Тео - учителят, който плува срещу течението


Един от най-обичаните и всеотдайни учители в България – Теодосий Теодосиев, днес има рожден ден. И се съгласи да си поговори с нас, отдели ни време на празника си, за да ни сподели трудностите, разочарованията, но и надеждите си за образованието, обществото и най-вече – за децата.

Разказва ни какво прави днес:

„Върша си работата, много ми стана сложен животът, защото правим ремонт на няколко бази по физика. Дано да не стане така, както преди време коментираха едни момчета от Швейцария, които дойдоха да ни помагат. Те бяха много притеснени, че ще дойде време в България да има идеални университети, идеални лаборатории и училища, но няма да има кой да учи в тях. И наистина, трагедията е, че ентусиастите да учат такива трудни науки като физика, а и не само – изобщо технически специалности, стават все по-малко и това не е само наш проблем. Това е световен проблем”.

„И аз се опитвам да вървя срещу течението, да поддържам интереса им. Всяка събота и неделя идват тук деца от цяла България, даже миналата година идваше момиченце от Гърция. През лятната ваканция пък идват дори от другия край на света, от Калифорния. Изобщо, край няма работата. Е, има край, но се надявам да не е скоро. Засега имам енергия. Някои мои връстници починаха отдавна, но щом на моята възраст се качих сам на връх Ботев, значи все още мога”, казва още учителят.

И въпреки многото работа, която сякаш няма край, той намира кураж и смисъл в това, което прави:

„Вървят си ремонтите, правим нови учебни зали и лаборатории. Има малки деца, за които си струва усилието, като слънчица са. И това ми дава кураж да продължава да работя. От най-малките постоянно се появяват такива, които ми доказват, че няма да изчезнат тези хора”.

Трудностите и проблемите в образованието обаче стават все по-тежки и придобиват застрашителни размери. Стават като рак:

„Проблемите се задълбочават в образованието. Това е болест, като тумор е, и разсейките продължават, а туморът расте. На предишния министър Тодор Танев бях казал, че който вземе истинските мерки в образованието, за да стане истински европейско училището у нас, ще загуби следващите избори. Това са реалностите. Образователната ни система е много тежко болна. Четох вчера, че България е първа в света по преписвачество при писане на дипломни работи и дисертации. Това е смъртно опасно. Когато един лекар получи диплома менте, това е смъртна опасност за всички ни. Затова вървя срещу течението и се опитвам да „произведа” хора, които са истински, на които дипломата им е истинска, а не е фалшива”.

„За да оздравее тази система, има нужда от оперативна намеса и то – много сериозна. Както навремето много предприятия фалираха, защото бяха неконкурентоспособни, би трябвало и сега много университети и училища да фалират като неконкурентоспособни, от европейска до световна гледна точка. И никой не смее да я направи тая операция у нас, защото ще загуби следващите избори”.

Сила да плува срещу течението този прекрасен човек намира в съмишлениците си и в младите, които му показват, че не всичко е загубено все още:

„Течението е световно, аз се чувствам като част от световните борци за правда, за истина. Имам приятели от целия свят, с които сме съмишленици и с общи усилия се опитваме да вкараме света в правия път. А от младите има такива, които са като слънца, и наистина се интересуват от образованието си – съвестни, добри, които работят. Все пак някой трябва да работи. Светът ще умре, заразен от паразити. Твърде много станаха паразитите в целия свят, а за нашето общество е ясно – отдавна е така. Твърде много хора искат да получават, без да дават нищо на обществото. Да лъжат, че дават нещо и да живеят щастливо. Но не може да се лъже до безкрай”.

И въпреки че в последните години политическата криза е във фокуса на всички, има една много по-страшна криза, от която тръгва всичко лошо – кризата на духовността:

„Оттам тръгват нещата. Липсва свобода на съвестта, отгледахме едни поколения, които нямат съвест. И оттам нататък се появяват едни хора, които гласуват за 5 лв. или 20 лв., едно измамено общество, едни крадци от световна, историческа величина и ефектът е крадене от бъдещето. Крадеш бъдещето на децата. Много е трудно да се промени това, защото тези неща се възпроизвеждат. В такива случаи хора отиват да работят навън, в що-годе по-нормални общества, и там има лъжа, но е по-малко, отколкото у нас. Надяваме се оттам, малко по малко, да си сверят часовника и да потръгнат нещата”.

А Теодосий Теодосиев отказва да се предаде и остава оптимист:

„Трудно е, но не е неспасяемо. Оптимист оставам, защото ако не бях такъв, нямаше да остана в България. Много отдавна щях да замина за Швейцария, САЩ, Германия, имал съм такива възможности. Фактът, че съм останал тук, значи, че се надявам, че нещо можем да спасим”.

Урокът, който дава най-често на учениците си, и би дал и на обществото е следният:

„Един добър майстор на банички заслужава повече уважение от един некадърен професор. Човек не трябва да живее с амбиции на всяка цена да стане нещо, което било престижно. Трябва да стане нещо, в което е най-добър. Ако всеки работи с тавана на възможностите си се получава едно общество с голям коефициент на полезно действие, което за всички е добре. А твърде много хора в момента работят, където не им е мястото. Трябва всеки човек да си отиде на мястото. При нас се смята, че детето на професора непременно трябва да стане професор, а детето на депутата – да стане депутат. Не трябва близки хора или тези, от които зависи делегираният бюджет, да решават кой какъв ще е”.

И като всеки рожден ден, това е ден за равносметки и желания. Какво си пожелава един от най-обичаните учители в България:

„Пожелавам си да имам повече енергия, повече години. Професор Минко Балкански ми се обади наскоро, че ще празнуваме неговата годишнина това лято. Този човек има такъв ентусиазъм, че на 90 години започна да се учи да свири на пиано. Значи можем. И като се съберем такива хора, можем с общи усилия да се опитаме да вървим срещу течението и да го обърнем натам, накъдето трябва”.

А на въпроса дали има нужда от някаква подкрепа от страна на хората в момента, без да се замисля Теодосий Теодосиев отговаря кратко:

„От морална…”.


Какво четем:

🔴 Хиляди българи на връх Шипка

🔴 Радев забрави турското робство, но пък спомена Царя Освободител

🔴 Румен Радев: Човек без памет е по-беден от човек без бъдеще

Източник: newme



Коментари



горе