"Гълъбо" или когато душата срещне любовта


„Гълъбо” – песента, която преобърна душите ни в последните дни. Песента, заредена с толкова любов, която вълнува и кара всяка част от нас да трепти.

Днес ще ви срещнем с жената, „втъкала” себе си и любовта си в „Гълъбо” – нейната авторка Вида Пиронкова.

Тя ни разказва как идва вдъхновението за песента и как я пише на един дъх:

„При творците е така – тръгне ли от една дума или от един тон, или я завършваш моментално, или чак след години работа. Имам и такива творби – прележават, преседяват, докато оформиш идеята. Но тук се случи от първия вариант. Както казвам, хората сме инструмент, чрез който Господ говори, особено творците. Потече ли тази мисъл, не можеш да я спреш, докато не й сложиш финалната точка. Някои я наричат муза, но за мен е божествената идея”.

Думата, от която тръгва вдъхновението й за песента, е „Гълъбо”. Тази толкова лична изповед е към детето й:

„Думата беше „Гълъбо”. Така се обръщам към детето си – гълъбо мой, слънце мое, ангел мой, с някоя от тези три думи, откакто имам това божествено създание, което е като ангел, пратен от небесата. Оттам тръгна „Гълъбо”. А иначе гълъбът е много божествен символ. Може да се приема по всякакви начини, така че зад тази дума „Гълъбо” може да се крият хиляди други. Това вече всеки може да го интерпретира, както го чувства и вижда”.

„Гълъбо” е изповедта на една майка към детето й. Но въпреки това хиляди припознаха себе си и своята любов в песента.

„Чувството любов е заложено във всички нас. Любовта я има в децата, във възрастните, в мъжа, в жената, без значение от раса и пол. Ние съществуваме за любовта. Няма начин да не се припознаят хората, любовта е в нас, в нашите сърца. Може би, защото аз живея за изкуството и за любовта, може би затова предадох тази силна любов. Не съм си представяла, разбира се, че такъв сензационен бум ще се случи. Получих хиляди писма, в които хората ми казват, че се припознават в тази любов, страдат, плачат, настръхват. Просто аз събудих това чувство на красота и любов, което го има във всеки. Някаква магия се случи”, разказва Вида.

Тя е убедена, че хората имат най-голяма нужда именно от любов:

„Хората имат нужда само и единствено от любов. Ние се раждаме и умираме голи. Не носим нищо с нас, нито като идваме, нито като си отиваме. Душите ни са една енергия и нашата цел на живота е да разнасяме любовта. И ето, гълъбът разнася любовта по целия свят. Тази любов, която съм изпратила на хората, чрез думите и музиката ни, тя се връща към мен хилядократно и то – със страшна сила. Но това е много красиво чувство и се надявам да ми даде сили да продължа напред и да пиша все повече и повече за любовта. Това е смисълът на моя живот – музиката и любовта”.

Зад целия този успех обаче стои труден живот и десетилетия на упорит труд:

„Това са едни 40 години на учене, образование, на инвестиции в музиката. Тя е най-съвършеното изкуство. Преди 20 години пак избухна един такъв феномен с мен, но той беше бързо скрит и прикрит. Дочаках си обаче времето. Хем го очаквах, че един ден ще дойде Видовден за мен, хем не го очаквах с тази сила да ме връхлети. Просто си легнах на вечерта и сутринта се събудих в съвсем различна действителност. Важното е, че в мен няма никакви промени, аз съм си същият човек. Много се радвам, че стигнах и докоснах сърцата и душите на много хора и това продължава. Мигновено стигам до хората през интернет навсякъде по света и в писмата си те пишат за едно възраждане на музиката ни. Не е възраждане, аз винаги съм пишела в този чист вид, в този стил, и мои колеги го правят. Но може би налучках някаква златна формула – по всички световни стандарти на писането на песен нашата е перфектна. Но вече енергията и любовта, които са заложени вътре – както едно време нашите баби са тъкали чергите и са вкарвали в тях своите чувства, това е бил единственият им начин на себеизразяване, да оставят нещо след себе си, своето ДНК, аз направих нещо такова, така си го обяснявам”.

