може да си я закупи.

“Дядо Максим, мир на праха му, беше въвел в протокола на Българската патриаршия всички гости да бъдат черпени с билкова ракия. Този протокол се поддържа и сега.

Покойният патриарх много ценеше напитката, тъй като беше от този край и бе свикнал с нея. Може пък тя да бе в основата на дълголетието му - знае ли човек”, допълва епископът. Той разкрива любопитна подробност за навик на дядо Максим, свързан с ракията.

Всеки тържествен обяд, поднесен му в обителта, той поливал с малка чашка сливова. Изпивал я, но си оставял по глътка. След кафето винаги казвал: “Да затиснем душманите”.

И поемал последната глътка от уникалния еликсир.

Видинският митрополит дядо Дометиан също имал хубава приказка за ракията. Той казвал: “Една ракия е халал, втората е на ръба, а третата е резил”.

Няма известен роден политик, който, след като се е поклонил на чудотворната икона, да не е вкусил от известната билкова сливовица, категоричен е дядо Сионий.

Само Бойко Борисов прави изключение, тъй като е въздържател. Любопитна подробност е, че генерал Румен Радев също бил почерпен с нея преди изборите. “Може пък затова да ги спечели”, усмихва се епископът.


Какво четем:

🔴 Реклама и покана: Дойчланд-Мойчланд! Пари, пари, евро!

🔴 Засаждат хиляди цветя в морски курорти у нас

🔴 Акад. Ангел Гълъбов за генетичните характеристики на българина

Източник: 24 часа



Коментари



горе