Княз Борис-Михаил кръстител
Хан Борис оглавил българската държава през 852 година. Още в началото на неговото
управление започнали да се струпват беди върху му. Малък сблъсък с Византия за
спорни земи в околността на Бургаския залив поставил началото всички злодеяния.
Ханът бил принуден да потърси примирие, за да може да да разреши вече назрели
проблеми по западните граници на държавата. В това време Великоморавското княжество
водело война с германците и князът му Ростислав поискал помощ и предложил съюз
на българския хан. Борис приел предложението и влязъл в открит военен конфликт
с Людовик Немски, което обаче завършило зле за българите. На всичкото отгоре немската
дипломация подтикнала своя васал – хърватския княз да нападне България.
Византийците също работели неспирно срещу българските интереси и тласкали сърбите към сблъсък с българите. Ситуацията била критична и българският владетел потърсил примирие с Людовик и хърватите. Със сърбите пък било потърсено военно решение, което отново имало трагична развръзка за Борис. Българските войски били разбити в планините, а синът му Расате и дванадесет боили паднали в плен. И тук ханът трябвало да търси примирие, което обаче му донесло и една малка победа. Сърбите не само сговорили мир с българите, но в последствие външната им политика поела курс на сближаване с тях и на отдалечаване от влиянието на Константинопол.
През времето на тези събития, княз Ростислав взел надмощие над Людовик Немски и този път германският владетел потърсил съюз с българския архонт. Борис дал подкрепата си, но Византия отново се намесила и взела страната на Великоморавия и ханът отново трябвало беславно да се оттегли.
В тази политическа обстановка, разузнаването на византийците научило, че ханът на българите междувременно водел преговори със своя съюзник и чрез неговата помощ и тази на Рим, Борис се надявал България да поеме по пътя на кръста. Това била лоша новина в критичен момент за Константинопол. Цариградската патриаршия и римските папи отдавна били в сблъсък за души и политическо влияние. Ако България приемела християнството от запад, това неминуемо значело, че тя е загубена за външнополитическото влияние на Византия. Поради тази причина василевсът започнал да се готви за война с ханът на българите.
За хан Борис тази византийска инициатива не останала скрита, а също и причините, от които била породена. Българската войска била в по-голямата си част на запад, а и досега всяка военна кампания завършвала с неуспех. В допълнение на всички злини и глад, и мор се разпрострели по българските земи. Ситуацията изглеждала без изход и точно тогава българският владетел направил блестящ политически ход, като предложил да приеме християнството от и с помощта на Византия. В Константинопол на това било погледнато като начин да се „превземе“ България без бой и затова веднага през есента на 863 година изпратили свещенници, които да покръстят българския хан, неговото семейство, българската аристокрация, а подире и цялото население на БЪлгария. Ханът приел християнското име Михаил (на своя патрон кръстител василевса Михаил III) и титлата княз. Оттогава насетне той щял да остане в историята като княз Борис-Михаил Кръстител.
Християнството (месиянство, Христос от гр. – месия=спасител) най-просто може да се определи като секта на традиционната юдейска религия и вярвания. Християнските религиозни схващания се зародили и разпространили много бързо в Близкия изток по времето на римските императори Октавиан Август и Тиберий. Те се основават на утопичност, в която на бедните се обещава вечен живот на Небето, ако търпят подтисничеството и мизерията на Земята. Тъй като римляните били господари на цяла Юдея, християнството си проправило път в цялата Римска империя, защото бедните и угнетените били много и навсякъде.
Но тази нова религия допаднала и на властните и заможните, защото им давала божествени права над подтиснатите. Император Тит изфабрикувал първите християнски легенди и митове след завладяването от него на Йерусалим, за да се представи в светлината на месия пред покорените евреи. Но той гледал на всичко просто като политически инстумент за локален и регионален контрол.
Пръв забелязал авторитарния потенциал на християнството в имперски план император Константин и се възползвал от него. Сега вече на небето щяло да има само един бог – господ(ар), а на земята само един император – господар. Религията се превърнала в държавна за цялата империя. С падането на Рим всички малки владетели и крале на запад търсели подкрепата на църквата, за да утвърдят властта си, като такава идваща от бога и не търпяща съперничество и противоречие. На изток във Византия (Източната римска империя), Василевсът също укрепвал властта си с помощта на християнската религия: божието-богу, цезарювото-цезарю! Християнството вече било религията на почти всяка европейска държава и прониквало от десетилетия в България…
На Борис не бил убягнал онзи авторитарен потенциал, който притежавала християнската религия. Много владетели преди него се опитвали да централиризират и засилят властта в ръцете на хана и ето, на него му се отдала възможността да го постигне благодарение на новата вяра. Още повече не бил далечен споменът за антиславянските настроения сред българската аристокрация, което подкопавало устоите и стабилността в етнически и религиозно разнородната България. Християнството във връзка с това носело втора изгода – да бъде обща за всички люде религия и щяло да действа като спойка между славяни и българи.
И трето предимство имало скрито в новата религия. Българите вече два века имали държава в Европа, но все още били приемани за представители на източните народи и носещи тяхната култура. Чрез покръстването, Борис завинаги направил България част от западната цивилизация и променил начина, по който тя щяла да бъде възприемана от християнския свят.
