Белла Христова: Мечтая да свиря на българска сцена
Любовта към музиката на Белла Христова започва, когато едва шест годишна докосва
за първи път цигулка. Родена в Плевен в семейството на професионални музиканти,
младата цигуларка развива любовта си към струнния инструмент в майсторските класове
на Руджеро Ричи в Залцбург. През 2003 г. постъпва в Музикалния институт Къртис,
а през 2010 г. се дипломира от университета в Индиана, САЩ, като възпитаничка
на Хайме Ларедо.
Виртуозните изпълнения на Белла са забелязани от реномирани издания, които хвалят
нейните майсторски изпълнения и сценичното ѝ присъствие. „Всеки произведен от
нея звук е превъзходен", отбелязва авторитетното издание The Strad, а Washington
Post я нарича „изпълнител със забележителна сила и контрол, който посреща предизвикателствата
на музиката със сериозен фокус и жизненост, достойна за професионален атлет".
За New York Times, изпълненията на Бела Христова се характеризират с „експресивни
нюанси и богати тонове".
Соло изпълненията на младата цигуларка покоряват някои от най-известните концертни
зали в света, сред които Carnegie Hall, Lincoln Center, Merkin Concert Hall, the
Kennedy Center, а гастролите ѝ включват изпълнения с филхармоничните оркестри
на Ню Йорк, Пасадена, Канзас, Ню Хейвън, Бъфало и Колъмбъс. Международните ѝ участия
са акомпанирани от Канадския национален оркестър, Естонския национален симфоничен
оркестър, както и симфоничните оркестри на Астурия и Корея.
- Родена си в Плевен в семейството на музиканти. Кога усети за първи път, че
музиката е твоето призвание?
- Откакто се помня живея с музика. Не мога да определя конкретния момент, който
е формирал желанието ми да бъда професионален музикант. Това сякаш е бил един
бавен, плавен и постоянен процес, започнал в ранните ми детски години. Аз пораснах
заобиколена с музика: майка ми беше хоров диригент и пианист, а баща ми – композитор.
Домът на семейството ми бе затрупан с грамофонни плочи и музиката беше незаменима
част от ежедневието ми. Тъй като вкъщи имахме пиано, първите ми детски желания
бяха свързани с него. Майка ми, обаче, настояваше да се науча да свиря на цигулка
и под нейно наставление започнах със заниманията си с този инструмент. Днес съм
безкрайно благодарна за нейните съвети и напътствието да избера точно цигулката,
защото не бих могла да си представя да се занимавам с нещо друго.
- Първите си стъпки в музиката правиш в България, но професионалното ти израстване
се случва в САЩ под ръководството на Джейми Ларедо и Айда Кавафиан. Как се изявява
българското у теб като музикант?
- Моите изпълнения са винаги вдъхновени от България. Родината ми е хранилище
на старо изкуство и богата история, с която се гордея. Връзката ми с българските
и руските фолклорни мотиви, обичаи и нагласи е много силна и изявена в темперамента
ми на изпълнител. Когато слушам произведения на български и руски композитори
усещам неописуемо чувство на близост и еуфория... сякаш са ми в кръвта! Често
когато публиката ме изкара на сцената на бис, аз свиря на цигулка ръченица и български
фолклорни мелодии. Тази музика ми идва отвътре и техническата сложност на изпълненията
остава на втори план.
- Талантът ти получава високо призвание със спечелената награда „Ейвъри Фишър",
както и многобройни комплименти от музикални критици и авторитетни издания. Как
би описала стила си на свирене?
- Бих описала стила си като високо музикален, вдъхновен и надявам се, вдъхновяващ.
Крайната цел на изпълненията ми е да въодушевявам хората и да ги трогвам чрез
моята музика. Опитвам се да предам на публиката своята емоционалност. Надявам
се хората да напускат концертните зали, размишлявайки над чутото, а звуците да
са докоснали интимни кътчета от душите им. Ако моето представяне успее да провокира
емоции у публиката, то тогава работата ми на музикант е свършена.
- Била си солист в Карнеги Хол, Линкълн Сентър, Меркин Концърт Хол и десетки
други елитни музикални сцени в САЩ, Европа, Азия и Нова Зеландия. Къде чувстваш
себе си най-високо оценена?
- Навсякъде по света има публика, която ме кара да се чувствам високо оценена.
