Легендарен глас и величествен стил - 3 години без незабравимия Джоко Росич


Днес се навършват 3 години без любимия на цяла България актьор Джоко Росич. 

Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини.

Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Женен е, има две деца (Ирина Росич, Стоян Колев), четирима внуци (Валентин Христов, Мария Колева, Джордже Събев, Пламена Колева) и правнук – Бранимир Валентинов Христов (Бранко),правнучка Йована Валентинова Христова . Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.

"Знаете ли кой е най-еротичният образ, запечатан завинаги в съзнанието ми? Беше във времето, когато рядко ни попадаха лъскави списания. В едно такова видях реклама, не помня на какво, на която жена в гръб с фино кафяво палто и кожени ботуши е направила типичната при ходене чупка в ханша. Дискретно и побъркващо! 

Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да ѝ обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.

Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение”.


"Младите са прекрасни, само модата е странна, защото с панталона с увиснало дъно, който едва се крепи на таза, не можеш да се качиш на кон.”

"Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат "Ще ходя в Германия или Швеция”, питам "Що?”. Отговарят "Щото там е хубаво”. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече: "Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво."

Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и много други. 

"Светът главно е добър - и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е смрадлив? За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави."

"За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: "Браво, страшен си!"

През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.

На 21 февруари 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница „Лозенец“, дни преди да навърши 82 години.

"Вече не правя дивотии. Човек ги върши дотогава, докато може да избяга. А аз вече не мога да бягам."

"Може да звучи като клише, но е вярно: "Всяка възраст си има своята хубост”. Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил, да не зависиш от нищо и от никого."

"Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови..."


Какво четем:

🔴 Внимание: Крадат красиви деца, изнасят ги в чужбина, за да просят!

🔴 С 200 лв. глобяват собствениците на кучетата без чип

🔴 Машинното гласуване пропада?

Източник: edna



Коментари



горе