Нов музей разкрива древната и нова история на виното по българските земи
В парка „Кайлъка” край Плевен се намира един от малкото музеи на виното в света.
Той е и сред най-младите. Основан през 2008 г., музеят се помещава в една от пещерите
на парка. В галериите с форма на Георгиевски кръст, се съхраняват над 12 хил.
бутилки български вина от всички райони на страната. Там може да се види и най-голямата
колекция от стари вина в България – около 7000 бутилки с вина отлежали между 30
и 100 години. Музеят разкрива историята на виното по нашите земи, но тя всъщност
до голяма степен съвпада и с историята на виното въобще.
Защо точно в България се намира един от редките музеи на виното в света?
Защото земите ни изобилстват със свидетелства за древната история на тази вълшебна напитка още от времето на траките. В древността те са били известни като производители на най-добрите вина. В своята Илиада Омир разказва как натоварени с вина кораби от Тракия акостирали до гръцкия лагер пред Троя. В IV в. преди Христа и Аристотел споменава митичните вина от Тракия, които са били толкова гъсти, че преди употреба задължително е трябвало да бъдат разредени с вода. Впрочем, траките единствени в древността са пиели виното неразредено. За тях то е имало свещен ритуален смисъл. Първият известен бог на виното принадлежи точно на тракийския пантеон – Загрей /Агрей/, бог и на слънцето, превъплътен по-късно в известния древногръцки бог Дионисий.
„Всъщност, виното е в центъра на цялата тракийска култура и религия, разказва
Таня Николова, управител на Музея на виното в Плевен. Първият бог на виното е
бил тракийският Загрей. Макар че по-известни са по-късните му превъплъщения под
името Дионисий или Бакхус. Траките са вярвали, че, отпивайки от вълшебната напитка,
богът на виното се вселява в тяхната душа и поради тази причина те се чувстват
щастливи, започват да се веселят, да пеят и да танцуват. Пиели са еликсира в прекрасни
съдове. Те са първите, които съвършено умишлено са „блендирали” напитката, т.е.
смесвали са няколко вида вино. За това свидетелства находката от Вълчитрънското
златно съкровище, представляваща три скачени вдлъбнати съда с формата на листа,
всеки от които вероятно е съдържал различен вид вино. Този уникален съд е служел
за поднасяне на напитката при специален религиозен ритуал. Цялата тракийска култура
се е въртяла около виното и е невъзможно да се говори за траките, без да говорим
за виното.”
Безброй са изящните древни съдове за вино, най-често от сребро и злато, открити в многобройните тракийски гробници по българските земи. Най-известното от тях е Панагюрското съкровище, прекарало в земята над 20 века. Привързаността и умението на траките да произвеждат гроздовия еликсир се предава и на последвалите ги славяни и прабългари, които заедно с тях формират българския етнос. За широкото разпространение на виното в ранното Средновековие говорят прословутите Крумови закони, един от които предвижда сурови наказания за пиянство. Любопитно е, че през Средновековието се изгубило умението за дълготрайно съхранение на виното. То често вкисвало и затова, обратно на наши дни, младото вино се продавало много по-скъпо от старото, твърдят историците. Българите запазват традициите си в лозарството и винарството и по времето, когато са част от голямата Османска империя /14-19 век/. Една от причините е, че те успяват да съхранят своята християнска религия, в чиито богослужебни ритуали виното е важен символ на пролятата христова кръв.
След Освобождението на България започва нов възход в българското лозарство и винарство, което обръща поглед към модерните технологии, съществуващи вече в Западна Европа.
„Съвременната винена история на България започва през 1890 г. със създаването на първото българско лозаро-винарско училище в Плевен, припомня Таня Николова. – През 1902 г. се появява и първата модерна винарска изба на Балканския полуостров, отново в Плевен. Там е основана и Държавната опитна станция по лозарство и винарство, която през 1903 г. прераства в Лозаро-винарски институт. Той е петият поред в света – след тези в Русия (1828), Италия (1872), Франция (1874) и Унгария (1898). Следва приемането на България в Камарата на производителите и износители на качествени вина в Париж.”