Любима зала, в която няколко пъти съм била канена като солист и винаги се чувствам
добре приета, е Карнеги Хол. Чувството да излезеш на сцената там е несравнимо
и опияняващо, особено когато свиря пред препълнена зала и бурно аплодираща публика.
С особено удоволствие изнасям концерти в Нова Зеландия, където съм гостувала пет-шест
пъти. Забелязала съм, че там хората изпитват истинска любов към музиката и успяват
да предадат тази топлина и заряд на изпълнителите.
- На какъв принцип избираш репертоара, който изпълняваш?
- Когато изпълнявам концерт с оркестър, репертоарът обикновено бива избиран от
оркестрите, на които гостувам и музиката е съобразена с музикалния сезон на концертната
зала. В други случаи, музиката е съобразена с моя вкус. Сред личните ми предпочитания
е музиката на моя любим композитор, Бетховен, като и композициите на Брамс, чиято
музика също обичам.
Когато имам соло изява без оркестър или с акомпанимент на пиано, търся връзка
между различните пиеси в репертоара си. Обичам да съчетавам творби от различни
исторически епохи, съчетавайки например Бах със съвременни композитори. Старая
се крайният продукт да е вълнуващ, интересен и да разказва своеобразна история.
- Какви личностни и професионални качества трябва да притежава един музикант,
за да бъде успешен солист?
- За да бъде солист, един музикант трябва да притежава съвкупност от множество
качества . На първо място, разбира се, трябва да бъде отличен инструменталист.
Освен това, не трябва да се страхува от професионални предизвикателства и тежък
график от работни ангажименти. От особена важност в днешно време е името му да
бъде спрягано в музикалните среди и експонирано сред публиката. Не искам да омаловажавам
и малката доза късмет, която е толкова необходима в шоубизнеса.
- Кое е най-голямото предизвикателство в твоята кариера?
- Пристигането ми в САЩ на тринадесет годишна възраст беше трудно препятствие
за мен. През първите си няколко години живях в непознато семейство и тепърва учих
английски език. Тази ранна самостоятелност ме принуди да пораста много бързо и
да поема ангажиментите, и отговорностите на възрастен човек. Докато преминавах
през тези първи няколко години, не си давах сметка за трудностите в тази нова
среда, но ако се замисля днес, установявам през колко препятствия е трябвало да
премина. За щастие, тази нелека ситуация ми помогна да формирам черти на характера
си като твърдост, самостоятелност и независимост.
- Каква е негативната страна на успеха ти?
- Най-трудната страна на моята професия са честите пътувания. Дългите полети
с цигулка в ръка и безкрайните пресмятания за времето, необходимо да се кача в
самолета, за да осигуря подходящо място на инструмента си, ми дотежават. Часовете,
прекарани по летища, са трудни и стресиращи. Успявам да релаксирам едва когато
стигна до концертната зала и започна репетициите си. Тогава установявам, че въпреки
напрежението от пътя, музикалните ми изпълнения и вълненията пред нова публика
си струват и заслужават усилието.
- Имаш редкия шанс да изпълняваш репертоара си на цигулка „Амати", изработена
през 1655 г. и някога притежавана от известния цигулар Луис Краснър. Какво е чувството
да свириш на нея и с какво нейния звук се различава от този на съвременните цигулки?
- Тази цигулка е изключително специална и за мен е чест да свиря на нея! Тя ми
е предоставена на заем от щедър благотворител за няколко години, след което ще
отиде в ръцете на друг талантлив изпълнител. Инструментът се отличава с много
дълбок звук на долните струни и ярък брилянтен звук на горните. Принципно цигулките
„Амати" се характеризират със своеобразна свитост и топлина на звука, но тази
цигулка има особено мощен звук в зала, отличаващ се със сила, дълбочина и безспорна
красота.40-03Всеки път, когато се замисля за историята на цигулката, си давам
сметка за нейната уникалност. Понякога не мога да повярвам, че държа в ръцете
си инструмент, създаден 30 години преди рождението на Бах! Това ме кара да се
чувствам буквално слуга на цигулката и да се съобразявам с нейните капризи. Например,
цигулката не „харесва" влажно или прекалено сухо време, а редовни грижи за нея
полага майстор-лютиер в Ню Йорк.
- Кой е най-вълнуващият комплимент, който си получавала?
