Въло Радев "отвлича" Невена Коканова, за да я снима в "Крадецът на праскови" във Велико Търново – Да живееш във Велико Търново



„Беше ми безпределно ясно, че всичко в случая ще зависи от литературния материал, върху който ще се опра. Започнах да прехвърлям: сценарии, разкази, повести, романи, мемоари. И така, в общия ред стигнах до Емилиян Станев. Бях чел „Крадецът на праскови” скоро след като повестта бе издадена. Бях я погълнал на един дъх, без много да се замислям над истинската ѝ стойност. Когато я прегледах отново, ми стана ясно, че в нея лежи нещо значимо, „мое”. Отидох веднага при Георги Йовков (тогава директор на Студията за игрални филми, бел. На редакцията) и споделих намеренията си. Той се замисли: „Тук нещата са сложни”…
Повестта вече била включвана в плановете на кинематографията. След успеха на филма „В тихата вечер”, писателят сключил договор за екранизация на „Крадецът на праскови”. Но в Студията за игрални филми считали, че материалът още не е готов за производство. Емилиян Станев пък отрязъл: „Аз повече нищо няма да пиша.” Накрая, по добросъвестност (има такава практика), договорът бил прекратен.

Емилиян Станев ми насрочи среща на „Венелин” 31, в градското си жилище. Споделих с него онова, което вече си бях нафантазирал. Просто първи режисьорски хрумвания, но имаше водеща мисъл, която остана непроменена до завършването на филма. Той ме изслуша с проучващ поглед, а накрая рече: „Интересно разказваш, ама ми го донеси черно на бяло, да го прочета аз”.

Така започва за Въло Радев работата му над филма „Крадецът на праскови”. За него това е режисьорски дебют. Въло Радев разказва всичко това в лекциите си пред студентите от НАТФИЗ. И в книгата си „Изгубени пространства”. Това е филмът, който Емилиян Станев харесва много, въпреки, че не е имал вяра на киното. Не е харесвал обаче един от героите в лентата – Невена Коканова, защото не е със сини очи и дълга, руса коса – каквато е неговата Елисавета. А тя била сред първите избрани от режисьора актьори. Както и Наум Шопов. Раде Маркович не бил сред тях. Режисьорът искал Душко Яничевич – около 30-годишен, с нарязано от шарка лице, с големи, учудени очи. Изключиелно излъчване като физика: висок, строен, подвижен. Реакцията в киностудията въобще не била възторжена. Всички казали на Въло Радев, че е по-добре да търси артисти от родната действителност. Но режисьорът заминал за Белград, за да се види с Душко Яничевич, с Бата Живойнович и Любиша Самарджич.

И… претърпял пълно разочарование от Душко Яничавич. И другите двама се оказали неподходящи за ролята на Иво. Раде Маркович, който бил просто идея за режисьора, бил чак в Дубровник. След дълго издирване в градове и хотели, двамата се чули по телефона и си оговорили среща за следващия ден. Раде Маркович пристигнал след две седмици в България. Приели го, но отсекли, че могат да платят само в български пари и то по нашите тарифи. Сръбският актьор дълго мълчал, но накрая отсякъл: „Добре, не е толкова важно”.

С Невена Коканова също не било лесно. В студията поискали режисьорът да направи пробни снимки и на други актриси, дори му подсказвали правилните имена. И той започнал, но снимал с Раде Маркович. Снимал всички, които в киностудията поискали, снимал и Невена Коканова. Бил убеден, че тя е най-добрата, но съветът утвърдил Виолета Минкова. Тя била в разцвета си тогава, играела в театъра и съвсем епизодични роли в киното. Въло Радев отстъпил за първи и единствен път в кариерата си на режисьор. За този момент казва следното: „Коканова бе постъпила отскоро в Сатиричния театър и беше в много добри отношения с директора Боян Дановски. Сигурна, че ще играе, тя се беше освободила от представления, а за репетициите ѝ бяха сложили дубльорка. Само чакаше кога ще започнем. От съвместната ни работа в „Тютюн” бяхме останали с хубави чувства един към друг – то е особено, взаимно проникване – съучастие в еднакво скъпо и за двата дело. Как сега да ѝ кажа истината? Извиках я в Киноцентъра. Заедно гледахме пробите. „Венче – започнах аз, – всички ми доказват, че в тебе има нещо мимичешко, че няма да се вържеш с този пленник, а още повече с Мишо Михайлов. Аз не съм в състояние нищо да направя, филмът трябва да се снима, закъсняваме.” Коканова ме слушаше с наведена глава. Отначало се обаждаше с по някоя дума, след това млъкна. А аз говорех и говорех, опитвайки се да ѝ докажа, че взимането на друга актриса не е предателство от моя страна. Без да отрони повече дума, Невена излезе от залата и се затича по коридора. Гледах я как се отдалечава и така, разстроен, заминах за Търново.”

