Владимир Стойчев - Генералът на българския спорт


Честно казано заглавието ми харесва, защото е кратко, четимо и привлича внимание. Няма да го сменя, но смятам, че е непълно. Владимир Стойчев е бил военен ръководител и спортен деятел, но освен това е бил известен в политическите среди и в сърцата на дамите. Поне в тези четири сфери е успял да остави трайна следа по време на дългия си и изпълнен със съдържание живот. В следващата статия ще представи на нашите читатели постиженията на именития военен на тези фронтове и ще ви зададем въпроса възможно ли е да си на висока позиция и въпреки това да устояваш на всяка буря, държейки до последно своето политическо и морално верую?

Генерал Владимир Стойчев е роден на 24 февруари 1892 г. в град София. Баща му Димитър Стойчев е адютант на княз Александър Батенберг, дипломиран юрист в Швейцария. Още на 11 г. малкият Владимир остава сирак заедно с брат си Георги, който тогава е на годинка. Майката Елена успява да изпрати големия си син при своя леля във Виена. Неин съпруг е един от корифеите на ездата в Европа по онова време – офицерът от кавалерията Артур фон Понграч. Със съдействието на семейството младият Стойчев учи 7 години в австрийската военна академия „Мария Терезия“, където е заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят. Освен на учението, амбициозният българин залага на двете основни офицерски умения – ездата и фехтовката. Но като отличен спортист постига страхотни резултати също така в бокса, борбата, плуването и колоезденето. Получава образованието си в Терезианската полувоенна академия във Виена, а след това Военното училище и Военната академия в в българската столица.

Пътя до големия триумф – участието в победния парад на Червената армия.

Следвайки желанието си,  изразено още в увода, започвам да сглобявам образа на генерала, наливайки материал в четирите големи парчета от пъзела на неговата биография. Като военен, Владимир Стойчев се включва във войните (сражава се в Първи конен полк) – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Бие се при Селиоглу и Гечкенли, при Люлебургаз, където е ранен, а при Чаталджа получава и орден за храброст. За жалост обаче попада сред 2000-те офицери, които след националната катастрофа нямат право да бъдат редови военни. Следват години на усилена спортна кариера, и политическа активност за които ще разкажа след малко. 

В края на 1944 г. е избран в ръководството на Отечествения фронт и почти веднага става командир на Първа българска армия, която воюва на територията на Сърбия и Унгария в заключителната фаза на Втората световна война. Под негово командване нашите войници достигат най-далечния рубеж на българската войска през 1945 г. – австрийските Алпи. На 8 май генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия генерал Кейтли.

На 24 юни 1945 г. той вече е генерал-лейтенант и като такъв става единственият чуждестранен офицер в Парада на победата на Червения площад в Москва. Съвременници разказват, че лично Сталин разрешил неговото участие в парада.

Генералът – въплъщение на старогръцкия идеал за универсалния човек.

Страстта на малкия Владимир по ездата е запалена от негови баща. Образованият юрист е знаел, че едно от изкуствата на младия джентълмен е да владее коня до съвършенство. Слага сина си от рано на седлото, но смъртта му принуждава момчето да замине за чужбина, където за негов късмет попада на човек, не по – малко отдаден на спорта. Под вещите наставления на вуйчо си, който е легендарен ездач и атлет, Стойчев се оформя като спортист.

Като състезател по конен спорт Стойчев участва на олимпиадата в Париж (1924) (11-и от 99 състезатели) и в Амстердам (1928). Най-голямото му признание като спортист идва през 1927-а в Люцерн, когато го провъзгласяват за “маестро на висшата езда”. В кариерата си получава повече от 150 награди, в това число „Златната купа на победителя“ .

Интересен факт е, че на олимпиадата в Амстердам през 1928 г., вече е майор, прецизният ездач стартира на обездка и на всестранна езда, на която обаче е дисквалифициран, защото поема по грешна посока и му се налага да язди близо 4 км повече от съперниците. Има амбицията да се състезава и на олимпиадата Лос Анджелис през 1932 – ра, като междувременно е български военен аташе във Великобритания и Франция за няколко години. Поради липса на средства обаче не успява да транспортира състезателния си кон до САЩ. При завръщането си става шеф на Кавалерийската школа в София.

Малцина знаят, че появата на джудото България пак е принос на генерала. През 30-те години той изучава във Виена японското бойно изкуство и създава две школи по джиу-джицу – “Юнак” и “Кавалерийска школа”.

След 9-ти септември 1944 г. става председател на футболният отбор АС-23, а през ноември и на обединеният Чавдар (София). От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г. Сдава и двата поста в ръцета на младия тогава зет на Тодор Живков – Иван Славков. Думите му за Батето са “Той е приятен млад човек, знае езици и никак не е вчерашен”.

На фона на старите социалистически генерали (почти винаги шкембелии) и излезли от военните академии на Москва Владимир Стойчев изглежда стегнат и строен, въпреки дребната си фигура. Очевидци от това време разправят, че Стойчев редовно правел забележки на министъра Добри Джуров, че в армията и Генералния щаб офицерите до един са дебели и не спортуват.

Политически живот.

Антимонархист по убеждения, генералът е близо до извършителите на преврата през 1934 г. и затова правителството на Кимон Георгиев го изпраща за военно аташе във Франция и Великобритания. През 40-те години Владимир Стойчев се сближава с Отечествения фронт и участва в следващия преврат – на 9 септември 1944 г.