- Няколко вестника ме сравняват с Давид Ойстрах и Ан-Софи Мутер, но тези сравнения
надминават въображението ми и сякаш ме учат на скромност. Ласкателствата на пресата
винаги ме карат да се чувствам по-смирена и отговорна пред публиката. Най-щастлива
ме правят хората, които споделят, че моята музика ги е разплакала, зарадвала или
стоплила сърцата им. Емоциите, които провокирам, са безценна награда за мен.
Особено се радвам на детското внимание, което получавам на концертите си. Няма
нищо по-мило от срещите ми с млади любители на класическата музика зад кулисите!
Запознанствата с тях завинаги остават в сърцето ми.
- На музикалния пазар за класическа музика все повече навлизат проекти, характеризиращи
се с комерсиално звучене. Какво е мнението ти за размиването на границата между
автентичната класическа музика и комерсиалната?
- Подобни проекти действително достигат до широка публика, но те не са класическа
музика. Не мисля, че е честно към класическата музика да се твърди, че подобни
изпълнения са класически. Комерсиализирането на класическата музика не е моя музикален
стил и аз не бих се включила в подобен проект. Да се взаимстват две минути от
известна симфония, върху която да се наслагат рок елементи, примерно, не е класическа
музика, а просто музикален миш-маш с чисто комерсиална цел.
Открай време слушането на класическа музика изисква интелект. Ако се върнем в
ранните периоди на нейното създаване, например времето на Моцарт и Бетховен, ще
видим, че въпреки популярността си в онези далечни времена, тази музика не е била
за всеки. Тогава тя е била изпълнявана в замъци и дворци. В днешно време, интересът
на човек се задържа все по-трудно и мисълта, съпровождаща слушането на класическа
музика, е все по-необходима. С риск да прозвуча претенциозно ще кажа, че класическата
музика е предназначена за малцинства, защото изисква активна мисъл и въображение.
За разлика от други музикални стилове, класическите изпълнения не могат да бъдат
слушани между другото или просто като фон на деня ни.
- Как реагира аудиторията на вида музика, който изпълняваш, в различните краища
на света?
- Музиката ми се приема радушно във всички краища на света, но съм забелязала
различните обичаи за бисове, ръкопляскане и поведение по време на концерта. Веднъж
свирих на концерт в Китай, по време на който публиката се хранеше и разхождаше
из залата. За много от хората това беше първи симфоничен концерт и те просто не
знаеха какво да очакват и как да се държат. Също в Китай забелязах, че ако музикантът
не излезе да свири на бис поне три или четири пъти, хората остават с впечатление,
че той не е свирил достатъчно.
В Корея пък бях изненадана от масовата любов към класическата музика. Това е
единствената държава, в която класическите музиканти имат статута на поп звезди.
Концертните зали са пълни с млади хора, които предпочитат да чуят цели класически
произведения, вместо популярните тук компилации от различни композитори. Класическата
музика в Корея звучи навсякъде, дори в таксиметровите коли.
- Защо музиката се счита за най-универсалното и всеобхватно изкуство?
- Музиката е присъствала във всеки един от периодите на развитие на човечеството
и е незаменима част от нашата култура. Тя носи ясни послания, стига човек да се
заслуша в нея. Подобно на човек и различните периоди, през които изминава житейския
си път, музиката е търпяла развитие през всички ери на човешкия род. Ако се замислим,
новороденото бебе, проплакващо при раждането си, използва гласа си, за да отправи
послание. Човешкият глас е най-естественият вид музика и всеки струнен инструменталист
се старае да се доближи максимално до неговото звучене.
- Когато не се занимаваш с музика, какво обичаш да правиш?
- С радост прекарвам свободното си време с двете си котенца. Обичам и да гледам
телевизия – прекарах детството си в България без телевизор, така че сега наваксвам...С
удоволствие редя пъзели, а понякога плета. Готвенето ми е също любимо занимание
и когато съм си вкъщи, все се въртя край кухнята. Когато имам възможност посещавам
България. Преди две години заведох в родината си моя съпруг и ми беше много интересно
да видя страната през неговите очи. Надявам се бъдещето да ми донесе възможност
за музикална изява в България, тъй като една от големите ми мечти – и единствената
мечта на майка ми - е да свиря на родна сцена.
Анелия Петрова
Какво четем:
🔴 Българско лекарство срещу СПИН мина всички тестове🔴 Зам.-кметът на Синсинати открива първия български фестивал
🔴 Българчета от цяла Америка плетоха мартенички /Снимки/
Източник: Bulgaria Weekly
Коментари
Последвайте ни във facebook!
