10 български постижения
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
В тази статия ще Ви представим 10 постижения на наши сънародници, които не се ограничават в една сфера – всички те са достойни и заслужават да бъдат запомнени. Някои от тях, за съжаление са незаслужено забравени, затова ние се заемаме със задачата да поправим тази грешка и да Ви разкажем за тези българи, които ни карат да изпитваме гордост, четейки за постиженията им.
Първото постижение, за което ще Ви разкажем спокойно можем да наречем едно от най – големите открития в медицината – Шестият сърдечен тон, дело на българина Иван Митев. За да си представите важността на българското постижение, ще Ви разясним малко повече за сърдечните тонове. Това са звуците, които се чуват от биещото сърце при изпомпване на кръв. Те се използват в кардиологията като едни от най-добрите диагностични показатели. През 1972 година д-р Митев, по време на преглед на свой пациент, забелязва особен шум между първия и втория сърдечен тон. Така през 1974 година с разработена научна статия потвърждава откритието, което е направил.
Следващият ни разказ ще бъде за Румен Антонов. Сигурно за първи път чувате това име, но изобретението, което е направил ще Ви изуми. В моделите на едни от най – известните марки коли като „Тойота”, „Пежо”, „Рено”, „Хонда” и други, се поставят автоматични скоростни кутии, дело именно на българина Румен Антонов. Постижението му е уникално, защото кутията е безстепенна и е приложима за малки коли, което води до слабото нарастване на разхода на горивото. По-късно изобретява и 6 степенна кутия, определяна като по – малка, по – лека и по – икономична.
Постижението, което сега ще Ви представим, е коренно различно – не е в сферата на науката и е дело на жена. Името на тази българка е Райна Касабова, а в историята остава като първата жена в света, участвала в боен полет. По време на Балканската война (1912 – 1913 година) Райна Касабова е на 15 години и е доброволка в полевата болница край Одрин. На 30 октомври 1913 година тя жената, взела участие в боен полет със самолет „Воазен”, с командир подпоручик Стефан Калинов. Така Райна Касабова записва името си в световната история като първата жена, летяла в боен самолет.
Представяйки Ви български достижения, няма как да не споменем българския фолклор. През 1977 година американските космически апарати „Вояджър 1” и „Вояджър 2” са изпратени в космоса в търсене на живот. Прикрепена към двата апарата е и „Златната плоча на Вояджър”. Тя съдържа множество снимки и музикални произведения, както и поздравления на 55 езика. Сред тях се нарежда и българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин”, изпята по невероятен и изключително вълнуващ начин от Валя Балканска.
Ще продължим разказа си, като Ви представим постиженията на българина Асен Йорданов. Благодарение на него можем да оставяме съобщения на телефонния секретар, защото именно той стои зад изобретяването му. За жалост, малко познато е и другото му достижение – създаването на първата въздушна възглавница, спасила много човешки животи.
Надали има човек, който не е гледал или поне чувал за филмите „Матрицата” и „Мисията невъзможна 2”. Но малко са хората, които знаят, че зад впечатляващите визуални ефекти, които всъщност правят толкова успешни тези филми, стои българинът Георги Боршуков.
Следващият ни разказ, с който ще Ви изумим, е за създаването на т.нар. „космическа храна”. Тя е дело на българските учени от Института по криобилогия и лиофилизация, които разработват съвременни биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум. Характерно за този вид храни е, че те имат продължителност на съхранение до 5 години.
Поредната малко позната история е за българския изобретател – Петър Петров. Роденият в малкото село Брестовица учен, е считан за един от най – продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсяванията, телеметрични устройства за измерване на замърсяванията и метеорологични и комуникационно сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и още много други апарати. Както сами се убедихте, името на този човек е от изключителна важност благодарение на приносите си и в български, и в световен мащаб.
Надали има човек, който поне веднъж седмично да не опира до услугите на фотокопирните машини. Някога дали сме се замисляли кой стои зад този удобен за всички ни уред? Създаването на тази техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено през 1937 година от академик Георги Наджаков. Следващият път, отивайки до ксерокса, с гордост ще си спомните, че изобретяването на тази машина е дело на българин.
Последният ни разказ ще бъде за друго творение, за чийто създател предполагаме, че не сте чували. Изобретението е дело на тогава 23 – годишния български студент Лъчезар Цветанов, учещ в САЩ. Момчето от София печели първа награда в конкурс за създаване на модел на дигитална говореща книга за незрящи. Моделът му е избран като най-добър сред 146 проекта на студенти от 28 висши училища по дизайн. Самата книга достига размера на нормална книга, а различните по форма бутони по ръбовете ѝ позволяват на слепите читатели да разлистват страниците.
Представените от нас имена и постижения, имаха за цел да Ви запознаят със слабо известни личности, олицетворяващи българския научен и културен гений, разкривайки неговите възможности, приноси и заслуги на българска и световна земя.
Какво четем:
🔴 ВИДЕО: Лечителка от родопско село цери рак🔴 Историята на Пеньо Атанасов – Бомбето , строителят на Шипка
🔴 70 години любов
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
