Да надвиеш '"Кеймбридж"


Джефри Калън е заподозрян за тероризъм и признава, че знае къде се намират няколко бомби, поставени на оживени места и настроени да избухнат след час. За да го накарат да разкрие точните местоположения, служители на "Национална сигурност" го връзват, удрят го два пъти по лицето и заплашват, че ще го измъчват като по филмите.

Така започва казусът, зададен на тазгодишното издание на състезанието симулация на процес по Европейската конвенция за правата на човека (European Human Rights Moot Court Competition или EHRMCC). Тази година в него се включиха 95 отбора от 30 страни, от които 20 стигнаха до устната фаза, а отборът на Софийския университет "Свети Климент Охридски" (СУ) стигна до финала и се класира на второ място след полуфинал срещу "Кеймбридж" и финал срещу украинския Национален университет "Киево-Могилянска академия". Отборът на България спечели и наградата за най-добра писмена защита на ответник.

Като финалист в състезанието мога да потвърдя няколко неща. Първо, изживяването да се изправиш срещу отбори от цяла Европа и да пледираш пред някои от най-добрите специалисти в областта е несравнимо, това е възможност, доста по-различна от ежедневието на студент от Юридическия факултет на СУ. И второ, че със съотборниците ми Николина Михайлова и Кристиан Калчев усетихме невероятна подкрепа от правната общност в България и Страсбург и това ни мотивираше и крепеше в моментите на неувереност и умора.

Ежедневието на участник на подобно състезание е просто: много работа по аргументацията, пледиране, напрежение и надежда, че си показал на съдиите най-доброто, на което си способен. Но всичко това си струва заради момента, в който напрежението отстъпва на удоволствието да покажеш, че си добре подготвен и заслужаваш да продължиш на следващия кръг. Ако пък не продължиш, има десетки студенти от цяла Европа, с които би могъл да излезеш и да оползотвориш свободното време. Това е и една от най-приятните части. Въпреки състезателния характер, другите отбори се състоят от хора със сходни интереси, с които винаги е приятно да поговориш, дори за малко. Съдиите на състезанието също са повече от любезни и отворени за обсъждания с участниците.

За нас от тазгодишния отбор на Софийския университет това състезание беше шанс да докажем, че второто място, спечелено от университета ни миналата година, не е било инцидент, и че сме способни да установим трайни традиции в областта на правата на човека. Не е тайна, че това е подценявана от много от настоящите и бъдещите юристи материя, която не се изучава като задължителен предмет, а конкретните механизми на Европейската конвенция по правата на човека не се учат и избираемо. Следователно е разбираемо защо не всеки вижда колко полезно може да бъде доброто познаване на Конвенцията за цялостното подобряване на правовия ред в България и за начина на правораздаване (и, разбира се, за намаляване на осъдителните решения срещу държавата). Конвенцията установява принципи, толкова основни, че се приемат за подразбиращи се, докато в същото време невинаги се спазват. Съдебните актове и законите би трябвало да изхождат на първо място от тези общи начала – за съхраняване на неприкосновеността на всеки човек, създаване на гаранции срещу срещу нелегитимна или прекомерна намеса в основните му права от страна на държавата, както и за адекватна защита при нарушения от други лица. Само така бихме могли някой ден да кажем, че наистина живеем в правова държава.

Отборът на Софийския университет, от който съм част, дължи огромна благодарност на първо място на треньорите си от "Български адвокати за правата на човека" София Разбойникова и Даниела Екимова-Спирова, на Софийския университет - за финансирането на участието на отбора, на всички, които дариха пари, за да могат треньорките ни да бъдат с нас в Страсбург, на Сдружението за международни състезания по право и на всички негови членове, които са ни подготвяли за други състезания, на бившия съдия от Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева, на всички съдии от Съюза на съдиите в България и ВКС, които помогнаха при подготовката, на българските юристи в Европейския съд по правата на човека, които ни окуражаваха и насърчаваха, на участниците в миналогодишния отбор на СУ, на Българското дипломатическо представителство в Страсбург и на приятелите ни от други държави, с които успяхме да си помагаме взаимно.

Радослава Макшутова е студент по право в пети курс на Юридическия факултет на Софийския университет и автор на "Капитал" и "Дневник".


Четете още:

🔴 Новият ансамбъл изпя химна за първи път след злато

🔴 Завърши поредната Седма олимпиада за Левски в Чикаго

🔴 Заветите на Левски - втората ни Библия





Източник: Капитал





Коментари

горе