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. По време на мандата си пише статии в авторитетните вестници „Ню Йорк Таймс и „Хералд Трибюн“.

В началото на 1972 г. ген. Владимир Стойчев успява да предотврати дипломатически скандал, след като България бави отговора си дали ще допусне на своя територия щафетата с олимпийския огън. Той се пали в Гърция и трябва да премине през България на път за „вражеската“ ФРГ. А по олимпийски канали БОК „под сурдинка“ вече е дал съгласие на МОК. Стойчев е в деликатна ситуация – не иска да разочарова МОК, но и Политбюро на ЦК на БКП. Шефът на БСФС Трендафил Мартински възмутен казва, че факлите за огъня са произведени от „Круп“, чиито оръдия са стреляли по съветските войници. Стойчев изстрелва: „Да, оръдията бяха „Круп“, но на Източния фронт ги теглеха камионите на „Мерцедес“. Ти, другарю Мартински, се возиш в „Мерцедес“, а аз във „Волга“.“ И щафетата минава през България.

Генералът е народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV Народно събрание между 1949 и 1990 г.

Владимир Стойчев и нежния пол.

„Когато се запознаваш с жена или някой ти я представя, няма да сграбчваш ръката й като дръжката на фурнаджийска лопата, а ще правиш следното. Привеждаш почтително снагата си, прихващаш с внимателна нежност ръката й и свеждаш устните си към нея. Но не я целуваш и оплюнчващ с цигарен или чеснов дъх от предната нощ, а само я доближаваш на почтително разстояние. След това бавно се изправяш и с възхищение я гледаш в очите, но изпод вежди. Такъв е галантният израз на мъжкото благовъзпитание при запознанството му с жена, а не да я сграбчва и стиска като касапин свински бут до изкълчване на китката й”.

И само тези негови думи да оставя, мисля че са достатъчен гарант за успехите му и на този фронт. 

Има и една случка, която е обвита в мистерия, но показва неговата слабост към нежния пол.  Интригата с агент Нанси. През декември 1945 година във Вашингтон пристига като политически представител в дипломатическата ни мисия генерал Владимир Стойчев. Апетитната за ФБР хапка е усетена тутакси.

Агент Норис става негова сянка. Българският генерал е като шпионска класика: спретнат и наперен, представителен, въпреки ниския си ръст, любител на компании, бохем, тънък познавач на питиетата, ценител на женската красота.  Следва традиционната хватка: „случаен“ инцидент пред хотела, запознанство с красивата американка, приятна вечер в ресторанта, „естествено“ продължение в хотелската стая… На другата заран генералът е сюрпризиран от агент на ФБР, който му представя серия снимки, в които българинът е главен герой в сексмаратон. Последната снимка представя американката – агент Нанси, заснета в кабинет, облечена в строг черен костюм на фона на портрета на Джордж Вашингтон.

Според случката, генерал Владимир Стойчев през глава се затичва при „бачо Георги“ (разбирай Георги Димитров) и си признава греха. Димитров му дава съвет да скъса с дипломацията и пагона и да премине в попрището на спорта. На прощаване го пита лукаво: „Поне добре ли се представихте?“. Иска ли питане! – чуква токовете генералът.

Вместо заключение – Колоритната и остроумна страна на генерал Владимир Стойчев

Една от любимите му закачки е: „Ако аз бях измислил шаха, никога нямаше да оставя цар, дама, офицери и войници само с два коня“.

Дама с шапка с перо го попитала защо ботушите са му с шпори, като не язди кон, а той й отвърнал: „Да не би вие, като имате перо, да снасяте яйца?!”

През 1947 г. водната топка прави първи стъпки в България. Представителният отбор заминава за Балкано-средноевропейски шампионат в Сплит. Съперници са утвърдените световни сили Унгария и Югославия. Във влака Стойчев се изцепва: „Не ми се щеше да пускам момчетата на турнира. Не ме е страх от загуба, а да не се удавят“!

След Олимпийските игри в Рим през 1960 г.  представянето на състезателите ни по конен спорт е неубедително. „Не можем да се оправдаваме като скиорите с ваксата. Копитата на конете не са виновни“, контрира въпросите на журналистите еталонът в ездата.

На Зимните олимпийски игри в американския зимен курорт Скуо Вали през 1960 г. Стойчев е сред поканените на коктейла, даден от губернатора на щата Невада. Спазващ обичая на домакините да пийне едно преди вечеря, шефът на БОК избира шампанското. На третата чаша отказва вежливо. Учуден спретнатият келнер му казва, че ще донесе още едно питие. Знае, че славният българин обича пенливото питие.

Стойчев е два пъти по-учуден, когато американецът му казва, че за разлика от коктейла във Вашингтон, когато е бил сам, сега е със съпругата си. „Откъде знаете всичко това?, пита заинтригуваният генерал. „Във Вашингтон бях на служба във ФБР и трябваше да ви следя“, отвръща келнерът.

Автор: Стоян Гълъбов


Какво четем:

🔴 Почетоха паметта на Васил Левски в Чикаго

🔴 Разходка до рая по стъпките на Апостола топи зимните паласки

🔴 Първите щъркели пристигнаха от юг

Източник: socbg



Коментари



горе