Пътят на Левски към Чикаго


... И ето ме в къщата на Михаил, наричан по-често "Милчо". На важна мисия в Деня на Левски. Денят е 19-ти февруари. Годината е 2017-та и също е посветена на Апостола на свободата, като върхът на тържествата ще бъде на 18-ти юли. Тогава ще прославим 180-годишнината от рождението на Васил Левски.
С Михаил Томов, който пък е посветил живота си на своя строителен талант и има вече плеяда от глашатаи на дареното му от Бога умение - а това са обществени сгради и къщи, църкви, мемориални експозиции и паметници, ще говорим, както се съгласихме и двамата, за Левски… Чийто живот и дело може да са тема не само при спомени и тържества, а всеки ден, всеки месец и година, както вече виждаме и век след век.
Когато, още непознати, се срещнахме в Чикаго и го запитах каква е неговата професия, той ми  рече: "зидар съм". Което е и истина, и не съвсем. Защото във философските чардаци "зидар" е синоним на една от най-достойните човешки черти - да строиш, да изграждаш, да работиш, да правиш, да въздигаш...  Но в днешното ни време, когато светът е пълен с учени глави и "IT специалисти", си е направо "твръд као камик бачкатор". На такъв работяга бях чирак едно време, докато зидаше нова къща  в трънското село Невля. Постоянно ми ревеше над главата - "дай ва-а-ар... дай ту-у-ули!" и аз мъкнех по седем тухли наведнъж по стълбите до стената на кьошката, до която беше стигнал зидарлъкът му.
Милчо Томов е зидар от първия тип. Той създаде в Ахелой (и ни докара през океана) бронзов бюст на Васил Левски, от който ахнахме. Нито го бяхме поръчвали, нито бе ставало дума за плащане, нито някой е очаквал такъв скъп и свят подарък от мъничкото градче на Черно море за Чикаго - огромния мегаполис на езерото Мичиган... Но скоро, заедно с най-будните ни сънародници в специалния град на Чичо Сам в Америка, го поставихме, въздигнахме, осветихме и отрупахме с цветя и любов! Беше наистина достолепен паметник, какъвто заслужава нашият Апостол навсякъде по света, където е стъпил български крак.

 С този си жест, с тази си постъпка, този непознат до тогава нам "зидар", взе сърцата ни и ни подсети, че е полезно не само да обичаш, да славословиш и горещо да желаеш нещо, а е добре и да го сториш, да го направиш. Това беше своего рода изобличение и за мене, та го погледнах малко накриво, щото като журналист на българската чикагска преса поне десет пъти бях мъдро обяснявал и горещо изявявал, че на Чикаго - Българския град в Америка, повече ще му отива да има Паметник на Апостола, отколкото да няма! Но явно, че за това е трябвало, според баснята за лозето - не думи високи, а мотика яка... А аз и приятели сме го карали през пропуснатото време  само на патриотични приказки и по инерция.
- Помните ли - попитах Милчо, -  още онзи ден, неспокоен но свещен и светъл, когато Вие лично прескочихте от Ахелой Европата, Атлантика и половин Америка, за да дирижирате лично издигането на постамента и поставянето върху него бронзовия бюст на Апостола? Което си искаше доста труд и солидна кондиция от аматьорският екип, който се хвърли с голям ентусиазъм, но с малък опит към своята историческа задача.

- 24-ти май беше, 2015 година -  отвърна той. - Моите асистенти бяха чудесни. Едни дойдоха от тихите офиси, други - като известните български рокери от Чикаго, слязоха от гърмящи мотори, и заедно свършихме добре своята работа. По-трудната част беше с цялата блъсканица по специфичната документация и легализирането на паметника.

- Помните ли какво Ви питахме, когато за пръв път се срещнахме - ние, смутените от факта, че един непознат ни сънародник от малко приморско градче, поднася готов и лъснат проект, за който ние - от 300-хилядната столица на българските общности по света, /за каквато се мислим/ отдавна мечтаем, но нямаме дързост и вяра да започнем?