Четвъртата изгода за българите донесена от християнството било познанието. Тази религия като цяло е била и все още е един от най-големите врагове на науката, знанието и свободната мисъл. Изгарянето и унищожението на книги, особенно в онези мрачни времена било по-важно от всичко друго за църквата. Всяка книга освен каноничните религиозни писания е била преследвана като апокриф и ерес (огромните библиотеките на Александрия и Гранада били унищожени безмилостно). Въпреки това за българите, които до момента не са имали сериозна писменост и най-вече са били безкнижовни, християнството се оказало като отворен прозорец към света със своите книги и жития. Но новата религия и книгите щели да доведат и най-безценния дар за България – славянските писмена.
Княз Борис-Михаил знаел, че ромеите ще се опитат да използват християнството, за да наложат контрол над българската държава и затова започнал дълга политическа игра лутайки се между Рим и Константинопол. Първо поискал от Цариград самостойна българска патриаршия, но му било отказано уклончиво. След това се обърнал към папата и в България били изпратени духовници, които да заемат мястото на византийските. Но и Рим не искал да даде независимост на българската църква. Въпреки, че папите два пъти обещавали собствен архиепископ, но и двата пъти не се съгласявали с избора на Борис, а предлагали свои лесно манипулируеми избранници.
Нито папа Николай I, нито папа Адриан II давали исканото от българския княз – самостойна църква. Той разбрал, че отново трябва да се обърне към Константинопол, но по това време император Михаил III бил свален, а новият василевс Василий I отстранил патриарх Фотий. Нововъздигнатият патриарх Игнатий приел българските пратеници на извънредно заседание на приключилия току що (870г) църковен събор за изглаждане различията с Рим. На това заседание завинаги се решило, че България ще принадлежи към източното християнство, независимо от протестите на папските делегати.
покръстването на хан Борис – княз Михаил известен още като княз Борис I (Борис – Михаил)
Папа Йоан VIII се обърнал отново към Борис и в продължение на много време му изпращал писма, но князът на българите запазил мълчание. По-късно патриарх Фотий бил възстановен на длъжността си с нов църковен събор и с благословията на папата. Но когато представителите на Рим поискали преразглеждане на българския въпрос, темата била отклонена от ромеите. Това поставило края на взаимоотношенията по църковните въпроси между двата колоса на християнската религия. Въпреки, че по-късно са правени няколко опита за възстановяването им, всички се оказали неуспешни и християнският свят се оказал разделен завинаги.
Сега вече в България се строяли църкви и идвали начетени духовници от Византия, но църковните служби се провеждали на гръцки и най-големите опасения на българския княз изглеждали близка действителност, а именно, че Византия е успяла да вкара своя „Троянски кон“ в лицето на християнството. Точно в този момент на българската граница се появили трима от учениците на Кирил и Методий. Те носели със себе си славянска азбука и църковни книги на разбираем за българското население език. За тези люде ще ви разкажем в отделна глава от нашия разказ. По-важното е, че писмената които държали в окъсаните си торби, станали инструмент в ръцете на Борис-Михаил, с който той съумял да създаде самостойна българска църква. Вече нямало да се служи на гръцки, а на прост народен език. Третият от синовете на княза бил изпратен да учи в Магнаурската школа, най-вероятно с надеждата, че той ще оглави българската църква. През 889 година Борис-Михаил отстъпил престола на своя първороден син Расате-Владимир.
Антихристиянската реакция в българските аристократични среди започнала още при покръстването. Тогава се смята, че е имало бунт на 52 знатни българи, които са обвиннили своя хан, че е дал „лош закон“ на българите. Някои допускат, че буната била водена от 52 боили и в основата стои опит за противодействие на новата религия и за защита на старите езически традиции. Според легендата князът обезглавил тях и семействата им и дори най-малките деца.
Тази реакция продължава и по времето на управлението на Расате-Владимир. Исторически източници показват, че и князът бил замесен. Дали е имало гонения не е напълно ясно, но е бил направен опит за възраждане на старите традиции. Други мъгляви сведения сочат, че в крайна сметка старият княз, който наблюдавал случващото се, напуснал усамотението на своя манастир и спомогнал Владимир да бъде свален от престола след четири години на управление (може би и ослепен).
Този път кръстителят на българите не искал да поема рискове и вместо да възкачи втория си син на престола, дал скиптъра на третия – Симеон, който се е изучил в Магнаурската школа и е бил готов да следва пътя на баща си безусловно. Това решение щяло да бъде съдбоносно, защото новият владетел щял да въведе държавата в Златния век на България. Наследството оставено от Борис-Михаил успяло да пребъде през вековете и поставило основите за възникването на българската нация. През 907 година старият княз се споминал.
Какво четем:
🔴 Българско лекарство срещу СПИН мина клинично изпитване, има отлични резултати и при болни от четири вида рак🔴 Инициaтивaтa „Мaлките герoи“ ще преoбрaзи детскoтo oтделение нa „Пирoгoв“ в прикaзнo и приятнo мястo зa децaтa и техните семействa
🔴 Златният век на Симеон Велики
Източник: ABRITVS
Коментари
Последвайте ни във facebook!
