Заветите на Левски - втората ни Библия

Отбелязваме 144 години от гибелта на Васил Левски. На тази паметна дата Impressio ви представя най-известните превъплъщения на Апостола на свободата в изкуството.

"Дела трябват, а не думи."

"Решили сме се вече - или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!"

"Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот."

"Днешният век е век на свободата."

Васил Левски байрактар, 1867

"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си."

"Без революция сме загубени во веки веков."

"Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен."

"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност."

"Бързата работа ялова излиза."

Васил Левски във втората легия, 1867

"Дързост и постоянство!"

"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."

"Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля."

"Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв."

"Времето е в нас и ние сме във времето."

"Всекиму ще се държи сметка за делата."

"Всичко се състои в нашите задружни сили."

"Интригата спира хода на народната работа."

Жечко Попов. Апостолът на свободата, 1958

"Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму."

"Каравелов казва: "Аз съм".

"На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел."

"Народната работа стои над всичко."

"Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре."

"Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."

"Чисто народният човек се бори, докато може..., ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа."

"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".

"Трябва да се жертва всичко, па и себе си."

Борис Ангелушев. Заловеният Апостол, 1953

Дамян Дамянов

"НАРОДЕ????" стр. 115 ...

А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?...
Листът мълчи. Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? -
сребриста светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик,
раздърпан в шест букви с питанки накрая?
И плачът пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"?
Проклето въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което тъй не успя
от двайсет заптиета единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил?
Къде бе се поприбрал на топло
и добре, та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!... За същия...
Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ...
Питанките - в мен! И, грях -
не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!