Чудесата на България са визитката ни пред света


- Проф. Овчаров, 7 години сте част от кампанията "Чудесата на България" на в. "Стандарт". Защо?
- Защото я чувствам като свое дете. За 7 години това дете порасна, разви се и направи една истинска презентация на българската култура. Днес виждаме доста кампании - на различни медии, на държавата. Но те са спорадични. Рекламират една или друга страна на българската култура, но утре се забравят. Като археолог съм научен на търпение - да разкопавам бавно и методично не само Перперикон, но и другите обекти, по които работя - Велики Преслав, Урвич, Мисионис... Много добре знам, че трябват години, дори десетилетия, за да може едно семе, хвърлено в земята, да поникне и да се превърне в дърво. Кампанията "Чудесата на България" е точно такова семе. То бе хвърлено преди 7 години и всяка година, колкото и трудни да са времената, то се полива и се превръща в красиво дърво.
- Смисълът на всяка кампания са нейните резултати. С кои от резултатите на "Чудесата на България" се гордеете най-много?
- Първо с факта, че се даде гласност - както на невероятните обекти от културно-историческото наследство на страната ни, така и на труда на археолозите. Първата година в челната тройка бяха добре познати обекти - Мощите и манастирът на свети Йоан Предтеча в Созопол, Перперикон и старият Несебър. Но фактът, че за тях гласуваха милион и половина българи, че за тях и за още 50 обекта се говореше непрекъснато, вече бе успех и постави отношението към опазването и развитието на културно-историческото наследство на съвсем друга основа. С този първи резултат - превръщането на културно-историческото наследство в национален приоритет, се гордея най-много. След това дойде и вторият резултат - ангажирането на държавата, превръщането на темата в стратегически държавен приоритет.
И не на последно място дойде третият изключително важен резултат - създаването на коридорите, маршрутите, дестинациите за културно-исторически туризъм. Нещо, което винаги е било моя мечта и цел.
Защото един обект, колкото и да е хубав и важен - Плиска, Преслав, Велико Търново, Перперикон, Татул, Казанлъшката долина, той все пак е отделен обект. За да бъде интересен за чуждите туристи, той трябва да е част от маршрут. Гордея се, че в кампанията "Чудесата на България" заедно начертахме над 20 маршрута. Направихме го със 7 години митарствания из страната - обиколихме я много пъти, проведохме десетки дискусии. Продължаваме да го правим - да показваме на градовете и регионите как могат да развиват своите дадености, как обектите да се свързват в маршрути.
- Бихте ли дали пример?
- Източните и Средните Родопи, които чрез Перперикон, Татул, Златоград превърнаха тази дестинация в символ на културния туризъм с повече от 500 хиляди туристи всяка година. Цифра, която непрекъснато се увеличава.
- Когато започнахме кампанията, бяха 250 хиляди.
- Да. Смятам, че това е най-проспериращият в момента обект за културно-исторически туризъм. Именно Перперикон ни дава възможност да осмислим значението и ролята на културно-историческия туризъм. Почиващите на Слънчев бряг, например, могат да отскочат два километра до Несебър, но не са отишли специално заради това. Те са отишли за плажа. Различно е да накараш хората да отидат в гори тилилейски, както се казва, за да видят едно нещо - Перперикон. Или пък да изкачат крепостта Цари мали град край с. Белчин.
Само за Перперикон миналата година приходите от преки такси - билети, паркинг, наближават четвърт милион. В Цари мали град цифрата днес също е грандиозна. Нека не забравяме, че тя бе абсолютно неизвестна.
Но и Цари мали град, и куп други обекти, станаха популярни благодарение на кампанията "Чудесата на България" на "Стандарт". Белоградчик бе напълно забравен и в него нещата тръгнаха именно благодарение на кампанията на "Стандарт". Кой знаеше за "Трансмариска" в Тутракан, където сега също успешно развиват туризъм?
- Победителите в класацията "Чудесата на България" през годините като Белоградчик със скалите и пещерата Магурата, Тутракан с крепостта "Трансмариска", Ивайловград с вила "Армира", Белчин с Цари мали град, Пещера с крепостта "Перистера" отчитат още на следващата година ръст на туристите между 7 и 12% в зависимост от региона. Може ли културно-историческият туризъм да бъде двигател за развитие на по-бедните общини?
- Не може ли, той е двигател за развитие. Вчера разговаряхме с Румен Драганов, директора на Института за анализи в туризма. Той го формулира много точно: културно-историческият туризъм е флагманът, лайтмотивът, нещото, което вдига и всички останали видове туризъм в България. Негово е бъдещето. Когато една страна се рекламира на международния туристически пазар, какво има на първата страница на брошурите си? Културно-исторически обект, независимо дали това ще е Акрополът в Гърция, дали ще е Ефес, дали ще са пирамидите в Египет или да речем катедралата "Парижката света Богородица". Такива обекти са лицето на държавата. След тях - всичко останало. Именно затова "Чудесата на България" е важна, защото показва многото лица на България. Тя формира визитната картичка на страната ни като цяло и на отделните региони. Не мога да не отбележа и факта, че това е единствената медийна кампания, която е последователна, ясна и точна.
- Мнозина смятат, че да се развие културно-историческият туризъм, министерствата на културата и туризма трябва да са едно. Споделяте ли това?
- За съжаление, въпреки желанието ни, не успяхме да съдействаме достатъчно за по-добра работа между двете министерства - на културата и туризма. Винаги съм бил на едно мнение и държа да го кажа. За мен това е бъдещето -  министерство на културата и туризма. Преди 10 години имаше опит - на финала на правителството на Сакскобургготски за 5-6 месеца имаше министерство на културата и туризма. Но в това кратко време то на практика не успя да функционира. Страни с голямо културно наследство като Италия, Турция, Гърция имат такива обединени министерства, в които културата и туризмът са заедно.
- Кампанията "Чудесата на България" спомогна за уреждане собствеността на много от обектите на културно-историческото наследство. Защо това е важно?
- До 2009 г. великият Царевец се водеше още горски фонд. Нямаше паспорт. Актуването е изключително важно. Обектът първо трябва да стане държавна собственост, после държавата да го отдаде на общината, за да може тя да кандидатства по европейските или национални проекти. След 2009 г. с много натиск, и от страна на "Стандарт", и от кампанията "Чудесата на България", и от различни институции, областните управители задвижиха процеса. Много от обектите, които нямаха паспорт, вече имат уредена собственост. Тук трябва да признаем ролята на първия кабинет на ГЕРБ и конкретно на д-р Тодор Чобанов като зам.министър на културата.
Радвам се, че това даде възможност много европейски средства да влязат в регионите за развитие на обектите от културно-историческото наследство.
- Как оценявате включването на музеите и манастирите в кампанията и провеждането на открити уроци по родолюбие в тях?
- Като изключително полезно. Аз самият съм провел няколко урока, ще направя още. Виждам интереса на децата. Това е начин те да бъдат въведени в проблематиката. Занятията в класната стая, са малко сухи. Налагането на уроците по родолюбие в културно-историческите обекти трябва да бъде една от следващите цели и инициативи на "Стандарт".
- Ние от 2 години настояваме те да станат част от учебната програма.
- Точно така. Въпросът е държавата да знае ефекта и да го вкара в своя график.
Екатерина Николова


Какво четем:

🔴 Българите като Тръмп – искат забрана за граждани от мюсюлмански страни да влизат у нас

🔴 Изправят на съд афганистанеца, който запали българското знаме

🔴 Експерти: Яжте 10 порции плодове и зеленчуци дневно, за да сте здрави

Източник: Стандарт



Коментари



горе