Атанас Вълев: Ако имах парите на Тръмп, щях да обновя Пловдив


Атанас Вълев е роден през 1962 г. в Пловдив. Завършил е Висшия селскостопански институт, сега Аграрен университет, специалност „Тропично и субтропично земеделие". От студентската скамейка отлита в Щатите по едногодишна програма за обмяна на опит на агрономически кадри, организирана от професор Христо Мермерски, и остава да живее там. Работа по специалността обаче не може да си намери и е принуден да смени различни професии. Работил е в строителството, шил е платна за яхти, бил и градинар. Известно време свирел на китара в бар. Преди няколко години той се прочу с киселото мляко „Тримона“, което произвежда по биологичен път в мандра в планините Катскилс в щата Ню Йорк. През 2014 г. млякото стана победител в категорията "Храни, земеделие, устойчивост", в конкурса "Произведено в Америка". В началото на тази година „Тримона“ грабна и голямата награда в щатската класация за нови млечни продукти Dairy Foods. През февруари Вълев пристигна в Пловдив по случай 80-годишния юбилей на майка си.

-Г-н Вълев, каква е предисторията на прочутото кисело мляко „Тримона“?

-При пристигането ми в Америка носех със себе си два буркана с кисело мляко от България и в продължение на много години си подквасвахме вкъщи за собствена консумация. „Тримона“ се появи доста по-късно, след като приятели ме окуражиха да започна бизнес. В северната планинска част на щата Ню Йорк намерихме мандра, която да произвежда киселото мляко по наша рецепта и под наш контрол. Тъй като нямаме животни, купуваме прясното мляко от местни биологично сертифицирани кравеферми, които са в радиус на около 50 км от мандрата. Млякото е с изключително качество и минава през много проверки. Има няколко държавни контролни органа, които следят за качеството и безопасността и на суровината, и на крайния продукт. Освен това има и други, които правят биологичните тестове, включително и равин, тъй като млякото има и „кашер“ сертификат. В него не слагаме никакви добавки и консерванти - има само закваска и мляко.

-Как тогава издържа до два месеца? Сега сме февруари, а на една от опаковките е посочен краен срок 4 април.

-Интересното е, че срокът му на годност е 11 седмици, но ние знаем как да го направим така, че да издържи почти два месеца без консерванти. Зная колко скептично гледат хората на този дълъг срок. Когато преди 30 години купувахме кисело мляко, то се разваляше за една седмица, ако не се изяде, и тогава смятахме, че е истинското. Но не е точно така. Навремето не е имало необходимата санитарна хигиена и дисциплина. Много е лесно спорите на някакъв мухъл да влязат в млякото. В това съм се уверил. Веднъж бяхме направили една партида и ни бе свършило алуминиевото фолио за запечатване на кутийките. Млякото остана в инкубатора само за няколко часа, без да е затворено. Точно след две седмици започна да се появява мухъл отгоре. Ние обаче имаме засилена филтрационна система, така че нещата са под контрол. В „Тримона“ няма грам консерванти и това, което е написано на етикета, е абсолютната истина. Ние не можем да излъжем, защото ще бъдем подсъдими. И това е проверено с годините. Често запазваме продукт дни и месеци след изтичането на срока за годност с цел изследване на вкуса и броя на пробиотици. В повечето случаи вкусът се запазва, броят на пробиотиците е намален, но все още в границата на милиарди.

-Ако не е тайна, само бактерията лактобацилус булгарикус ли използвате, или влагате и пробиотици? 

-Лактобацилус булгарикус се използва с още няколко пробиотични култури, между които стрептококос термофилус. Тя е необходима и живее в симбиоза с лактобацилус булгарикус. Важно е обаче какви щамове се използват от закваската. Ние сме ги селектирали по начин, по който искаме. И тайната ни е в съотношението на сместа. Лактобацилус булгарикус се използва в почти всички млека по света и мисля, че е мит твърдението, че закваската може да бъде използвана само у нас. Тя се среща свободно в природата на България - в кората на дърветата, в почвата, в мравуняци. Оттам нататък се взима и се отглежда лабораторно - лиофилизира се под формата на прах и с нея може да се направи кисело мляко във всички географски ширини. Ние, българите, трябва да се гордеем с тази закваска, защото български учен е неин откривател. Специално при реализацията на нашето мляко наблягаме, че използваме българска закваска, открита от българин. Обикновеното мляко, което предлагаме, е в разфасовки от 170 г и 907 г. Имаме също и плодово, което е в различни по големина контейнерчета, разделени на две. В едното е плодовото пюре, а в другото е киселото мляко. И когато се отвори капакът, човек може да си го смеси на вкус. Цената, на която се продава голямата опаковка, е от 4,49 долара до 7 долара, и това зависи от магазина, както и от района, в който се намира.

