Хан Омуртаг 814 - 831г.
Хан Омуртаг е български владетел от Първото българско царство, властвал в периода 814 – 831г.
България в началото на управлениято на Хан Омуртаг
В края на 814-та, почти година след кончината на хан Крум, на престола се възкачил неговият син и нов хан Омуртаг (не е ясно дали е същата година). Той заварил една силна България, но същевременно с нов облик. За да засилят монархическата си власт, владетелите преди него били позволили на славяните активно да участват в управлението на държавата. Тяхната роля в държавните дела вече била нарастнала до степен, при която всеки владетел бил зависим от славяните. Това важало особенно в случаи на размирици и междуособни войни. Така българският монарх щял да има опора в славянството ако българската аристокрация направела опит да го свали с преврат.
И друго се било променило след войните водени от Крум. Многобройните пленници и роби, които били разселвани по българските земи донесли със себе си и своята религия – християнството. Невежеството на обикновенните хора и лошите условия, при които понякога живеели, ги правели лесно податливи към тази нова за тях вяра. Много скоро мнозина потърсили утеха от несгодите у християнските проповеди и се обръщали във вярата си. Това духовно влияние било убягнало на хан Крум, но не и на неговият син хан Омуртаг.
Договорът с Византия
вестоносци при хан Омуртаг
Антихристиянската и антиславянската реакция са едни от основните характеристики, описващи епохата на хан Омуртаг. Борбата му с християнството щяла да съпътства цялото му управление. Началото на държавническите години за българския хан, било смутно време и предхождано от сблъсъци с Източната Римска империя (Византия).
Още след идването си на власт, през 815г. той сключил мирен договор с византийците за срок от трийсет години. Останки от договора са открити, издълбани в каменна колона до село Сюлейманкьой (днес село Сечище). С него се уреждали спорните територии на двете държави, като България губела Анхиало и Месембрия, но пък си запазвала господството над Северна Тракия. Границата се определяла от пограничния ров Еркесия, който започвал при Черно море близо до град Девелт (дн. Дебелт) и достигал до река Марица. Дължината му била близо 140 км.
Извършена била и размяна на пленници, която имала за цел новият български владетел да се отърве от известна част от християнските проповедници, които вече проповядвали по земите на юг от Дунав. Много от останалите попленени византийци, що открито давали християнски проповеди били преследвани и дори убивани.
гонения на християни при хан Омуртаг, Йоан Скилица
Въпреки всичко, българският хан поддържал добри отношения с Империята до края на управлението си. Стигнало се до там, че владетелят на българите успял да спаси византийският император, който бил обсаден в Константинопол през 821 година от разбунтувал се генерал (Тома славянинът) и неговата малоазийска армия. Подобно на кесарят Тервел, хан Омуртаг дал решително сражение на бунтовническата армия и тя била разбита, а Михаил II Балба бил спасен. Ханът не потърсил нищо в замяна на помощта си.
Антиславянската реакция и сблъсъка с франките
Каква е била противославянската политика на хан Омуртаг не е много ясно, но това което се знае е, че той слагал славяните наравно с ромеите като противници на държавата. Резултатите не закъснели и двете славянски племена браничевци и тимочани заедно със земите си, се влели доброволно в територията на Франкската империя през 818г.
Българската държава, след като изчерпала всички дипломатически средства да си възстанови загубените територии, се принудила да започне война срещу империята на франките. Войната продължила чак до управлението на хан Маламир, но в крайна сметка се увенчала с успех за България и двете държави подписали мирен договор, с който се възстановявали старите граници.
Пак при управлението на Омуртаг, на север започнало ново преселение на степните народи. Маджарите, под натиска на печенегите, налетели върху българските земи. Какви са били резултатите от тази война не е ясно. Но се допуска, че българите са успели да отблъснат вражеските орди далеч зад българските граници.
Няма друг български владетел, който подобно на Омуртаг, да е оставил толкова много каменни надписи. Днес се смята, че той е бил голям строител и всъщност нему принадлежи заслугата за цялостното възстановяване на Плиска, след опожаряването ѝ от Никифор I Геник и неговата армия. Крум поставил началото, а Омуртаг завършил започнатото от баща му. Той превърнал престолния град в белокаменна крепост и твърдина със свой собствен облик. Смята се също, че по негово време е бил създаден и Мадарският конник. Хан Омуртаг умира през 832 година.
Четете още:
🔴 Емилиян Станев – Разкошен разказвач, бележита личност🔴 Лебедовата песен на "Лебеда"
🔴 Млад учител накара децата от великотърновско село да обикнат часовете
Източник: abritvs
Коментари
Харесайте ни във facebook!
