Как се става богат в България



Kак се е ставало богат и известен в България? Какво е да успееш в бизнеса си преди всички останали, да си истински лидер и иноватор? Това ще разберем в най-новата рубрика на списание Амбиция „Ако можеха да говорят…“ – рубрика за бизнес елитите на България. Запознайте се с първите български милионери и техния път към славата и парите.
Първата ни среща ще е с Иван Хаджиберов (1858-1934) – един от най-крупните български предприемачи в историята. Наричан е „Патриарх на българската промишленост“, „Българския японец“ и „Царя на електричеството“. Представяме ви го задочно в символично интервю, базирано на автобиографията на „Царя на електричеството.“
Г-н Хаджиберов, какво Ви отличава от другите богати бизнесмени в следосвобожденска България? Защо Ви наричат „патриарх“ на българската промишленост?
Другите се учеха от мен, вървяха по стъпките ми. От почит са ме нарекли „патриарх”, а не защото съм по-възрастен.
Вие сте участвали като опълченец в Шипченската епопея, после и в Сръбско-българската война. Какво е за Вас родолюбието?
Бях роден за бизнес. Същевременно в нашето патриархално общество ни учеха, че трябва да се държим заедно, за да успеем. Семейството беше на първо място, после дългът към род и родина.

Вие сте автор на редица нововъведения в стопанския живот на България. Кое Ви мотивира да мислите и действате изпреварващо?
Веднъж като малък заболях много тежко. Били ме отписали вече и ме карали за опело. Изведнъж като по чудо съм се надигнал от каруцата оздравял. Тогава попът рекъл: „Който се връща от оня свят, значи е предопределен да извърши велики дела на земята“. Цял живот съм се опитвал да оправдая тези думи. Създадох първата частна ел. централа в България, първата текстилна фабрика за луксозни платове, където и първи въведох производството на конфекция у нас.
Разкажете повече за бизнеса Ви. Наричат Ви също и „Българския японец“. Защо?
Отначало въртях дребна търговия, за да натрупам капитал. Вложих го в бащината си мелница. Първи в родния си град Габрово направих валцова мелница за бяло брашно. Още през 1891 г. купих динамо с няколко крушки от Германия, което ползвах в работата на воденицата. Да знаете, преди още в двореца на Фердинанд да светне електрическа крушка, воденицата на Иван Хаджиберов грееше нощем!После прочетох, че на Ниагарския водопад ползвали водната сила за ел. енергия. Реших, че и аз мога да направя у нас подобно нещо. Два дена обикалях околностите на Габрово, за да избера подходящо за строежа място. Едни лъжех, че търся къде да построя параклис, а други – че ще правя варница. В града заговориха, че съм полудял. Банките повярваха на слуха и обявиха запор на имуществото ми. Сложиха червен печат на къщата, а жената от срам го покри с черга.Все пак работата се доведе до успешен край. Плащах на най-добрия местен гайдар да свири на строителите, за да са бодри. После казвах: „Не аз, а гайдарят Недялко построи зданието.“ Монтирах две водни турбини и два немски генератора за променлив ток „Бергман”. Извиках германския художник Адолф Селов да украси сградата. Поръчах да нарисува красивата Електра, стъпила на земното кълбо (символ на прогреса от електрификацията), а под нея да се вие българско хоро. Първи в България ползвах ток от своя централа за промишлени цели.Благодарение на моята ВЕЦ Габрово стана вторият електрифициран български град след София. Разреших на всяка къща безплатно да ползва по една крушка от моя ток и стопаните да ме споменават с добро. Заради изобретателността ми ме нарекоха „Българския японец“

Бих искал да съм пример за всички българи у нас и в чужбина, решили да се занимават с успешен бизнес. Аз успявах, защото дръзвах. Пожелавам моето дръзновение и на тях.
А кога станахте „Царя на електричеството“?
Фердинанд бе обявен за цар на българите в Търново на 22 септември 1908 г. Като цар за първи път гостува именно в моята къща на следващия ден. Постлах дълъг зелен килим от файтона му до прага на моя дом. Посрещнах го с думите:
„Ваше Величество, Вие сте цар на България, а аз съм цар на електричеството. Добре дошли в български дом!“
Разкажете и за текстилната си фабрика. Казват, че е била единствена по рода си.
Всичко добро, което бях почерпил като опит от визитите при търговските си партньори в чужбина, бях приложил във фабриката си. Тя представляваше огромен промишлен комплекс. Устроих в района му прекрасен парк с фазани, елени и лопатари. Отделно имаше голяма овощна градина, както и зоологическа градина. Построих общежития за работниците си.
Наех частни учители, които да възпитават децата. За всеки се полагаха безплатни лекарски грижи.
Устроих салон за театрални представления и седенки. Купих от Виена за оборудването му пиано, два рояла и билярд. Към промишления комплекс построих първите тенис кортове и първата ледена пързалка в България.
Г-н Хаджиберов, Вашето място е в учебниците по история.
Наистина ли? Дали го заслужавам?


Какво четем:

🔴 Село Бреза - родопско кътче за отдих сред природата

🔴 Боян Петров тренира усилено за Еверест

🔴 Цвета Кирилова: Няма такава държава! Няма толкова предатели и крадци събрани на една територия никъде по света. Това не е моята България!

Източник: ambicia



Коментари



горе