-Как приемат американците българското кисело мляко?

-В началото много скептично. На първо време, през 2008 година, вървеше основно на етническия пазар в Щатите, най-вече около Чикаго. Купуваше се предимно от българи или хора от Балканите, които са запознати с вкуса му. Постепенно и американците започнаха да свикват с вкуса му. По принцип те обичат по-сладичкото, но човек възпитава вкуса си. А като разбраха колко е здравословно, още повече го заобичаха.

-Кои са били най-трудните ви моменти зад океана?

-Може би началото, когато човек трябва да свикне и да намери подходяща работа, да научи как се случват нещата, да привикне към културните разлики. Въпреки трудностите харесваше ми да съм в Америка. Бях убеден, че мога да се реализирам там. По същото време нещата в България започнаха да се променят, дали за добро или за лошо, но аз вече бях взел решение да остана там. Ала в никакъв случай не съм се откъснал от България, тя винаги ще е в мислите и сърцето ми. Затова съм кръстил киселото мляко „Тримона” - носи древното име Тримонциум на родния ми град. И навсякъде, където отида, на първо място казвам, че съм от Пловдив. Винаги намирам начин да рекламирам България и родния си град. И често повтарям, че киселото мляко у нас е като пицата в Италия и уискито в Шотландия.

-Липсва ли ви България?

-Разбира се. Тук са родителите ми, много близки и приятели. Затова се опитвам да си идвам колкото мога по-често, обикновено по лични поводи, защото бизнес в България нямам.

-А бихте ли пренесли бизнеса си у нас? 

-По принцип имам идея и тук да правим „Тримона”, което да е оригинално, истинско. Нямам намерение да гоня печалба, просто искам да правя хубаво мляко. Смятам да е в малки количества, но не бутиково, защото не обичам тази дума. Притеснявам се обаче дали в България ще можем да осъществим контрола, който има в Америка. Не зная и как може да се гарантира, че млякото ще е качествено. А и винаги ще имам съмнение дали няма някой да влезе от "задната врата" и да добави сухо мляко. Все още нямам идея в коя мандра може да се произвежда. Може би ще се ориентирам към Родопите. 

-Това означава ли, че ще се върнете окончателно в родината?

-Не, със сигурност ще пътувам, и то често. Ще наема хора, които да контролират на място процеса в България. Иначе на американска почва нашето кисело мляко трябва още много да се разработва, смятаме и да разширим асортимента с айрян. Тепърва влизаме в големи вериги магазини, а пазарът там е огромен.

-Как минава един ваш работен ден в Америка?  

-Работният ми ден е много натоварен. Непрекъснато съм в срещи, разговори, ходя до офиса ни в Манхатън, пътувам до мандрата, за да контролирам процеса, пиша много имейли, активен съм в социалните мрежи, изнасям беседи на здравословна тема пред различни групи хора. Нямам време за релакс. Обичам, когато позволява сезонът, да ходя бос по брега на океана, играя футбол, караме велосипеди... 

-Намирате ли промяна в Пловдив?  

-В Пловдив си е пълно густо. Радвам се, че градът е запазил духа си. Като се върна, обичам да се разхождам из Стария град, по булевард „Руски”, по Главната. За съжаление последния път се наложи да къртя лед пред блока, в който живеят родителите ми. Налага им се да ходят до аптеката и магазина и е опасно да не паднат. Блокът ни е пълен със студенти, а аз трябваше да дойда от хиляди километри и да го направя? Не си слагам медал, просто бях подразнен от този факт. И сигурно някои си казват: ”О, не ми плащат за това, няма да го правя”. Брей, всички станахме американци!

Иначе много ми се иска да видя инфраструктурата в града променена и подобрена. Боли ме и се дразня, гледайки разбитите тротоари и локви, както и сградите, чиито фасади се лющят. Нека Пловдив си запази автентичното, но искам да го видя по-лъснат, по-оправен. Ако имах парите на Доналд Тръмп, със сигурност щях да даря за обновяването на града.


Какво четем:

🔴 Гърленски храм-кладенец - Гърло

🔴 Една жена на петдесет

🔴 10-те най-лесни начина да вбесиш един българин

Източник: Марица



Коментари



горе