- Питахте защо съм избрал Съединените щати и Чикаго? Разбира се, не защото имам някаква връзка с някого в този град или Америка, като цяло, или пък понеже ми се ходи да живея там ... А, защото тук живее, работи или се учи най-голямата българска диаспора. Това е най-големият български град в чужбина - редно е и най-великият и почитан българин да бъде през своето безсмъртие именно и тук... Може би и защото в това има пръст съдбата, като ми е дала такъв пра-пра-дядо като Петър Аладжата. Бил  е касиер на Българския Таен Революционен Комитет, създаден от Левски в Габрово, където и лично е положил клетва пред Апостола. Даже Евангелието, над което се е клел и днес е в нашия дом.
- Но това е голям товар от труд и средства, разход на време и енергия, водопад от изхабени нерви - как се решихте да станете инициатор и основен дарител, и как устояхте?

- Имах възможността да го направя... А още и заедно с цялата любов, която всеки българин свято пази в сърцето си към Левски... Вече го казах -  и с личен мотив да върша повече в името на този титан в нашата и цялата световна история. Важен е и приносът на нашата Фондация "Ние, българите по света", в която членуват хора живеещи по Южното ни черноморско крайбрежие, или сега са емигранти. И не на последно място, младите скулптури Христо Георгиев от Поморие и Милен Каменов от Враца, които станаха автори на един от най-вдъхновяващите бюстове на Васил Левски. Както и десетките патриоти - наши сънародници от Чикаго, които не сториха и крачка назад, докато Паметникът не засия под слънцето...
Като съвкупност скулпторите, бюстовете и барелефите на Апостола в България и по света, са по-многобройни от тези на всеки друг наш сънародник. Според  различни източници има от 160 до 180 изрази на признание, към Васил Левски. 23 от тях са извън пределите на страната ни. Сред тях - Паметната плоча, поставена в двора на БПЦ "Света София" от Българския Рокерски Клуб в Чикаго на 30 януари 2014-та година и коментирания сега с Михаил Томов Бюст-Паметник,  вдигнат на 24 май 2015-та пред БПЦ "Свети Иван Рилски - Чудотворец" - Чикаго. Останалите двадесет  са: третият бюст-паметник в САЩ - пред посолството на Р. България във Вашингтон, САЩ, още 3 - в Молдова, 3 има в Сърбия,  по 2 в Румъния, Украйна и Аржентина, както и по 1 в други 8 страни. Общата поредица изглежда така:

Паметниците, посветени на Васил Левски, по света:

1. Чикаго, САЩ - в двора на БПЦ „Света София” - барелеф-паметник
2. Чикаго, САЩ - пред БПЦ „Св.Иван Рилски - Чудотворец” - бронзов бюст-паметник
3. Вашингтон, САЩ - пред Посолството на Република България - бюст-паметник
4. Село Еникьой,  Румъния, където Левски е бил учител - барелеф
5. Турну Магурели, Румъния -  до градския хотел - барелеф
6. Кишинев, Молдова, в Българския лицей - барелеф
7. Село Паркани, Молдова - бюст-паметник
8. Село Твърдица - Молдова - барелеф
9. Белград, Сърбия - в парка Ташмайдан - барелеф
10. Босилеград, Сърбия, - бюст-паметник в центъра на града
11. Димитровград, Сърбия – бюст-паметник в центъра на града
12. Одеса, Украйна, бюст паметник в  Българския културен център
13. Бердянск, Украйна - бюст-паметник
14. Белграно, Аржентина - бюст-паметник
15. Лас Бренас, Аржентина - бюст-паметник
16. Торонто, Канада - Генерално консулство на Р. България - барелеф
17. Сиенфуегос, Куба, пред  завод „Васил Левски” - бюст-паметник
18. Токио, Япония - Посолство на Р. България - барелеф
19. Париж, Франция - Посолство на Р. България - барелеф
20. Брюксел, Белгия - Консулство на Р. България - барелеф
21 Солун, Гърция - Ген.консулство на Р. България - бюст-паметник
22. Никозия, Кипър - Посолство на Р. България  - барелеф
23. Скопие, Македония -  Посолство на Р. България - барелеф

... В неделя, 19 февруари 2017 г. двете свещени  за българите в Чикаго места, свързани с паметта и делото на Васил Левски, бяха посетени от мнозина наши сънародници, живеещи в града и предградията му в Илинойс. Нашите сънародници се поклониха пред своя най-тачен национален герой и поставиха венци и цветя в негова памет. Дойде мало и голямо из чикагската ни общност. Много ученици и учители, тръкдрайвъри с целите си семейства, строители, адвокати, лекари, „кеаргивъри”, художници, финансисти и спортисти...  Да, Левски е на всички нас! Истина е...
         
А нашият разговор с Милчо Томов продължава...  И стига той вече до мярката на това, каква и колко е енергията, също и любовта към род и родина, към дом и свобода, към чест и правда, към които, по примера на Апостола, трябва да се стремим? Бронзовото чело и пронизващият поглед, придадени на бюста от създалите го скулптори, подчертаваха онези черти в характера на Левски, които всички бихме искали да притежаваме...

- Оказва се, че ден-два след "Денят на Левски"  - споделих с него един прочетен от мен отзив в Интернет, - има вече вярващи в това, че могат да намерят у себе си и ум, и инициатива, вяра в своите приятели и безстрашието, че те не са предатели, да съберат силите си заедно, та да сменят опасните щрихи, с които днес се представя нашият потъващ свят... Така внушителен е обликът на Левски!

- Споменът и делото - каза Томов, -  образът и думите на Апостола на свободата, са като че най-здравият обединител за българите и тема, която не ражда омраза и спорове, а създава вяра и сплотеност. Където и да сме в чужбина Левски за нас е символ на нашето единение, център на нашата общност, пример за децата ни и икона за поколенията. 

Бяхме солидарни, че е хубаво очакваните през настоящата година стотици инициативи, посветени на живота и делото на Левски, да се състоят успешно. Както 130-те читалища и точно толкова училища и детски градини носещи името на Левски, така и паметниците на неговият подвиг са символи, посветени на Васил Левски - обединителят на българите, идеалът на нашия народ. Още и в това, че 2017-та става и Година на Левски, от която ще започне да се тачи и празнува 18 юли - рожденият ден на Апостола. Навършват се 180 години от този исторически ден. Президентът на страната ще бъде по всяка вероятност и патрон на честванията, посветени на нашия национален герой, дал своя неизмерим дял за свободата на нашето отечество и възраждането на българския национален дух и съзидателна енергия.
Един от последните ми въпроси към Милчо Томов е за нещо  познато  от предишни години...

- Говори се от доста време, а и знам, че Вашите мисли са заети от идеите за създаване на Мемориален комплекс с фигури и бюстове на велики българи от нашата история. Също така имате и идеята да бъде създаден и паметник на американския публицист Макгахан, който да се постави в Чикаго или в София, твърде възможно на съществуващия булевард Макгахан. Набират ли сила аргументи и обществената поддръжка на тези идеи?

- Има много нерешени още въпроси за Мемоарния парк. Най-напред мястото, което би могло да ни се предостави от архитектурния департамент на Чикаго, договорите за дългосрочното поддържане на евентуален бъдещ парк. Паметникът на Макгахан е вече готов, очаквам скъпи гости - близки роднини на журналиста, който със своя талант и безстрашие стана жив свидетел на страданията и гибелта на поробените българи по време на Априлското въстание, Батак, Руско-турската война... и събуди Европа и света да се опълчат срещу това. Решението ще се вземе скоро... беше неговият отговор.

Васил Левски бе задминал не само времето, през което живееше в поробената България. Днес, като че е вече по-напред и от битието на някои дори европейски страни, по своите идеи за държавност и правдивост, свобода и толерантност между народи, раси и класова неравност. Той е в онези измерения на духовния човешки прогрес, към които трябва да се стремим всички на нашата малка планета - и слабите личности и най-мощните държави. По абсолютното си себеотдаване в полза на своя народ, Левски има вероятно малцина равни на себе си герои. Всички знаем и негови сентенции от по няколко думи, които носят в себе си заряда и силата на  стотици страници  с мъдри слова...
Сред идеалите му четем: "Чиста и свята република...", „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя - губя само себе си.“ „Времето е в нас и ние сме във времето"...

Климент ВЕЛИЧКОВ
"България СЕГА", Чикаго


Какво четем:

🔴 До Троянския манастир "Успение Богородично"

🔴 Владимир Стойчев - Генералът на българския спорт

🔴 Почетоха паметта на Васил Левски в Чикаго

Източник: България сега



Коментари



горе