И въпреки огромното признание на хората, които откриват себе си в песента, много малко са тези от музикалните среди, които искрено се радват на успеха й:

„Умишлено много дълги години бях притискана в ъгъла, да не изляза на светло. Аз осъзнавам таланта си, не мога да го крия. Но идва един ден, в който той неминуемо избива. Може би, защото толкова дълго време е бил крит и потискан, затова и избухна с тази сила. Не искам да употребявам лоши думи – моите колеги са си мои колеги, да са живи и здрави. Може би още не могат да осъзнаят и приемат, че вече съм сред тях с едно достойно име. Защото това име съм го пазила и съм треперила над него всички тези години – да не го опороча, да не тръгна в друг жанр, в друга посока. Някой ми беше написал за „Гълъбо”, че съм забила пирон в ковчега на чалгата. Но цената, която платих за този успех сега, макар за мен успехът да е временен, е висока. Аз съм направила много жертви – това са житейски жертви, имала съм много труден живот и това е цената – че не съм направила компромис със себе си, творчеството и името си. Ако бях седнала да пиша чалга, мога да пиша  по 30-40 песни на ден и да съм мултимилионерка в момента, но това е компромис с моята душа. А с нея не мога да правя компромиси и никога не съм го направила”.

Независимо от трудностите обаче, се намират и хора, които с цялата си душа прегръщат нейната работа и вървят с нея по пътя:

„Те също повярваха в мен, част от тях – музикантите, изпълнителите, са ми съученици. Заедно сме вървяли с тях в този живот, в музиката. Като им изпращах песните – за един професионалист е достатъчно да чуе първите 2-3 тона, за да разбере за какво става въпрос по-нататък, нито един не отказа. Всички идваха на секундата на записи, с готовите песни, изпяваха ги и всички доволни си тръгваха и благодаряха, че съм ги направила съпричастни на това изживяване. Даже оставям и за следващи проекти хора, защото още много приятели искат да изпеят мои песни”.

Повечето думи, с които хората описват „Гълъбо”, са ангелско, любов, душа. Думата на Вида е Любов:

„Любовта е движещата сила и тя е много страшна, но не като чувството страх. Тя е всепоглъщаща, най-божественото чувство. Бог е любов, ние сме любов, ние сме създадени с любов и единствената ни цел на тази земя е да я разнасяме тази любов, да я излъчваме и да правим добрини. Нямаме друга работа тук, освен любовта. Трябва да правим нещата с любов, да обичаме хората, да си помагаме взаимно. Излъчваш ли любов към ближния, подадеш ли му ръка в труден момент, всичко след това се връща с невероятна сила към теб. Този обмен между нас, тази емпатия, това съпреживяване на чувството любов между хората – само това е, няма друго. След нас остават душите ни, ние сме тленни, енергията остава – нито можем да си завлечем къщите в пространството, нито колите, нито дрехите. Това, което обаче аз оставям след себе си, е чувството любов. Това е – няма друго”.

На всички, които се развълнуваха от песента „Гълъбо”, Вида Пиронкова пожелава това:

„Да се обичат, да си помагат, да бъдат добри. Да внимават какви думи употребяват, защото думите също са заредени с много енергия и ако тя е негативна, могат да убият човек с една дума. Нека да са добри думите и нека си отворят сърцата за любовта – първо трябва да я дадат и след това ще я получат в такъв размер, че няма да знаят откъде им дошло”.


Какво четем:

🔴 В Пловдив се готвят за големия Народен събор

🔴 Националният парк "Рила" навършва четвърт век

🔴 Георги Господинов: Четенето не е лукс, а съпротива срещу политическия кич

Източник: newme



Коментари



горе