Как бе построен Пантеонът на възрожденците в Русе и чии кости лежат там


Костите на Стефан Караджа, Филип Тотю, Баба Тонка, Панайот Хитов и още много известни родолюбци и борци за национална свобода са погребани в Пантеона на възрожденците в Русе. За целта бившата комунистическа власт през 70-те години на ХХ век решила да разруши гробовете им в крайдунавския град, да ексхумира телата и да пренесе останките в новопостроения мемориал край Парка на възрожденците.

Комплексът лежи върху площ от 98 декара, където навремето е било старото гробище на Русе. То е известно с различни имена в различните исторически източници.

Смята се, че първото му наименование е Крайненското гробище, а първите погребани в него били починалите от чумната епидемия. По-късно, по модела на други гробища, тук били отредени места за загинали без близки, самоубили се или скитници.

Още по-късно се обособяват различни части – за православни християни, за евреи, католици, както и участъци за френски, английски и австро-унгарски военни.

Най-впечатляващата част от гробището била православната, тъй като от десетилетия в нея се съхранявали костите на най-известните ни поборници за национално освобождение.
Край някогашната църква “Всих светии” били погребани Стефан Караджа, Любен Каравелов, Панайот Хитов, Никола Обретенов, Баба Тонка, Филип Тотю, Хаджи Димитър и много други наши герои.

За гробовете им били отпуснати специално парцели от общината. Надгробните им паметници били истински примери от изящното изкуство. Паметникът на гроба на Любен Каравелов например тежал около 5 тона и бил изработен с огромно внимание и почит към делото и личността на писателя. Гробовете на другите бележити българи пък били опасани от изящни огради.

През 70-те години на ХХ век обаче някогашната комунистическа власт решила да разруши гробището, а тленните останки да пренесе в нов храм костница. Така навръх Димитровден през 1975 г. е била разрушена църквата “Всих светии”, която била забележителна със своите цветни виенски витражи и уникални стенописи.

По същото време започнала и активната дейност по ексхумирането на телата. Забележителните надгробни паметници били преместени с кранове в промишлената зона на Русе и оставени там на произвола на съдбата.

Така много от плочите били повредени, а металният обков на много от тях бил ограбен от местни крадци и предаден за вторични суровини.

Така през 1977 г., по повод 100-годишнината от освобождението на България започнало строителството на Пантеона на възрожденците. Проектът е на авторски колектив начело с арх. Никола Николов.

Официалното откриване станало на 28 февруари следващата година. Тогава под златния му купол бил запален вечният огън, който горял до падането на режима на Живков. През 2001 г. храмът бил християнизиран, върху купола му бил поставен кръст, а наблизо бил построен параклисът „Св. Паисий Хилендарски”. През същата година била открита и музейната експозиция.

Храмът костница днес е любопитен за туристите и дори е включен в „100-те национални туристически обекта”.

Тук, под тежки каменни плочи, лежат тленните останки на големите български възрожденци и участниците в четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, участници в Ботевата чета, Априлското въстание, Червеноводската въстаническа чета, опълченци.

На това място са преместени телата и на някои от първите русенски учители - Даскал Драгни, Даскал Тони, Нил Изворов, Цани Гинчев. Тук са и тленните останки на Драган Цанков - основател на читалище “Зора”, участник в църковните борби, русофил, министър-председател в първите години на свободна България. Пантеонът е  последният дом и на Ангел Кънчев, който е прекият вдъхновител за създаването на Русенски революционен комитет.

Голяма част от погребаните герои са свързани с дунавския град. В Русе след Освобождението умира Любен Каравелов, 11 години по-късно пак тук смъртта застига и Захари Стоянов, а Ангел Кънчев с револверен изстрел слага край на живота си. Русе се превръща в лобно място и за Стефан Караджа, който през 1868 г. увисва на бесилката.

Редом до костите на Захари Стоянов и Любен Каравелов са погребани и останките на политическите им противници - Тома Кърджиев, Атанас Узунов и Олимпи Панов. Преди да бъдат разстреляни като организатори на Бунта на русофилите те са били видни участници в националноосвободителното движение, герои от Сръбско-българската война. Общо почетените в Пантеона и Парка на възрожденците наброяват 453-ма души.

Зад Пантеона се намира гробницата на Захари Стоянов, а вляво от нея се издига паметник, посветен на първия български масон Иван Ведър. Високообразован и уважаван гражданин на Русе, той лично е спасил русенци от избиване през 1877 г.

В края на август същата година турците решават да изтребят местното население. Жените и децата били събрани в Саидпашовата бахча, където стоели готовите дръвници. Тогава Иван Ведър излязъл от обградената си къща и платил с торба злато.

По пътя към коменданта Делавер паша той взел със себе си италианския консул Енрике де Губернатис и отишъл при турския военачалник, който се оказал брат - масон от Египетска ложа. Така Ведър успял да спаси съгражданите си от масово изтребление.

Не е ясно обаче каква е съдбата на внучката на Баба Тонка и съпругът й Нико Просенички, които по време на комунистическия терор след 9 септември 1944 г. са били отведени за разпит в милицията и видени за последен път от своите деца - Милкана Обретенова и Лиляна Балканска, съпруга на известния български художник Ненко Балкански.

Двамата остават без гроб, а техният дом е поруган и разграбен. Сред вещите на семейство Обретенови е и черепът на Стефан Караджа, който Баба Тонка съхранявала и предала на децата и внуците си, които го пазили до средата на ХХ в., когато го дарили на българския народ.

Автор: Камен Колев


Какво четем:

🔴 Крадецът на праскови (1964)

🔴 Няма нищо по-тягостно от повторение на миналото

🔴 Утре е първи март - гадаем каква ще бъде цялата ни година

Източник: Десант



Коментари



горе