Село Гела – история



Село Гела е едно от най-старите родопски селища – с 33-вековна история. Село Гела се намира на шест километра от Широка Лъка и 20 километра от ски курорта ” Пампорово”. Тук бяха открити гробове с хокерни погребения, скални рисунки, кости, изтлели като паяжина, оброчни плочи, неразчетена писменост. В село Гела е открито Орфеевото цвете край. Ботаници – унгарски, руски и български – са правели такива опити с него: изскубвали Орфеевото цвете с корените, държали го в хербарий две години и половина, а след това пак го посаждали в естествената му среда. То се прихващало и възстановявало своя живот. Разлиствало се отново, разцъфтявало. Орфеевото цвете е единственото цвете в света, което изпада в анабиоза (мнима смърт) и крие тайната на безсмъртието. То е ендемит от ледниковия период.

Това родопско село е с над 33 века и кореспондира с по-късните едноименни градове – с гръцкия град Гелион и с град Гела, Сицилия. Тъкмо в град Гела през 1890 г. немският професор Фуртванглер открива ваза с изображението на Орфей. Вазата е наречена Траки, заслушани в Орфей и се пази в Берлин. Тя съхранява едно от най-ярките изображения на Родопския певец.

“От чанове ли си родено

или от песни и любов?”

Това са стихове за село Гела. Близо до него са най-високите върхове на Родопа – Карлък и Перелик. Вятър ручи и звукове се събират в мелодии. Гората запява, тревата се гъне като кадифе. Чучурът избистря сърцето си. И се носят сладкопойни Орфееви гласове през гората: “Аз не съм само дърво за огън, аз съм душа, която издава звук и твори песен.”

В долината на село Гела бе открита една цигулка – с италиански монограм, с много красива резба на грифа – цветя и други орнаменти. Проф. Петър Христосков предполага, че тази цигулка е оригинално изработена. От времето на Орфей до Страдивари, а и до днес, се заделят ситни дървета, които под формата на дървесина отиват за износ в други страни, но там се съхраняват за музикални инструменти. Връзката между Родопите и Италия започва от Орфеево време – траките и троянците са били съюзници. Тази връзка продължава чрез едноименните селища – Гела, Смолянско, и град Гела – Сицилия. В този град – Гела, Сицилия – е открита вазата с изображението на Орфей.

Село Гела – Легендата за Орфеево цвете

Вакханките нападнали Орфей, заговорниците го замервали с камъни, хвърляли срещу него копия, един заговорник с меден меч отсякъл главата му. Тялото му разкъсали… И от всяка капка кръв на Певеца, капнала по тревата, поникнало Орфеевото цвете.

Имах образа на Орфеевото цвете на монета, сечена от Рим. Така открих Орфеевото цвете край село Гела, Смолянско. Ботаници – унгарски, руски и български – са правели такива опити с него: изскубвали Орфеевото цвете с корените, държали го в хербарий две години и половина, а след това пак го посаждали в естествената му среда. То се прихващало и възстановявало своя живот. Разлиствало се отново, разцъфтявало. Орфеевото цвете е единственото цвете в света, което изпада в анабиоза (мнима смърт) и крие тайната на безсмъртието. То е ендемит от ледниковия период.

Римляните изсекли това цвете на монети. Императори идвали в Родопите да му се поклонят. Музиката и любовта се носели в самия родопски въздух.

С часове съм гледал Орфеевото цвете. То расте в пукнатините на скали и цъфти през юни-август. Стръкчетата му са високи около 15 сантиметра. Цветчетата му са с по 3 или 5 камбанки. По цвят са бели (Орфеевия цвят) и имат лилави оттенъци.

Цветето е свръхчувствително. Ако облак премине пред слънцето и сянка пропълзи по него, то мигом и видимо свива цветчета. А щом сянката премине и слънцето изгрее пак, Орфеевото цвете се разпуска, разтваря – сякаш поглъща светлината. То е като стих и музика – сътворено от родопската природа, същата, която роди и Орфей.

Пресадих го и проверих дали наистина издържа. Вече от 20 години го имам – посадено от мене на скала. Когато го поливам с вода, то пие като жадниче, на глътки. В основата си има извита чаша от зелени листа. Сякаш не е само цвете, а бленуваща душа.

Това цвете е най-лековитото и най-красивото. Дълго се рових, докато установя, че през вековете то е имало 6 различни имена: китара, стирака, шап, родопски силивряк, хаберлея родопензис, Орфеевото цвете.

Древните траки са знаели лечебните свойства на растението. В книгата си Магическа ботаника Орфей е предал знанията си на посветените.

Столетничката Албена Чуралска от село Водни пад е съхранила народната памет за Орфеевото цвете. Но тя го нарича “Шапива билка”, защото с тази билка са лекували добитъка от болестта шап. Ето какво говори тя за цветето: “Отколе старите люде тросили шапива билка. С нея закичвахме люлките – да не урочасат децата, болка да ги не находо, млогу да живот. Закичваха се и понниците – да се множи и не крати хайванете (добитъка). С шапива билка и с други цветя се виеха китки. Момине скришом правеха китки за изгори. И скришом ги даваха на избраника си, та вечна да е любовта им.”

В Египет и Родопите са знаели за ароматотерапията и благовонията. На растенията има божествени знаци като йероглифи, чрез които се открива коя билка каква болест лекува. Ето защо болните животни, без да имат никакви знания, откриват тези билки за болестта си (кон, куче, крава, коза, овца). Излиза, че животните при болест могат да разкодират божествения знак върху растението и сами откриват лечебната билка. И човекът, като върви по пътя на животните, може да разкодира тези божествени лечебни знаци. По този път вървеше и сляпата ясновидка Ванга.

Чрез растенията, животните и птиците, ние, човеците, ще се доближим до Божествената природа.

Втората експедиция за Орфеевото цвете е била през 1834 г. от унгарския ботаник Емерих Фривалдски. Той открил това цвете по поречието на Чая, край Бачково. И е записал: “Най-интересни растения се получиха от планинската верига между Родопите и Станимака (Асеновград). Тука между новите и редки видове се намери и онзи вид растение, което през 1835 г. нарекох Родопей хаберлея, в чест на моя учител, отличния ботаник Хаберлей Кароли.” По-късно науката преобръща двете думи и цветето се нарича Хаберлея родопензис.

Цветето обича варовитите места и скалните пукнатини. То обича и високата въздушна влага. В трактата си За реките Псевдоплутарх (III век) пише: “И в планината Пангей се ражда едно растение, наречено китара, поради следната причина. Жените, след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в реката Хебър (Марица). Главата му по волята на боговете приела образа на змей, а лирата му по желание на Аполон се превърнала в звезда. От течащата му кръв се родило растение, наречено китара. Когато се празнували Дионисовите празници, то издавало звук на китара.”

Орфеевата пентаграма е графичният образ на Орфей и орфизма, родопската пентатоника е нотният знак на Орфей и орфизма, а Орфеевото цвете е спомен за кръвта и музиката на Орфей. Това е музиката на обичта.


Какво четем:

🔴 Кирилицата беше вписана в културното наследство на германския град Манхайм

🔴 Мальовица – най-прекрасната долина в Рила (ВИДЕО)

🔴 Най-лесната рецепта за пухкави палачинки

Източник: gosti-gela



Коментари



горе