Потопената църква при язовир Жребчево - храм, който отказва да погине



През 1891 г. е построена църквата Св. Иван Рилски в с. Запалня. Съдбата, която й е отредена, обаче, е необичайна. Ако днес опитате да намерите това село на картата на България - няма да успеете.
През 1895 г. решението за строежа на язовир Жребчево довело до изселване на смаяните от новината жители на селото. Колкото и трудно за вярване да е, оказва се, че едно село може да бъде преместено, а следите от съществуването му заличени, в името на общественото благо.
Жителите са обезщетени с малки суми, за да започнат живота си наново другаде. Те сами разрушават къщите си за строителни материали и изнасят покъщнината си.
По-голямата част от хората се преместват в Казанлък и Твърдица. Всички къщи, читалището, селската кръчма и розовите насаждения, с които е известно село Запалня, биват потопени малко след 1965 г., с поставяне на началото на строителните дейности. За една нощ три села – Запалня и съседните Жребчево и Долно Поничарево, буквално биват заличени от огромната сила на водата.

Краят на село Запалня е ново начало за четвъртия по големина язовир в България – яз. Жребчево, който събира водите на р.Тунджа.
Освен спомените на жителите на Запалня и техните наследници, днес от селото са останали два паметника – потопената църква Св. Иван Рилски и паметна плоча в близост до селското гробище, но не за един човек, а за цяло село. Надписът върху нея гласи: "Село Запалня, заселено XV в. изселено 1962 г."
Църквата е изградена на хълм, който е бил най-високото място в селото. Затова е успяла да остане над водата. Или поне частично.
В месеците на пълноводие –пролетта, при топене на снеговете – църквата остава на 2/3 от височината си потопена. Спадне ли нивото на яз. Жребчево, църквата излиза на сушата и тогава може да се влезе в нея. По стените, вместо иконите и стенописите от преди години, се откроява релеф от черупки на миди и речни камъчета.
Преди да започне изграждането на язовира, всичко от църквата е преместено в близкото село Гурково. След като керемидите от покрива са разграбени, било въпрос на време слънцето и природните стихии да изличат стенописите, рисувани от тревненски майстори.
Язовир Жребчево и красивата потопена църква са притегателен център за фотографи и художници, както и за феновете на дивото къмпингуване. Тук светлината и мистерията създават добри условия за изкуство.
Споменът за селото и красивата му църква оживяват всяка година в деня на Св. Иван Рилски, когато жителите на селото и техните потомци се събират на това място, за да почетат паметта на изчезналия под водите на язовира свят.

Църквата Св. Иван Рилски не е единствената потопена църква у нас, останала, за да напомня завинаги за нещо изгубено. Подобна съдба имат и църквите насред язовирите Лобош, Копринка, Огоста – отново жертви на грандиозни хидропроекти в страната по време на Социализма. Днес те живеят във фотографиите и картините на талантливи артисти.
Градежът на църквата успява да удържи на времето, стихиите и ширналите се язовирни води. Това за мен има две значения – от една страна – подпорите й са яки и дълбоко вградени, като българите по тези земи, а от друга храмът - като символ на вярата, притегателна сила за доброто и чистото - остава стожер, неподвластен на времето.
Днес руините на потопената църква Св. Иван Рилски са символ на непреходното, на вярата до край – въпреки всичко. На нея се гледа като на спомен за един изгубен свят и напомняне, че нищо стойностно не изчезва просто така.


Какво четем:

🔴 Цветята, които ни радват през лятото, се сеят в средата на март

🔴 Грандиозно! Бербатов и Фиго водят куп световни звезди в София! (видео)

🔴 Англия хлопва на 15 март вратите за наши мигранти?

Източник: spisanie



Коментари



горе