© Снимка: личен архив
В първите две десетилетия на миналия век възникват бързо няколко големи винарски центъра в страната. Такива са Плевен, Ловеч и Сухиндол в Северна България. Доста повече са те в южната част на страната – Пловдив, Пазарджик, Сливен, Стара Загора, Чирпан и Мелник. Оформят се земеделски кооперации, които следват модела на френските винари като доброволни сдружения на лозари и винари. На ежегодните световни изложения на народите в края на XIX и началото на XX век България участва много успешно с два основни продукта – розово масло и вино.
В годините на комунизма след Втората световна война българското вино става много известно в целия социалистически лагер, но се преориентира към по-масовия тип трапезни вина. В този период България губи завоюваните преди това позиции на Западния пазар. До началото на 80-те години на XX век, когато страната ни успява отново да се отвори към тези пазари и печели позиции във Великобритания, Германия, а и в Япония.
След падането на Берлинската стена идва период на срив във винарския бранш, свързан с провеждането на не особено удачна поземлена реформа, приватизация на огромните винзаводи от комунистическо време и икономическите сътресения на прехода към пазарна икономика. Едва през първите години на новия век българското винарство започна да се съвзема и да възвръща пазарите си. Но сега отново понася ударите на световната криза. Новата тенденция е за създаване на малки, бутикови изби с елитни серии вина, които печелят медали на международните винарски изложения и продължават славата на родните вина. Специално внимание обръщат българските винари на възраждането на традиционните местни лозови сортове като мавруд, широка мелнишка лоза, памид, сливенска шефка, рубин, димят, мискет. Но масово се отглеждат и най-разпространените френски сортове лозя – каберне, мерло, мускат отонел, совиньон блан, шардоне, траминер и т.н. Отгледани в южна страна, българските лозя дават грозде с висока захарност и наситени аромати.
© Снимка: личен архив
В Музея на виното можете да видите подредени по региони най-представителните
за тях български вина.
Според критериите на ЕС, в България съществуват само два лозаро-винарски региона – Дунавски /северен/ и Тракийски /южен/, разделени от голямата планинска верига на Балкана. По традиция обаче у нас се разграничават ясно пет по-малки лозаро-винарски района. Всеки от тях е с различни климатични особености и съответни характеристики на отглежданите сортове грозде и на произвежданите от тях вина. В Музея на виното край Плевен можете да видите подредени по региони най-представителните за тях български вина. Те са разположени около внушителна по размери, масивна дървена маса за дегустации – недвусмислено намигване към легендата за Рицарите на кръглата маса.
Според управителката на музея Таня Николова, два от традиционните български сортове грозде имат огромен потенциал за по-значимо присъствие на световния пазар. Единият от тях е широката мелнишка лоза, отглеждана около южната ни границата с Гърция и даваща едно от любимите някога вина на Уинстън Чърчил – мелнишкото. Известно е, че британският премиер всяка година поръчвал за себе си по 800 литра от това южно, червено вино. Другият особено перспективен сорт е маврудът, виреещ единствено в района на Асеновград, отново Южна България. Виното от този български сорт е с изключителен потенциал за стареене.
„Маврудът е сорт, който произвежда наситено червено вино, с дълбок, красив цвят, добре изградени танини и с много висок потенциал за отлежаване, уточнява Таня Николова. – Това е едно от вината с най-силни антиоксидантни свойства, по-силни дори от тези на каберне совиньон. Дава сухи, тежки вина с аромат на горски плодове. Широката мелнишка лоза е сорт, чието вина често се купажира с по няколко процента от друг сорт с по-силна багрилност, за да подкрепи цвета му. Но за сметка на това е широката мелнишка лоза прави вина с добре изградено тяло, продължителен послевкус, богат аромат и потенциал за отлежаване. Мелнишкото е може би едно от най-приятните вина за консумиране на дивеч и на агнешко месо.”
Какво четем:
🔴 21 февруари празнуват имена важни за семейството!🔴 Сармички от лапад с ориз
🔴 ПЪРЖЕНЕТО В СВИНСКА МАС Е ПО-ЗДРАВОСЛОВНО ОТ ТОВА В СЛЪНЧОГЛЕДОВО ОЛИО
Източник: bnr
Коментари
Последвайте ни във facebook!
