Легендата за спасяването на парижката катедрала "Св. Богородица" от Колю Фичето


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги разказва пред арх. Николай Тулешков как майстор Колю Фичето спасява от разрушение катедралата Света Богородица” в Париж – гордостта на цяла Франция. Материaлът е дело на Илия Пехливанов – дългогодишен журналист, родом от дряновското село Горни Върпища.

Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж (на френски: Notre-Dame de Paris), построена шест столетия по-рано, била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението – без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки.

Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи и като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, който познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично.

Българинът хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.

kolyo

Фичето настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените й. Почнал своите проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.

За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода. Ала неколцина от стотиците българи, които пребивават понатоящем във френската столица, са отишли лично да проверят това.

Легендата е препубликувана от портала „Дестинация Дряново“ – уебсайт, целящ да популяризира родния град на големия български архитект като туристическа дестинация.


Какво четем:

🔴 Луди ли сме? Холандия има 20 000 държавни служители, а ние 440 000

🔴 Моника Евстатиева – смела, вдъхновяваща и харизматична!

🔴 Турция построи 2 пъти по-евтино от нас 830 км БЕТОННА стена само за година

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе