Няма нищо по-тягостно от повторение на миналото


На днешния ден ден преди 110 години е роден един от най-талантливите родни писатели, признат още приживе за класик на българската литература, творецът удостоен с най-високото научно звание – академик, Емилиян Станев.

Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) е роден в гр. Търново. Сам променя рожденото си име Никола, преди да публикува разказа „Крадецът и кучето“ през 1932 г., за да се отличи от прочутия по това време историк и автор на учебници Никола Станев.

През 1922 г. семейството му се премества в гр. Елена. Завършва гимназия във Враца, учи живопис в София, след което записва финанси и кредит в Свободния университет в София. През 1932-1944 г. е чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко. Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955 г.).

Първите си творби започва да публикува през 1931 г. Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. Измежду най-значимите му книги са „Примамливи блясъци“, „Вълчи нощи“, „Делници и празници“, „Дива птица“, „В тиха вечер“, „Крадецът на праскови“, „Иван Кондарев“, „Легенда за Сибин, преславският княз“, „Антихрист“, „Търновската царица“ и др. Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“, „Лакомото мече“, „Повест за една гора“, „Когато скрежът се топи“, „Чернишка“ и др.

Емилиян Станев е носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г. Две години по-късно е удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“ по случай 70-годишнината от рождението му и за неговите големи заслуги към българската литература. Обявен е и за почетен гражданин на Димитровград.

Умира на 15 март 1979 г. в София.

Оставяме ви да си припомните няколко цитата на незабравимия български разказвач Емилиян Станев:

Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна.

Няма нищо по-тягостно от повторение на миналото.

Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи…

Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.

Не може да се нарече детска книга тая, която детето като чете без да се усмихне нито веднъж, без да тръпне от възторг и удивление по лицето му.

Колко е трудно за човешкото сърце да обича света и същевременно да знае ужаса на битието! От това идва най-голямата скръб и колкото и да е чудно, най-голямата човешка сила…

Тоя поглед я изплаши. Никой не беше я поглеждал така всеотдайно, така пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост. Стори й се, че го опозна в един миг и видя цялата му душа. И тя съзна, че отговаря на тоя поглед без да иска, с цялото си същество, по един необясним начин, сякаш внезапният, издиг на чувствата беше я понесъл като морска вълна.


Какво четем:

🔴 Утре е първи март - гадаем каква ще бъде цялата ни година

🔴 Край на гурбета! Англия бие шута на 12 000 българи

🔴 От 2019 г. гласуваме със смартфона

Източник: Кмета



Коментари



горе