"Винаги, като те видя, мое щастие, аз чувствам желание да се моля като един грешник…"


Яворов до Мина Тодорова

Дали защото е поет и владее думите, или защото умее да чувства, Яворов е написал до Мина писма, които ние днес четем като литература? А може би така говори любовта когато е Любов? Някакси неизбежно вярваме в това, четейки тези писма:

„Може би никога женски образ не е вдъхнал толкова обаяние, може би никога очи на девойка не са грели с такава чистота... Винаги, като те видя, мое щастие, аз чувствам желание да се моля като един грешник, който обаче не очаква изкупление на своите грехове. Аз бих желал да не съществуваше моето минало до вчерашния ден, когато те съзрях като една икона и когато те слушах като една небесна песен. Аз бих желал целият ми живот да беше само един спомен за тебе и цялото ми същество - само една мечта все за тебе.
Мина Тодорова
 
Защо е у мене тая наложителна потреба с тон на изповед всякога, когато искам да те доближа? Така вярващият християнин чрез разкаяние се доближава и влиза в общение със своя Бог. Ако всякога, когато душата ми се устреми към тебе, аз усещам същата потреба, то е, защото ти си единственото мое блаженство, на което се кланям в живота си. И винаги, когато мисля (за тебе), аз чувствам да витае над мене духът на майка ми... Аз молех нейният дух да застане между нас и ни раздели, ако моята любов ти носи нещастие, или да направлява всяка моя стъпка, за да ти дам щастие. Аз молих нея, защото ясно съзнавам, че всичко добро и ценно, което съществува в натурата ми, е наследено от нея, и всичко лошо - от другаде някъде. Това добро никога не се смесва с лошото у мене - едното и другото всякога са враждували помежду си. И аз чувствам злото победено и замлъкнало всякога, когато те погледна отблизо.

Ангел мой, твоят образ помага на добрия дух в душата ми. Аз бих бил сега друг човек, ако миналата година не бях те изпускал твърде често из пред очи. И усещайки се тогава достоен за твоята невинност, аз бих намерил думи за тиха молитва към духа на майка си... Но ако ти я казвам тая молитва, с цялата си ужасна откровеност, то е, защото подир нея аз вече се чувствам по-друг... достоен за твоето чувство - и вече не в правото си да го считам - да, твоето чувство към мене, един грях! Ето, аз трябва да ти пратя и двете мои поеми ("Месалина" и "Клеопатра")... Но изпращайки ги, аз те моля да ги хвърлиш в печката непогледнати. Нека твоята душа се не докосва до тях. Аз още веднъж няма да напиша подобни неща, защото ти ще ги четеш.


Какво четем:

🔴 Скалният масив Белинташ - една от красотите на Родопите

🔴 Проф. Овчаров откри лъвска глава от времето на Ахил и на Хектор

🔴 Излезе вестник на невъзпитаните карикатуристи. Това ли е българският „Шарли Ебдо”?

Източник: afish



Коментари



горе