Снимките тръгнали на снимачната площадка до Висшия педагогически институт „Братя Кирил и Методий” откъдето се вижда целият град. Но след първите няколко дни, когато Въло Радев и операторът Тодор Стоянов гледали заснетия материал, не били очаровани. Виолета не носела физическото и емоционално излъчване и Елисавета не са получавала така, както Въло Радев си я представял. И той решил – спира снимките и сменя актрисата. Отишъл в София, събрал съвета и им пуснал материала. Всички харесали Раде, за актрисата казали, че е скована. Въло Радев отсякъл, че сменя актрисата.

„За нищо на света не бих се съгласила да започвам отново, ако не разбирах, че Лиза е моя героиня, усещам го с цялото си същество. Аз съм я изстрадала тази роля, искам да я направя. Ще дойда да се снимам, но ти трябва да уредиш освобождаването ми от театъра, лично аз не вярвам това да стане лесно”, казала тогава Невена Коканова и била права. Разни важни хора се изредили пред кабинета на Боян Дановски да молят той за втори път да я освободи от театъра. Но и той бил обиден от пренебрежението към нея в началото и казал – не. За да я има за снимките си, Въло Радев стигнал чак до зам.министъра на културата, но и той се провалил.

Тогава Въло Радев предложил на Невена Коканова да избягат за Търново и тя приела. Обадила се само на Методи Андонов с когото репетирала тогава, за да не вдигне тревога, че я няма. На снимачната площадка обаче Раде Маркович показал яда си, че трябва да започват всичко отначало заради Невена Коканова. Първата сцена, която снимали заедно, била тази със залавянето на войника с откраднатите праскови. И понеже режисьорът искал да снима в естествена среда, а не в декори, а есента напредвала, се наложило да закрепват клонки от по-млади дръвчета върху другите дървета. Вързали праскови, които пробивали с тънка тел и ги закачвали по дърветата, като за целта били заредили в хладилните камери на Горна Оряховица десетки касети с плодове.

Снимките тръгнали, отношенията между Раде Маркович и Невена Коканова се стоплили и тъкмо тогава директорът на театъра разконспирирал актрисата си. Не я освободил от работа до края на снимките, а напротив – натоварвал програмата ѝ с представления. Затова снимките в Търново приключвали до обяд, тя тръгвала за София, а вечерта в 11 поемала по обратния път. По разбитите шосета тогава, разстоянието София – Велико Търново се взимало за 5 часа. От умората тя спяла права, седнала, на стълбите в къщата в Арбанаси, където снимали, докато я приготвяли за снимка. Но спяла така и защото в свободните си нощи осъмвали с екипа или само с Раде Маркович в новооткрития бар на хотел „Янтра”, който тогава бил клуб на кинаджиите.

Масовките търсили в Горна Оряховица, Велико Търново и Дряново. Подбирали работниците от няколко предприятия. Пленническият лагер бил изграден на Царевец с разрешението на търновското ръководство. Там били опънати телени мрежи за лагера – непосредствено след втората порта. Изградени били и десетина бараки, повече камофлажни, защото артистите нямали игра вътре в тях. Те само отвън изглеждали като истински бараки.

Премиерата на филма е била на 9 ноември 1964 г. Според статистиката са го гледали 2 519 187 зрители без да се брои телевизията. Филмът е ходил навсякъде по света. Печели куп награди още на първия фестивал, на който го показват – този във Варна. Взима Специална награда на журито, награда за женска роля на Невена Коканова, за мъжка – на Раде Маркович. Награди получават още Мишо Михайлов за ролята на полковника, Георги Георгиев за образа на Варенов. „Крадецът на праскови” грабва и наградата на публиката.

Очаквайте историята на още два филма, снимани около Велико Търново и в самия град – „Иван Кондарев“ и „Търновската царица“

Сашка АЛЕКСАНДРОВА


Какво четем:

🔴 Красива песен, чудесен клип (видео)

🔴 Как бе построен Пантеонът на възрожденците в Русе и чии кости лежат там

🔴 Крадецът на праскови (1964)

Източник: myvelikoturnovo



Коментари



горе